/ по "Сенрю за виното и любовта" на Весислава Савова/
***
лозето зарязах
ланското вино отпивам
в очите любов
***
чепка гроздова
в чаша мерло отпивам
любовни чувства
***
преса за грозде
работи за зимата
елексир с любов
14. 02. 2011 Н. Пеняшки - Плашков
НАЧАЛНА СТРАНИЦА, ЗА САЙТА, ЗА МЕН, МОЯТА БИБЛИОТЕКА, ФОРУМ
- Начална страница
- За сайта
- Моята визитка
- Моята библиотека
- Участия в антологии, други книги, вестници и др.
- Форум
- Нови връзки
- Тълковен речник
- За авторското право
- Сайтове за литература
- Произведения - pdf
- Най - скъпоплатените писатели в света
- Уроци за писатели
- Интересни Литер-факти
- Перспективна работа от дома.
- Фотография
- Основи на Хайку - уроци
- Съвети за писането
Wikipedia
Резултати от търсенето
Търсене в мрежата
понеделник, 14 февруари 2011 г.
събота, 12 февруари 2011 г.
Терапия
/ по ***(дали) на Весислава Савова/
Терапия
под влияние
на необходимостта.
Очите са
без сълзи,
затворени,
но не залепнали.
Дали не е сън...?
Но от бедност
не стига за терапия.
А за богатите
е ненужна.
Терапия
под влияние
на необходимостта.
Очите са
без сълзи,
затворени,
но не залепнали.
Дали не е сън...?
Но от бедност
не стига за терапия.
А за богатите
е ненужна.
Рапсодия
Сиво - синьо небе.
Полуздрач...
Въздухът влажен.
Задавя...
Полуголи клони.
По земята
шарена пътека.
Въздухът ухае...
Полуздрач...
Въздухът влажен.
Задавя...
Полуголи клони.
По земята
шарена пътека.
Въздухът ухае...
сряда, 9 февруари 2011 г.
Пролет
изображение от: http://selo.bg/photos/data/media/5/lokjh.JPG
************************************************************
Пролетното слънце
засмяно грее,
стопило пухкавия сняг.
Кокичета -
усмихнати лица...
Цветята никнат,
стоплени от слънчева усмивка.
Птици с песните посрещат
засмяно грее,
стопило пухкавия сняг.
Кокичета -
усмихнати лица...
Цветята никнат,
стоплени от слънчева усмивка.
Птици с песните посрещат
хубавото време.
Земята си отдъхва
от зимни студове.
Земята си отдъхва
от зимни студове.
сряда, 2 февруари 2011 г.
Когато сънят ми избяга
Когато сънят ми избяга
и в ранна утрин слънце намига,
а звездите с надежда вечер очакват.
В душата ми става красиво
и твоят лик заседнал в сърцето
надежда ми дава.
И става ми ясно,
че никога не бих те забравил.
В душата ми песен се лее
и все по тебе копнее...
и в ранна утрин слънце намига,
а звездите с надежда вечер очакват.
В душата ми става красиво
и твоят лик заседнал в сърцето
надежда ми дава.
И става ми ясно,
че никога не бих те забравил.
В душата ми песен се лее
и все по тебе копнее...
Абонамент за:
Публикации (Atom)