денят е слънчев
децата пак играят
щастливо детство
събота, 19 февруари 2011 г.
РАЗКРЕПОСТЕНА СРЕЩА
У наше село, дека е у врачанско почти секи цъка: ц-ц-ц-ц-ц, при среща с комшията си или с некой друг съселянин, по най-разни поводи. Е така е!
Буля Кина - жена на средна възраст, стройна кат фиданка и обгоряло тяло от слънчевите бани на къра, е убавицата у село.
Почти сички прилежащи у нас казуват, че она е кат топ модел от корицата на некое модно или порно списание. А она се с вдигната глава, с наперени гърди големи кат средни любеници и оди кат газела.
Съседът й, бай Герчо, кат я види, все цъка ли цъка и й се кани.
В този горещ юнски ден, буля Кина бе облечена с къса блуза, впита по тялото - оформяща прелестите й и с пола, дълга почти до средата на бедрото.
Съседът й сложил ръце на кръста, продължаваше да цъка.
- Ц-ц-ц-ц, ама че маце е наша Кина?! Като я...!
А она застанала насреща му до отворената вратница, разделяща двата двора, разтворила крака, доколкото и позволява полата и с ръце, положени на ханша, рече:
- Кво има, бай Герчо?!
- Е па, глеам та!
- Е па-а-а..., оти ма глеаш?! - пита учудена.
- Оти да не глеам? Убавка си! Стройна си кат фиданка! Фашташ ми зъркелите и благо ми стаа на душата, кат от мармалад. Я ква кошута си? Де да бяв некой авджия...?!
- Че кат толкоз ми имаш мерак, давай бе!
- Ами-и-и... кат не ми стаа, поне да глеам и да цъкам!
Буля Кина - жена на средна възраст, стройна кат фиданка и обгоряло тяло от слънчевите бани на къра, е убавицата у село.
Почти сички прилежащи у нас казуват, че она е кат топ модел от корицата на некое модно или порно списание. А она се с вдигната глава, с наперени гърди големи кат средни любеници и оди кат газела.
Съседът й, бай Герчо, кат я види, все цъка ли цъка и й се кани.
В този горещ юнски ден, буля Кина бе облечена с къса блуза, впита по тялото - оформяща прелестите й и с пола, дълга почти до средата на бедрото.
Съседът й сложил ръце на кръста, продължаваше да цъка.
- Ц-ц-ц-ц, ама че маце е наша Кина?! Като я...!
А она застанала насреща му до отворената вратница, разделяща двата двора, разтворила крака, доколкото и позволява полата и с ръце, положени на ханша, рече:
- Кво има, бай Герчо?!
- Е па, глеам та!
- Е па-а-а..., оти ма глеаш?! - пита учудена.
- Оти да не глеам? Убавка си! Стройна си кат фиданка! Фашташ ми зъркелите и благо ми стаа на душата, кат от мармалад. Я ква кошута си? Де да бяв некой авджия...?!
- Че кат толкоз ми имаш мерак, давай бе!
- Ами-и-и... кат не ми стаа, поне да глеам и да цъкам!
Есенна импресия
Капят пожълтели листи -
сенки на отминаващото лято.
Сърдито слънцето блести,
за юг подготвя се птиче ято.
Почти през ден къпе се земята,
за дълга зима подготвя се гората.
Силен вятър свири в клони оголели,
горските животни от страх са онемели.
© Николай Пеняшки - Плашков
сенки на отминаващото лято.
Сърдито слънцето блести,
за юг подготвя се птиче ято.
Почти през ден къпе се земята,
за дълга зима подготвя се гората.
Силен вятър свири в клони оголели,
горските животни от страх са онемели.
© Николай Пеняшки - Плашков
петък, 18 февруари 2011 г.
Дъждовна есен
Късна есен. Мъглата се оттегли. Ситен дъжд вали, напомняйки за идващата зима. Самотни листи на полуголи клони. Капчици вода.
Есенни листа
посипали гората.
Дъждовни капки.
автор: Николай Пеняшки - Плашков
Абонамент за:
Публикации (Atom)