ANIMULA

автор: Томас Стърнс Елиът
…
„От Божията ръка извира простата душа“
към свят обикновен на шум и светлинни
към светлина и мрак, суша и влага, студ и жега;
движи се покрай краката на маси и столове,
става, пада — ненаситна на целувки и игри
тръгва смело после пък се сепва
и се скрива в свивка на ръка или коляно,
нетърпеливо чака да я насърчат да се зарадва
на блясъка и аромата на елхата с коледна премяна
радва се на вятъра, на слънцето и океана
изучава слънчевото зайче върху пода,
елените, които върху подноса от сребро все тичат;
обърква истинско и въображаемо,
захласва се по карти за игра, попове, дами,
по това, което вълшебниците вършат и слугите им изричат.
Тежкото бреме на растящата душа
ден след ден все повече обърква и отрича
седмица след седмица отрича и обърква повече
с императивите на „е“ или „изглежда е“
позволено и непозволено, желание и задръжка.
Болката на всекидневния живот и наркотикът на съня
натикват малката душица под прозореца, върху стелажа
зад Encyclopedia Britanica.
От ръката на времето извира простата душа
плаха и себична, безформена и куца,
неспособна да поеме напред нито да спре
уплашена от топлата реалност, от отреденото добро
отрекла досадното натрапничество на кръвта
сянка на своите сенки, призрак в собствената си тъга,
във прашна стая оставяща разбъркани книжа,
тя заживява след сетното причастие — в оная тишина.
Молете се за Гутериес, жаден за скорости и власт,
молете за Буден, разкъсан на парчета,
за този, който е натрупал сто богатства,
за онзи, който следвал своя път.
Молете за Флорет, под кипарисите от хрътките усмъртен,
молете се за нас сега и във рождения ни час.

…
Превод от английски: Ани Илков, 1993