четвъртък, 11 септември 2014 г.

РОМАНЪТ „ЗВЕЗДИТЕ НАД НАС“ ОТ СИДНИ ШЕЛДЪН

ЗВЕЗДИТЕ НАД НАС - СИДНИ ШЕЛДЪН
    Споменавайки Сидни Шелдън  се вълнувам и изпитвам почит и възхищение към този велик майстор на съспенса.
    Американският писател Шелдън успява да се задържи на върха на съвършенството на писателското слово и сред класиците в продължение на 60 години.  Закърмен е в литературата още от детска възраст. Първите му литературни творби са стихотворения, които са били публикувани, когато е бил на 10 години.
   Кариерата му като писател започва през 1937 г. в Холивуд, където пише сценарии за филми. През 1969 г. Сидни Шелдън написва своя първи роман „Голо лице”, за който получава награда”Едгар Алън По”. Всички негови романи без изключение попадат в списъците на бестселърите, чийто общ тираж е 300 млн. екземпляра.
  Всеки негов роман завладява читателя още от самото начало, предизвиква и поддържа вниманието, напрежението и очакването до последния ред. Събитията в неговите романи са изпълнени с неизвестност, предизвикателство и безпокойство.
  Писателят Шелдън е един от най-известните имена в световната литература, и изключителен феномен не само в литературата, но и в редица други области на изкуството – телевизия, кино, мюзикъл и др. Авторът е включен в „Книгата за рекорди на Гинес” за „най- превеждан автор на света” на (71 езика в 180 страни) и в Холивудската алея на славата.

   Следвайки повествованието на романа „Звездите над нас” на писателя Шелдън, като майстор на съспенса, разказва и ни пред-ставя една вълнуваща история за живота и трудния възходящ път на главната героиня Лара Камерън.
   Тази изключително красива, значително крехка и обхваната от амбицията за изява в бизнеса, най-вече в строителния. Тя започва без никакви средства.
  Случайното и запознанство с един строителен предприемач  Бил Роджърс, се явява като късмет, който каца на рамото ù. Той я запознава подробно със строителното предприемачество, как да процедира в трудни и сложни ситуации, дори и методите, и начините на финансиране на по-големите строителни обекти.
 Роджърс съвсем подробно ù обяснява какво е ипотекиране, рефинансиране и използване на банкови заеми, а седемнадесет-годишната девойка слуша изключително внимателно всяка казана дума и както се казва в книгата „като сюнгер нетърпеливо поглъ-ща всяка информация. Тя запомня наизуст водещото главно прави-ло на предприемачеството – ПДХ (парите и другите хора) и трите най-важни неща в строителния бизнес; местоположение, местопо-ложение и пак местоположение. 
  Седемнадесетгодишната Лара започва с изключителна амбиция и творчески хъс първия голям строителен обект-хотел и въпреки трудностите и препъни-камъните, които среща като „момиче-же-на”, (както я наричат в романа), успява да завърши строежа в пълния му вид навреме, с помощта не само на архитектите, но и на строителната фирма. Разбира се и с подкрепата и напътствията на предприемача Бил Роджърс.
   В годините напред  Лара Камерън е вече изключително преуспя-ла в строителния бизнес, който е бил смятан само за мъже. Зад упорития и амбициозен труд са построени значителен брой хоте-ли, търговски центрове  и жилищни кооперации в Америка, Евро-па и други страни.
  Влюбена в работата си Лара среща голямата любов  в лицето на музиканта-пианист Филип. Тази красива и силна любов  се явява по-силна от професионалната ù амбиция.
   Романът е написан изключително увлекателно чрез майсторско-то и феноменално слово на писателя Сидни Шелдън.
    „Звездите над нас” е страхотно и увлекателно четиво.
    Съспенсът като визуална комутативна драматизация в сюжета на романа постоянно подхвърля читателя насам-натам и го подла-гат в неизбежни ситуации, предизвикващи вълнение.
    Тази книга е изключителен бестселър и заслужава да бъде про-четен.

Николай Пеняшки – Плашков ;  Добрич – 05, 09, 2014 г.




                               ОТКЪСИ  ОТ  РОМАНА

    „.Джеймс Камерън някога е бил хубав мъж, но лицето вече носе-ше следите на консумираните грехове.Изглеждаше над петдесетго-дишен, а беше над тридесет. Работеше като управител на един от пансионите, собственост на градския банкер Шон Макалистър…”

„В живота на Лара нямаше никой, който да се грижи за нея или да я възпитава. Пансионът бе пълен с мъже, твърде заети със собстве-ния си живот, за да обръщат внимание на бебето. Единствената жена беше Берта  - огромната Шведка, която готвеше и чистеше.
    Джеймс Камерън твърдо бе решил да няма нищо общо с дъщеря си. Запазвайки я жива, съдбата го бе изиграла за пореден път. Ве-чер той сядаше с бутилка уиски в дневната и се оплакваше.”

„На петнадесет години Лара постъпи в гимназията „Сейнт Майкъл” – върлинеста и непохватна, с дълги крака, буйна черна коса и интелигентни сиви очи, все още твърде големи за бледото ù слабо лице. Никой не можеше да каже какво точно ще излезе от нея. Беше на границата на съзряването, а външният и вид бе в ста-дий на метаморфоза. Би могла да стане и грозна и красива.
   За Джеймс Камерън дъщеря му беше грозна.”

„На седемнадесет години източеното, мършаво момиче се бе превърнало в жена. Лицето ù носеше отпечатъка на нейния шот-ландски произход – блестяща кожа, извитите, изящни вежди, буре-носивите ù очи, буйната черна коса. Освен това около нея витаеше дух на меланхолия, сякаш последица от страданията  и трагичната история на един народ. Беше трудно да откъснеш очи от лицето на Лара Камерън.”

„След закуска Лара заведе Чарлс Коун в центъра на града. На ъгъ-ла на Мейн Стрийт и Комършъл Стрийт в центъра на Глейс Бей и-маше голям празен парцел. Коун го бе разглеждал преди два дни.
    -Този парцел имах предвид – каза Лара.
    Куин стоеше и се преструваше, че го изучава.
    -Имаш нюх. Местоположението е много добро.
    Той беше поразпитал дискретно и бе научил, че собственик е някакъв банкер – Шон Макалистър. Задачата на Коун бе да намери подходящ парцел, да уреди построяванато на сградата и после да я наеме. За компанията нямаше никакво значение кой ще я построи, стига да бъдат удовлетворени изискванията им.”

„Чарлс Коун стана неофициален финансов съветник на Лара и през следващите три години тя построи административна сграда, половин дузина вили край морето и пазарен център. Банките в Сидни и Халифакс с радост ù даваха заеми.”


Николай Пеняшки - Плашков 





Няма коментари: