Прекрасно е нашето море. Вървя по пясъка, а той като същинско злато - блести, а излъчената светлина танцува като пламъчета.
Загледан в небето пурпурно стигам до хоризонта. Сякаш е краят на света, но не е... Заблуда на окото.
Страхотно чувство, вълнуващо душата.
Вървейки по пясъка горещ, вгледан в родното небе, в което като корабчета мраморни плуваха облаци далечни.
Изведнъж усетих болка пареща и кръв обагри краката. Бях настъпил миди. А те седеф радваха окото.
Възкликнах!
Разтворих миди.
Перла привлече окото.
Морски бриз играе.
Загледан в небето пурпурно стигам до хоризонта. Сякаш е краят на света, но не е... Заблуда на окото.
Страхотно чувство, вълнуващо душата.
Вървейки по пясъка горещ, вгледан в родното небе, в което като корабчета мраморни плуваха облаци далечни.
Изведнъж усетих болка пареща и кръв обагри краката. Бях настъпил миди. А те седеф радваха окото.
Възкликнах!
Разтворих миди.
Перла привлече окото.
Морски бриз играе.
2 коментара:
Много красив хайбун, Ники. И не по-малко важно - жив!
Р.Р.: Никога не бих се обидила за изтрит коментар. :) :)
Най - сърдечно ти благодаря! :)
Публикуване на коментар