БЕЗ ТЕБ НЕ МОГА...!

Знаеш, че те обичам!
Много, много те обичам!
С любовта си наранявам.
Знам, понякога
               те притеснявам.
От  обич е...,
не бива да се извинявам!
Знам, че няма да простиш.
Признавам, съгреших!

Във всеки облачен ден
ти слънце си за мен!
Моя си в сърцето,
като слънце на небето.
Ти си в мен -
        душата и сърцето,
и във всяка моя клетка.
Моя си моя!
Без теб
дъхът ми не стихва!
Моя си, моя...!

И разстоянието
не ще ни раздели -
     с теб, с гласа ти нежен,
който гали като коприна.
Липсваш ми,
всеки ден, нощ, сутрин,
час, минута и секунда.
Ти си като звезда,
моя пътеводна следа.

Знам че се сърдиш,
но много ми липсваш!
Заслужавам...,
с болка ще го понеса!
Знам, ще приема
с отворено сърце
всеки упрек твой!

Ще чакам с пълна вяра
гласа ти нежен, да укроти
в мене екземпляра.
И с притихнало очакващо сърце
да ме споходи любовта.

И този ден е слънчев.
Небето в синева
нежно ни прегръща
и топлина препраща.
Слънце жарко се усмихва.

Ти за мен си всичко-
нежна като кошута,
привлекателна като Афродита
и тайнствена като химера!
____________________
© автор: Николай Пеняшки - Плашков 
Добрич; 12.11. 2016 г. 21:30 ч.

Стихотворението е включено в предстоящата ми стихосбирка.