петък, 7 януари 2011 г.

ЗА СЪЗДАВАНЕТО И МЪЖА

Една стара легенда разказва:
******************************

В началото на света, когато Господ решил да създаде жената той открил, че е изчерпал всички солидни материали за Мъжа и че не разполага повече с нищо...
И след дълбоко размишление: взел закръглеността на Луната, пленителните извивки на вълните, нежната нагласа на фунийката, трепетливото движение на листата, стройността и гъвкавостта на палмата, деликатния колорит на цветята, влюбения поглед на елена, радостта на слънчевия лъч и боязливостта на гургулицата, суетата на пауна, нежността на лебедовото перо както и твърдостта на диаманта, нежността на гълъба, жестокостта на тигъра, горещината на огъня и студенината на снега.
И създал Жената.
След една седмица дошъл мъжът и казал:
- Господи, създанието, което ми даде, ме прави нещастен! То изисква цялото ми внимание, никога не ме оставя сам. Бъбри усилно, плаче без причина, забавлява се като ме кара да страдам. И идвам да ти я върна, защото не искам повече да живея с нея...
-Добре, отговорил Господ и взел жената.
След една седмица, мъжът се върнал и му казал:
- Господи, чуствам се много самотен, откакто ти върнах създанието, което бе сътворил за мен! - Тя пееше, и играеше до мен, тя ме гледаше с нежност и нейният поглед беше ласка, тя се смееше и смехът й беше музика, тя беше хубава за гледане и нежна за пипане. -Върни ми я, Господи, защото не мога да живея без нея!...

На всички мъже, за да не се съмняват никога в жените, които ги заобикалят!
Ех, тези мъже !


Няма коментари:

Публикуване на коментар