НАЧАЛНА СТРАНИЦА, ЗА САЙТА, ЗА МЕН, МОЯТА БИБЛИОТЕКА, ФОРУМ
- Начална страница
- За сайта
- Моята визитка
- Моята библиотека
- Участия в антологии, други книги, вестници и др.
- Форум
- Нови връзки
- Тълковен речник
- За авторското право
- Сайтове за литература
- Произведения - pdf
- Най - скъпоплатените писатели в света
- Уроци за писатели
- Интересни Литер-факти
- Перспективна работа от дома.
- Фотография
- Основи на Хайку - уроци
- Съвети за писането
Wikipedia
Търсене в мрежата
четвъртък, 26 април 2012 г.
Творби на Марк Валерий Марциал
--- Да умреш, да се насладиш на изживения живот, означава да живееш два пъти.
--- Не мога да живея нито с теб, нито без теб.
Поезия на поета Марк Валeрий Марциал може да четете в следната страница:
http://books.google.bg/books?id=w4A00P-IKKgC&pg=PA6&lpg=PA6&dq=%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA+%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9+%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB&source=bl&ots=UQEBKicYVR&sig=gQbho9xivImWTiYpcx-vL1TYzkw&hl=bg&sa=X&ei=3RKZT9u6PJDN4QSOu6XFBg&ved=0CDQQ6AEwATgK#v=onepage&q=%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%20%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB&f=false
МАРК ВАЛЕРИЙ МАРЦИАЛ
Марк Валерий Марциал (на латински): Marcus Valerius Martialis ; ок. 40 - 140г. от н. е) е древноримски поет - сатирик. Роден е в Испания ( Иберийски полуостров). Той е известен най-вече със своите 12 книги с епиграми, публикувани в Рим между 86-те и 103 -та година по време на римските императори Домициан, Нерва и Траян. Счита се за създател на съвременната епиграма.
източник: Уикипедия
До 12 - те книги на(латински) на поета Марк Аврелий Марциал може да се докоснете в
следната страница: http://www.hs-augsburg.de/~harsch/Chronologia/Lspost01/Martialis/mar_ep00.html
четвъртък, 19 април 2012 г.
вторник, 17 април 2012 г.
четвъртък, 5 април 2012 г.
ЗА ДРЕВНИТЕ РУНИ
Руните са най-древната германска писменост, разпространена най-вече сред скандинавските народи, представляваща "букви" от прави и начупени линии. Дели се на стара руническа писменост - от III до XI век - и нова руническа писменост, която от своя страна също има два раздела - шведсконорвешки и датски - от девети до десети век - и пунктирана руническа азбука - до XI век. Думата идва от скандинавски и означава тайна, магичен знак.
Руни се наричат буквите в азбуката, използвана от германските нороди, най вече в Скандинавия и Британските острови. За произхода на руните скандинавската митология разказва, че бог Один ги получил след като слязал от дървото на живота Игразил и се принесъл в жертва. Най ранита рунически надписи датират от 150г сл. Хр. С идването на християнството руните се изместили от латиница, но въпреки това те продължили да се използват, макар и с по-специфична роля. Например в шведскиде провинции се използвали за декорации и за рунически календари. Руните са пригодени за писане върху твърд материал като камък или дърво с остър предмет. По-късно са напълно заменени от латиницата, която е по-подходяща за писане върху папирус и кожа, но също и подходяща за надписи върху наменни предмети.