понеделник, 15 септември 2014 г.

ЗАВРЪЩАНЕ

Има тъй дивни места по света - 
острови чудни, със заливи тихи...
Няма ги твойте, селце, небеса - 
осните изгреви, що ме родиха! 
Има огромни в света градове
с дворци прекрасни - в стилове пищни...
Твоята, Лиляк съдба ме зове
с къщите, обрали мъдрост предишна! 

Стелят земята планински вериги - 
езера и без край океани...
Твоят Балкан, със Каята ми стигат,
мой свиден Люляк, мил да останеш! 
Нека в прослава, се селища кичат - 
гордо се свързват с народ и Родина...
Полъха горски, ти Люляк обичам - 
с трудови селяни, здраво плени ме!

Няма я силата земна - могъща
вечно да скрие Слънцето в мрака!
Аз вдъхновено, към теб ще се връщам,
гнездо, където първо проплаках!

...
автор: Стаян Михайлов, Търговище

Няма коментари:

Публикуване на коментар