Значителна част от четящите люде знаят, че изкуството е
краен продукт на възпроизвеждане и възприятие на база натрупани впечатления,
знания и творческа изява на субективните
представи на конкретния творец за себе си, обществото и заобикалящия го свят
като цяло.
Изкуството като
продукт от творческата дейност на твореца, в зависи-мост от предназначението
си, „стил и направление” е форма на естетическо възприятие и възпроизвеждане на
база на натрупани качествени знания, умения и талант, за да създаде и представи
конкретната творба. Тя може да бъде живопис, графика, музика, кинематография,
сценарии, театър и т.н.
Естетиката е
дял от философията, занимаващ се със същността и възприемането на красивото,
изящното красноречие и всичко свързано с конкретиката на изкуството.
Естетическото
оценяване може да бъде много сгъстено или безкрайно противоречиво, частично, интелектуално
и интерпретативно.
Произведенията
или „обектите” на изкуството, създадени от конкретни творци в литературата и
изящни майстори (художници, скулптори и др.), предизвикват и пораждат конкретни емоции (мисли,
чувства), представи и идеи чрез възприятията.
Литературата
спада към изкуството, т.е. „изкуство по предназначение”. Защо? Литературата
най-често включва произведения от писмен вид, в които конкретния автор разказва
определен сюжет, заплетена история, която привлича не само вниманието, но държи
в неизвестност и напрежение читателя, с майсторството на красноречието, силата
на словото и владеенето на съспенса.
Основни
носители на литературния текст са книгите, но в нашето съвремие литературата
присъства и в интернет като цитати и като цели текстове.
Художествената
литература, както се знае е изкуство по предназначение – народност, период и религия;
наред с живописта и музиката, със съществената разлика, че борави с езика и с
езиковите знаци, докато другите изкуства са семиотични системи, имащи твърде
различен знаков характер.
Всеки текст
(произведение под каквато и да е форма) може да бъде литературен, когато е
възприет като такъв, когато задоволява някакви или нечии вкусове / критерии, за
да попадне под маркера на литература (маркер за елитарност и значимост).
Художествената
литература като същност и значимост е изкуството да се владее умелото
използване на езика.
Това е
умението, дарбата да се говори не само добре, но и убедително, и умело говорене
пред публика. Синоним на това качество е „красноречието”, както и „ораторското
изкуство”, което се отнася и до писмения дискурс и писмените текстове, като
изкуство в писането, подредбата, изложението и т. н. на текстовете.
За качеството
на художествената образност на дадено литературно произведение, изключително
важно значение е литературният стил на автора, който преди всичко е
индивидуален. Той се ражда от автора и неговия талант и способност да пише.
Стилът се оформя не само от обема на прочетените книги, които би трябвало да се
подбират по значимост и оценка, но най-вече и от задълбочения анализ и работа
върху творчеството на литературните класици от всички времена (било проза или
поезия).
Преди всичко литературният стил се оформя и обуславя от
конкретния, и характерен исторически период, в който живее писателя, от
своеобразието на конкретните моменти, обществено-икономическите отношения, от
конкретните литературни направления, течения и политически вълнения в
конкретния момент и най-вече от личността на писателя – неговия талант и
умения, от способността му да наблюдава живота във всичките му категории и
прояви.
Изключително
важно значение е индивидуалния начин на мислене, усещане, чувстване и т.н.; и
най-вече умението да отрази с художественото майсторско слово, което е
отражение на оригиналност
Именно стиловете качества и мирогледа на автора, му позволяват с творческата индивидуалност, талант и чрез майсторското слово да отрази и пресъздаде съответните художествени образи, и заплетени интригуващи ситуации. За да се получи вълнуващ ефект, авторът трябва да е майстор на съспенса.
Именно стиловете качества и мирогледа на автора, му позволяват с творческата индивидуалност, талант и чрез майсторското слово да отрази и пресъздаде съответните художествени образи, и заплетени интригуващи ситуации. За да се получи вълнуващ ефект, авторът трябва да е майстор на съспенса.
На базата на
логическия и образно-емоционалния стил, една художествена творба, може да се
каже, че отговаря и попада под маркера за елитарност и значимост.
Художествената
словесност се формира на границата между поезията и прозата, чрез теоретично
осмисляне.
Поезията е
изкуство на мига, който трябва да се усети и улови на момента, но е необходим
талант и изискано концентрирано слово.
Поезията като същност има много лица и
проявления. Тя е най-прозрачното изкуство, тъй като негов инструмент и материал
е речта, езикът, словото… То е навсякъде и във всичко, и е най-изявено именно в
литературата, най-вече в поезията, защото тя е конкретно състояние на духа и
концентрация от чувства и слово, негова висша еманация. Стихотворенията като
продукт са изградени от определен обем и порядък от подбрани думи, които със
своята възвишеност и естетика разголват душата. Накратко казано тя е конкретна вселена,
сътворена чрез красноречието. Поезията е ерархия на словесността. Поради тази
причина съществуват различни нива на поезията: едноизмерна и многоизмерна,
елементарна и сложна, плитка и дълбока, душевна и духовна, сетивна и
свръхсетивна, и т.н.
Поезията е загадка (неразгадана тайна), понеже
мнозинството от читателите не притежават необходимите вътрешни сетива, за да я
възприемат и разберат.
Поезията е дар Божи. Тя избира своя поет, а не той нея.
Поезията е откровение не само за автора, но и за нейния ценител, който е осенèн
от нейната тайственост и събужда неговите сетива (вътрешни и духовни).
Истинската и възвишена поезия се определя като тайнствен и жив мост между
видимото и невидимото, по който пътува духът.
Поезията е
велико изкуство, което е израз на емоцията и красотата на словесността,
отразяваща чувствата на поета породени от уловения миг.
Художествената
литература е изкуство, което изгражда своите образи чрез словото / т.е.
лингвистичния език в цялата му лексика и семантика/. Словесните художествени
образи също се подчиняват на логиката на образното обобщение на типизацията и
индивидуализацията, на пластичния език на изкуството. Словесния художествен
образ притежава своя специфика като своеобразна словесна живопис със следните
особености:
- не притежава конкретна предметна нагледност, възниква в съзнанието на читателя чрез възсъздаващото /репродуктивно/ въображение;
- възможности за свободно и цялостно изображение на пространствено-временните измерения на обектите и човека; да разтяга или сгъстява времето на действието, да го праща назад в миналото или в бъдещето /интроспекция/;
- изобразява свойства на явленията, недостъпни за други изобразителни изкуства звучене, движение и др.;
- не притежава конкретна предметна нагледност, възниква в съзнанието на читателя чрез възсъздаващото /репродуктивно/ въображение;
- възможности за свободно и цялостно изображение на пространствено-временните измерения на обектите и човека; да разтяга или сгъстява времето на действието, да го праща назад в миналото или в бъдещето /интроспекция/;
- изобразява свойства на явленията, недостъпни за други изобразителни изкуства звучене, движение и др.;
-чрез
метафоризацията, хиперболизацията, антропоморфизацията /одухотворяването/
създава непостижими за друго изкуство одушевени природни образи и картини или
образи символи;
- като никое
друго изкуство е в състояние да предаде интелектуалното съдържание на личността
/ тъй като само думата е носител на мисъл/, поради което много изкуства
постоянно търсят синтез на словото.
Средствата на
словесната живопис са преносните значение на думите, групирането им в
неразчленими образи, носители на непредаваемо по друг начин значение,
стилистичните фигури, тропите, ритмично-метрическата и интонационно-звукова
организация на речта. Благодарение на тях литературно-художествената форма
придобива многослойност и многозначност, многопосочно асоциативно въздействие
върху въображението на читателя, оркестрова полифенкционалност / духовна,
емоционална, оценъчна, хедонистична и т.н./ Формалната структура на
литературно-художественото произведение е в последна сметка най-пълна и адекватна езикова обективация на нейното художествено
съдържание. Тя не може да бъде задълбочено изследвана от поетиката и
стилистиката откъснато от него. Но литературно-художествената форма притежава
своя относителна самостоятелност, структура и езикови механизми,
чието изследване е от изключителна важност за литературознанието.
Художествената литература притежава родови, видови и жанрови особености като
изкристализирали в нейното развитие съдържателно-формални структури. Нейното
възприемане и въздействие има своя специфика, но съвпада с естетическата роля
на изкуството.
© Николай Пеняшки – Плашков
Добрич
26 септември, 2014 г.
26 септември, 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар