събота, 28 септември 2013 г.

"Равносметката" - Съмърсет Моъм


Книгата “Равносметката” е невероятна и автобиографична, изпълнена с философски и дълбоки размишления но отношение на изкуството и човешката творческа същност. Мислите изложени в това произведение са изключително точно, ясно и казани на място чрез майсторското слово на писателя. Тя е последната книга от творческата дейност на Съмърсет Моъм. Неговите размишление и сентенции са залегнали под формата на есета и мемоари, в които се усеща блестящите познания и богатия житейски опит на писателя.
С богатството и красотата на словото тази книга е истински литературен бисер. Отразени са размишленията на писателя по отношение на изкуството във всичките му категории – литература, автори, театър, кино до философията като откровение, дори наставления как се пише качествена литература, включително драматургия и сценарии.
Книгата “Равносметката” е изпълнена с вълнуващи и уникални размишления на база равносметка, с насоченост в полза за изграждането на писателя като качествен творец с изграден стил и неустоим дух.
На базата на последните редове, Ви предлагам следния цитат от книгата, написан чрез майсторското слово на Съмърсет Моъм:
“Предпочитам вулгарния пред предвзетия писател, защото животът е вулгарен, а писателят търси  да изобрази именно живота”.



ПРЕДЛАГАМ ВИ ОТКЪСИ ОТ “РАВНОСМЕТКАТА”
 "Още не съм се справил с проблема за злото. Той придобива особено значение, когато преценявате дали съществува Бог и (ако съществува) какъв трябва да си го представяме. Един всемогъщ Бог може съвсем справедливо да бъде обвинен за съществуването на злото в света и би било глупаво да се отнасяме с възхищение към него или да се прекланяме пред него. Но умът и сърцето въстават против идеята за един невсеблаг Бог. Тогава ние сме принудени да приемем предположението, че Бог не е всемогъщ; един такъв Бог не съдържа в себе си обяснение за своето собствено съществуване и съществуването на създадения от него свят."

 
"Много от нас изпитват неудобство, когато ни отправят цветисти комплименти. Странно е вярващите да си въобразяват, че Бог е доволен от това щедро отрупване с комплименти. На младини имах един по-възрастен от мен приятел, който често ме канеше на гости. Дълбоко религиозен, той четеше всяка сутрин молитви пред домашните си. Той обаче бе зачертал с молив всички пасажи от молитвеника, които възхваляват Бога. Той казваше, че няма нищо по-вулгарно от това, да възхвалявате хората право в лицето, и като джентълмен, не можеше да допусне, че това ще се понрави на Бога, защото, в края на краищата и самият Бог е джентълмен…
Хората са страстни, хората са слаби, хората са глупави, хората са жалки; да понесат върху себе си такова грандиозно нещо като гнева Господен ми изглежда твърде безсмислено."
"Бог толкова настойчиво иска да му вярвате, като че без вашата вяра не е убеден в собственото си съществуване. Той обещава награди на онези, които вярват в него, а неверниците заплашва с ужасни наказания. Що се отнася до мен, аз не мога да вярвам в онзи Бог, който ми се сърди за това, че не вярвам в него. Аз не мога да вярвам в един Бог, който е по-нетърпелив от самия мен. Аз не мога да вярвам в Бог, у когото няма нито чувство за хумор, нито здрав разум. Преди много години Плутарх изрази всичко това само с няколко думи: “Нека по-скоро – пише той – да кажат, че Плутарх не съществува и никога не е съществувал, отколкото, че Плутарх е непостоянен, капризен и избухлив, способен да си отмъщава по най-малък повод и да се обижда от дреболии.”

"Вярата в безсмъртието не е обезателно свързана с вярата в Бога, но да отделите едното от другото е трудно. На практика, както знаем всички, тези две понятия са така неразривно свързани, че задгробният живот се е разглеждал като най-мощното средство на Бога в неговите отношения с хората. Той дава възможност на милосърдния Бог да награждава праведните и с удовлетворение да наказва неверниците. Доказателствата за безсмъртието са много прости, но не се ли вземат като предпоставка за съществуването на Бога, стават безсмислени, слабо убедителни…"
"Ако Бог е любов, тогава хората за него са ценност и не е възможно да се вярва, че онова, което е ценно за Бога, може да се остави да загине. Но тази точка поражда съмнение. Обикновеният опит, особено този на философите, сочи, че много от хората не представляват кой знае каква ценност. Безсмъртието е твърде величествено понятие, за да се свързва с него съдбата на простосмъртните. Те са толкова нищожни, че не заслужават вечни мъки, нито пък са достойни за вечно блаженство…"

 
"Ако тогава отхвърлим като твърде съмнителни съществуването на Бога и възможността за задгробен живот, за да се ръководим от тях, необходимо е да решим къде се крие смисълът и предназначението на живота. Ако смъртта слага край на всичко, ако не бива да се надявам в идването на доброто, нито да се страхувам от злото, тогава трябва да се запитам защо съм дошъл на тази земя и как трябва да се държа. Отговорът на тези въпроси е твърде прост, но той е толкова неприятен, че повечето хора отбягват да застанат лице в лице с него. В живота няма нито цел, нито смисъл. Ние сме временни заселници на незначителна планета, въртяща се около малка звезда, която на свой ред е частица на една от безброй много галактики… След цяла вечност ще изчезне и човекът. Тогава не е ли все едно дали човекът някога е съществувал? Той ще остане само една глава от историята на Земята, така безполезна, както и главата, в която се говори за живота на странните чудовища, населявали Земята в праисторически времена…"

"Болшинството хора мислят недостатъчно. Те приемат без разсъждение своето присъствие в света: слепи роби на онази сила, която ги движи, те се въртят насам-натам, за да удовлетворят своите естествени импулси и когато силата изчезне, угасват като пламъка на свещта. Техният живот е чисто инстинктивен. Възможно е да проявяват в това по-голяма мъдрост."

“По-късно опознах в разни страни много политици с високи постове.  И непрестанно недоумявах от посредствеността на техните умове. Установих, че са зле информирани за най-обикновените неща в живота, и твърде рядко откривах у тях остър ум или яркост на въображението. По едно време бях склонен да мисля, че дължат своето знатно положение изключително на ораторския си талант, защото е невъзможно човек да се издигне на власт в едно демократично общество, ако не е в състояние да грабне слуха на публиката; а ораторския талант, както всички знаем, не винаги е съчетан с умствени способности. Но въпросът явно не стои така, понеже видях държавници, които по моему не бяха много умни, а направляваха обществените дела с известен успех. Изглежда, за да управлява една нация, човек се нуждае от специфичен талант, който съществува извън сферата на общите способности. По същия начин опознах и редица делови хора, които спечелиха огромни състояния и доведоха до разцвет големи предприятия. Но по отношение на всичко извън тяхната работа те бяха лишени дори и от най-прост разум.”
 ”Почти всички хора обичат да говорят за себе си и им пречи само обстоятелството, че другите не искат да ги слушат.”

Романът "Червено злато" на Людмила Филипова


Самото заглавие на романа подсказва за историята залегнала в него, а именно за аферата „Червено злато“ - търговия със заразена кръвна плазма и за разследването на детектива Рахмапури, за опита на една сестра да измъкне колежките си и сестра си, за впечатленията на д-р Здравко Георгиев и др. от затвора в който са били; за „Усилията“ които родното правителство е полагало да спаси сънародниците ни ... за политическия скандал, в който са били намесени нищо неподозиращите медицински работници, които са работили отдадено и с желание да спасят всеки пациент от болницата, в която са работили...
На Либийска земя Ева, Даря, Варя, Жана и други са изкупителни жертви на тази жестока и убийствена действителност.


Вследствие на търговията със заразената кръвна плазма и прилагането ù, са налице много жертви.
Главните герои са подложени на психически тормоз, недохранване, жестоко изтезаване, изнасилване и т.н.
Писателката Людмила Филипова със силата на словото дава динамика във фабулата на романа, за да покаже на преден план сложността и глобалността на проблема.

Романът е вълнуваща драма, която разкрива множество жестоки човешки съдби, написана чрез убедителното майсторско слово на писателката Людмила Филипова.

                                 ОТКЪСИ ОТ РОМАНА

".... Пътят и минаваше покрай Националния център по кръвопреливане. Корина се сети, че не бе идвала от месеци да дава кръв. Ако не ходеше редовно може би щяха да и вземат картата на кръвен донор, помисли си тя. Последните месеци все и беше зле и тя отлагаше за следващата седмица. Сигурно от преумора. Тя все тичаше, тичаше...

"...Състоянието на Лейла се влошиш отново нощес. Детето не бе яло близо 24 часа... Пиеше само по малко вода. Повръщаше често. Айша се опитваше да му дава глюкоза, но то отказваше..."

"... Мъжете се приближаваха към нея. Когато бяха само на крачка, единия от тях неочаквано я дръпна за ръката. Блъсна я в стената с лице към нея. Стана толкова бързо, че Софùя не успя дори да извика. Мъжът ù изви двете ръце на гърба, закопча ги с белезници и без да обясни каквото и да е, я задърпа към някаква странична врата. ..."

"... Мъжете с автоматите подредиха българите в редица. Софùя бе последна. До нея стоеше Варя. Софùя се обърна към нея, за да я попита знае ли нещо, все пак тя бе от дневната смяна. Не можа да изрече и дума. От главата на Варя течеше кръв. Беше ударена лошо. Софùя ахна и отвори ужасена уста. Обърна се назад, където стоеше друг неин колега."

"...Чу се мощен гръм изпод рейса. Не бе минал и половин час откак бяха тръгнали от болницата. Той започна да криволичи и да друса силно. Спря. Софùя никога нямаше да забрави как сърцето ù се разтупа в този момент. Най-сетне са ги намерили, помисли си тогава тя."

"... На шестия ден започваха да изкарват жените по четири от килия. Тези, които се връщаха мълчаха. Когато ги питаха какво са им правили, те отговаряха само...разпитваха ни.
Мъжете с автоматите връзваха очите им и ги водеха в друга сграда. Разпитваха ги една по една.
Всяка по около час.
Дойде ред на Софùя. Отведоха я двама униформени. В стаята свалиха превръзката ù.
Мъжете които стояха около нея, ù се сториха страшни... гадни. Лицата им бяха пъпчиви и мръсни.
Някои имаха отблъскващи белези. Миришеха на... Те ту я бутаха, ту нагло ù се усмихваха, показвайки без свян развалените си зъби. Сложиха я да седне на един стар ръбест стол."

"Дадоха им дюшеци и ги заключиха за през нощта. Жените се изплашиха,че може би това не е е краят на ареста, а началото на нов. Двама от въоръжените мъже останаха да ги пазят. Не им даваха да доближават каквито и да е врати и прозорци. Студът пронизваше телата им. Толкова студено им бе, че не можеха да мислят за нищо друго. Сгушиха се една до друга и така дочакаха до изгрева. На другата вечер ги пуснаха. По тъмно, да не ги види никой от къде излизат. Отново ги предупредиха да не забравят, че са били на гости."
Романът "Червено злато" е вторият по ред след дебютната книга на българската писателка и журналистка Людмила Филипова "Анатомия на илюзиите", която от своя страна се превърна в един от най-продаваните романи за 2006 год.
Писателката се наложи с умението и таланта да преработва и съчетава документалистиката във вълнуваща художествена литература, на малко известни факти.
Бих казал, че структурното сюжетно изграждане на романа "Червено злато" се приближава да така наречения почти готов "сценарий" за филм. Това се усеща при четенето на романа, най-вече чрез майсторското изграждане във фабулата и композицията на литературното произведение.

петък, 20 септември 2013 г.

100-те НАЙ-АКТУАЛНИ КНИГИ

1. Властелинът на пръстените


от Дж. Р. Р. Толкин
Не е възможно да се предадат на посягащия за пръв път към тази книга всичките й достойнства, нейният мащаб и великолепие.
Криволичещ от епичното до комичното, от пасторалното до диаболичното, сюжетът пресъздава по възхитителен начин герои и сцени в един изцяло измислен, но напълно правдоподобен свят на джуджета, елфи и хора.
Пред вас е пълното издание на един невероятен роман, който не ще ви даде миг покой до последната страница… и дълги години след това.



2. Пътеводител на галактическия стопаджия


от Дъглас Адамс
Артър Дент, благовъзпитан и умерено скучен жител на земята е спасен в последната минута преди планетата да бъде разрушена, за да отвори път на нова хиперкосмическа магистрала. С хавлия за баня в ръка той започва пътешествие през пространството и времето, заедно със своя спасител и пътуващ дописник на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ Форд Префект.

3. Играта на Ендър


от Орсън Скот Кард
Андрю Уигин, наричан още и Ендър, е приет още на 6-годишна възраст във Военното училище на Космическия флот, за да бъде обучен чрез игри да развие своите качества на военоначалник. По-късно Ендър се оказва единствената надежда на човечеството във войната срещу извънземните нашественици.

4. Дюн


от Франк Хърбърт

За научната фантастика „Дюн“ е онова, което е „Властелинът на пръстените“ за фентъзи литературата. Тази изключителна поредица премахва бариерите на съзнанието и разширява неимоверно пространството и времето, за да освободи достъпа на фантазията до всички територии на необятното. Ако се чудите какво е генезисът на джедаите, империите на мрака, изтънелите прегради между добро и зло и още много други опори на съвременната фантастика, потърсете тук. “Дюн“ е удивителен и сложен епос, съчетаващ политика, религия, човешка еволюция и екология.

5. Песен за огън и лед


от Джордж Р. Р. Мартин
С шеметния си бяг от скована в жесток студ страна към земи на вечно лято и охолно безгрижие, „Игра на тронове“ е сказание за владетели и владетелки, воини и чародеи, наемни убийци и незаконно родени претенденти за власт, появили се във времена на мрачни поличби. Тук странна войнствена орда се сражава с мечове, изковани от невиждан от човека метал, жестоко дивашко племе сее безумие сред хората, свиреп млад принц от кръвта на дракона разменя сестра си, за да си върне трона, едно дете се губи в сумрака между живота и смъртта и една решена на всичко жена предприема опасно пътуване, за да защити това, което й е скъпо. Сред заговори и коварства, трагедии и вероломство, победи и насилия, съюзници и врагове, съдбата на Старките виси на косъм и всяка от страните се бори за победа в най-смъртоносния конфликт: Играта на тронове.

6. 1984  от Джордж Оруел

Книгата описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., в която държавата провежда всеобхватно проследяване, пропаганда, страх и безжалостни наказания. Истината за настоящето и за миналото е тотално подтисната. В „1984“ има следната мисъл: „Който владее миналото, той владее и бъдещето“. Там променят съдържанието на старите вестници, за да съответства на текущата идеология. Описаната концепция за „Големия брат“, всевиждаща организация от анонимни наблюдатели с двупосочни видеоекрани на публични места и в частните домове, е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина.

7. 451 по Фаренхайт


от Рей Бредбъри
Дошло е време, когато пожарникарите сами палят пожари. Пожарникарят Гай Монтег обича да подклажда огъня и да гледа как книгите изгарят, докато не се запознава с едно седемнайсетгодишно момиче, което му разказва за минало, когато хората не са се страхували, и с един професор, който му разкрива бъдеще, в което хората могат да мислят. Гай Монтег вече знае какво трябва да направи…

8. Фондацията


от Айзък Азимов
Старата Галактическа империя е на върха на могъществото си. И на прага на разпадане. Това се разбира само от Хари Селдън, създател на науката психоистория(ПИ), която предсказва статистически достоверно поведението на огромни групи от хора.
След разпада на старата до появата на нова велика империя ПИ доказва период от 30000 тъмни години на анархия и хаос. Пак с помощта на ПИ този период може да се скъси до 1000 години.
За целта Хари Селдън основава две Фондации, които да контролират прехода.

9. Прекрасният нов свят


от Олдъс Хъксли
Годината е 632-а по новото летоброене на Световната държава – едно високотехнологично и автоматизирано общество, идеално подреден по предварителна схема рай, където човешките същества се създават в лабораторни условия и същността им се обуславя от химическата обработка на зародишите: от каста алфа – с относителна индивидуалност, до каста епсилон – множество съвършено еднакви близнаци, предназначени да извършват неблагодарни механични дейности. В този „прекрасен нов свят“ щастието е задължително и постижимо чрез задължително раздаване и приемане на наркотични вещества, семейството е непозната категория и срамен спомен от далечното минало, а свобода, Бог и добро са забравени понятия.
Но далеч от тази висша цивилизация все още съществува Резервоарът – където се живее, обича и вярва по-старому. И когато Бърнард Маркс и Ленина Краун – имената, разбира се, не са случайни – го посещават и довеждат оттам Дивака, настъпва неизбежният трагичен сблъсък между естествения човек и бездушното и стерилно общество.

10. Американски богове


от Нийл Геймън
Шадоу е мъж с минало. Сега обаче той не иска нищо друго, освен да живее спокойно с жена си и да не се забърква в неприятности. Докато не научава, че тя е загинала в ужасна катастрофа.Той тръгва за погребението и самолетът е разтресен от силна буря, а някакъв човек на седалката до Шадоу му се представя като господин Уензди и знае за него повече, отколкото е възможно. Непознатият предупреждава Шадоу, че се задава много по-голяма буря. И от този миг нататък вече нищо няма да бъде същото…

11. Принцесата-булка


от Уилям Голдмън
Историята на красив фермер, който заедно с мечоносец-пияница и нежен гигант спасява красива принцеса.

 12. Колелото на времето

 от Робърт Джордан

Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенда. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го век се върне отново. В Третия век, Века на пророчеството, на косъм висят самият Свят и самото Време. Онова, което е било, което ще бъде и което е, може да падне под властта на Сянката.



13. Фермата на животните

от Джордж Оруел
Един ден животните на фермера Джоунс се вдигат на бунт и го прогонват, за да вземат съдбата си в свои ръце. Превратът е оглавен от свинете, които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители.
А после животинската революция следва хода на всички революции – към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието…
Подмяната на ценностите е блестящо изразена с безподобния лозунг „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други.

14. Невромантик


от Уилям Гибсън

Странен тип събира специална група за твърде необичайна мисия — набег в киберпространството. Оказва се обаче, че операцията е под контрола на могъщ изкуствен интелект…

15. Пазителите

 от Алън Мур и Дейв Гибънс

Членове на разпаднала се група от супергерои започват да умират един след друг. Живите герои от групата се опитват да намерят убиеца преди да е дошъл и техния ред… – комикс.

16. Аз, роботът

 от Айзък Азимов

Сборник фантастични разкази на Айзък Азимов, издаден през 1950. В повечето разкази участва робопсихоложката Сюзън Келвин, работеща за компанията „Юнайтед Стейтс Роботс енд Меканикъл Мен“ – основен производител на роботи с позитронни мозъци. Тя разследва заплетени случаи с роботи, където се преплитат технически, морални и логически проблеми.

 17. Странник в странна страна

от Робърт Хайнлайн

Историята в романа се развива в неопределено бъдеще. Хората изпращат първия си заселнически кораб да създаде колония на Марс. Изгубват сигнали от кораба още преди да е кацнал. Двайсет и пет години по-късно изпращат втори кораб, който успява да кацне благополучно на планетата и там откриват Валънтайн Майкъл Смит или просто „Майк“. Роден на Марс и отгледан от марсианците, той е върнат на Земята, където „марсианският“ начин на мислене се сблъсква с представите на автора за бъдещото „световно“ общество
 

18. Името на вятъра

 от Патрик Ротфус

Това е историята на живота на надарения с много таланти млад мъж на име Квоте, който се превръща в най-могъщия магьосник на света. Воден от негово име, разказът ни отвежда към детството му, прекарано с трупа пътуващи артисти, през годините като сирак, оцеляващ във враждебен и престъпен град, до обучението му в легендарно училище за магьосници и животът му на беглец след убийството на един крал.

19. Кланица 5

от Кърт Вонегът
Били Пилгрим се завръща у дома след Втората Световна Война, само за да бъде отвлечен от извънземни от планетата Тралфамадор.

20. Франкенщайн

от Мери Шели
Мери Шели е оставила и други произведения, но нито едно от тях не може да съперничи на философската дълбочина на „Франкенщайн“, на която романът дължи своята смайваща времеустойчивост. Проблемът впрочем е актуален за всяка епоха, за всеки етап от развитието на човечеството: това е проблемът за сложната връзка между творение и създател, между цел и резултат, между мечта и реалност. „Франкенщайн или новият Прометей“ е пълното заглавие на романа, кодирало едновременно ирония и сериозно предупреждение — ако Виктор Франкенщайн е един „нов Прометей“, тогава чудовището, създадено от него, е един „нов Адам“? Отговорите на този въпрос не са малко, но колко от тях звучат успокоително?

21. Мечтаят ли роботите за електроовце?

от Филип К. Дик
1992 година. Последната Световна Война е опустошила Земята. Голяма част от човечеството търси щастието си на други планети. Производството на все по-усъвършенствани хуманоидни роботи за труд при екстремални условия се е превърнало в процъфтяващ бизнес. Но понякога андроидите въстават срещу отредената им участ и тайно се завръщат, за да отмъстят на създателите си. Тогава се намесват „наемните ловци“ като Рик Декард — балансиращи по острието на бръснача между живота и смърта, между безскрупулната жестокост и кошмара на възмездието…

22. Историята на слугинята

от Маргарет Атууд

Поглед в близкото бъдеще, представящ историята на Офред – слугиня в Република Гилеад – някогашна Америка. Сега на жените не е позволено да четат и са ценени само за размножаване.

23. Тъмната кула

от Стивън Кинг
„Тъмната кула“ е поредица от 7 книги, съчетаващи фантастика, уестърн и ужаси. Книгите разказват за Роланд Дисчейн, последния оцелял от рицарския ордер на стрелците и последния от рода на Артур Елд, еквивалента на рода на крал Артур в неговия свят. Неговата цел е да намери Тъмната кула, митична сграда, която според легендите свързва всички вселени.

24. Една одисея в космоса през 2001-ва година

от Артър Кларк
Големият английски фантаст и популяризатор на научни знания Артър Кларк ни пренася във времето на праисторическия живот на Земята, преди 3 млн. години, за да ни отведе след това неочаквано в една бъдеща за нас цивилизация. Редуват се напрегнати и забавни моменти, тайнствени и неочаквани преживявания, размисли за бъдещето на човечеството и тайните на безкрайността, преплитат се фантазия и действителност.

25. Сблъсък

от Стивън Кинг

Някой е забравил кога трябва да спре. Смъртоносен вирус плъзва из страната, а после и по света. Оцеляват група малка група хора, но това не пречи да се разделят на два лагера — на доброто, и на злото. Ще успее ли група, водена от майка Абигейл, да се пребори със Зловещия човек, всяващ ужас на всяка земна твар…

26. Снежен крах

 от Нийл Стивънсън

В реалния живот Хиро Протагонист е просто хакер на свободна практика. Но на Улицата, в Метавселената, той е един от богоизбраните. Единственият, който може да се справи със снежния крах…


27. Марсиански хроники


от Рей Бредбъри

Оставил зад себе си свят на ръба на унищожението, земният човек дойде на Червената планета в търсене на ново начало и донесе със себе си отколешните си страхове и най-потайните си желания. Човекът завладя Марс и в същия миг Марс завладя човека. “Марсиански хроники“ е една от най-ярките звезди във вселената на Бредбъри – автор, чийто талант и въображение остават ненадминати. В тези хронологично свързани разкази майсторът рисува безразсъдната ни и същевременно трогателна човечност сред един странен и поразителен свят.


28. Котешка люлка


от Кърт Вонегът

Млад писател решава да интервюира децата на учените, отговорни за създаването на атомната бомба.

29. The Sandman Series


от Нийл Геймън

Комикси, разказващи за Краля на Сънищата Морфей.

30. Портокал с часовников механизъм


от Антъни Бърджес

Фарс на ужасите? Научна фантастика? Пророчество за бъдещето? Словесна еквилибристика? Романът „Портокал с механизъм“, както и кинематографичната му реализация под режисурата на Стенли Кубрик, са истинско предизвикателство към читателя и зрителя, който трябва да преодолее необичайната форма, да потисне изблиците на смях, за да усети почти физически болката от невъзможността за избор.


31. Звездните рейнджъри


от Робърт Хайнлайн

Романът разказва от първо лице историята на младия войник Хуан „Джони“ Рико и службата му в Мобилната пехота, футуристична военна част, екипирана с енергийни бронирани костюми. Кариерата му започва като редови войник, по-късно подофицер, а накрая офицер във войната между човечеството и арахноидни същества известни като „Дървениците“. През погледа на героя, Хайнлайн разглежда моралните и философските аспекти на страданието, гражданските добродетели, необходимостта от войната, смъртното наказание и същината на детската престъпност.

32. Хълмът Уотършип


от Ричард Адамс

По много свои особености, „Хълмът Уотършип“ е уникален в света на литературната фантазия. Една от тях е начинът, по който природата присъства в романа – при това видяна през погледа на героите, които, при все че имат някои човешки черти (език, култура, общество, митология), са преди всичко зайци. Увлекателната история е изпъстрена с многобройни имена на растения и животни от английските поля и гори, вплетени във вълнуващия разказ с много обич. Така тази красива фантазия се превръща в пътека към красотата на реалността.

33. Полетът на дракона


от Ан Макафри

Благодатната планета Перн, заселена от дълбока древност със земни колонисти, е подложена на периодични бедствия — космическо нашествие на сребристите нишки. Това е една странна форма на живот, унищожаваща всяка жива материя. Жителите на планетата, забравили техническите постижения на предците си, се спасяват от заплахата в каменни градове — Холдове.Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществяват контакт с драконите. И само те могат да спасят прекрасния Перн.

34. Луната е наставница сурова


от Робърт Хайнлайн

Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.

35. Кантата за Лейбовиц


от Уолтър Милър

На фона на неумолимия апокалипсис след ядрена война всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията, като спасител и разрушител; човекът, разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.

36. Машината на времето


от Хърбърт Уелс

Класическата история от 1895 година, в която английски изобретател създава машина на времето, която го запраща в далечната 802 701 година.

37. Капитан Немо


от Жул Верн

Могъщата фантазия на автора ни носи на знаменития „Наутилус“ из всички морета и океани на нашата планета. Тайните на флората и фауната са разкрити благодарение на техническия и научен гений на човека. Капитан Немо, големият учен и ентусиаст, въпреки своя трагичен разрив с човечеството ще разкрие своята тайна и своите научни достижения, преди да умре. Със знаменитите думи на този разбунтуван човек: „Не нови континенти, а нови хора трябват на земята“, Жул Верн открива пред читателя мечтата си за един златен век на човешката култура и цивилизация.

38. Цветя за Алджърнън


от Даниел Кийс

Необикновена история за придобиването и загубата на изключителни интелектуални способности, за превръщането на един умствено изостанал човек в гениален ум и болезненото връщане към първоначалното състояние. Потресаващ експеримент с човешкото същество. Високо напрежение при прекосяване на разстоянието между гения и идиота, пречупено през гледната точка на т.нар. хора, които са в нормата…?

39. Война на световете


от Хърбърт Уелс
Земята е нападната от враждебни марсианци. Извънземните разполагат с мощни оръжия и за кратко време разрушават Лондон и околностите му. Британската армия е разбита, хората панически бягат без цел и надежда. Ще успее ли Земята да се спаси от нашествениците?

40. Хрониките на Амбър


от Роджър Зелазни

Амбър е единственият истински свят, който се отразява в безброй огледални светове-сенки, подвластни на Принцовете на Амбър. Кралското семейство е разединено от завист и подозрения. Изчезването на родоначалника Оберон е засилило вътрешните конфликти и тронът е уязвим за узурпатори. Станете свидетели на титаничната битка за надмощие на Земята и в Царството на Хаоса, където силите на Амбър и Хаоса водят непрестанна борба за власт посредством заговори и смели ходове.

41. Белгариада


от Дейвид Едингс

Преди много години, както твърди разказвачът, злият бог Торак пожелал да установи своята власт над света и запалил огъня на войната между боговете и хората. Ала вълшебникът Белгарат повел хората да си възвърнат Кълбото, което закриляло народите на западните кралства. Докато то оставало в пределите на кралство Рива, хората не ги грозяла никаква опасност. Но това било само разказ…

42. Мъглите на Авалон


от Марион Зимър Брадли

В романа е описана легендата за крал Артур от страна на женските персонажи от историята. Основно място в действието в книгата играе Моргана Ла Фей, сестрата на крал Артур, която се бори за запазването на старата вяра, която християнизаторите се опитват да унищожат. Главна роля имат и другите жени от легендата - Гуиневир, Вивиан и Моргоз, а крал Артур и рицарите на Кръглата маса са по-скоро второстепенни герои в историята на книгата.

43. Мъглороден


от Брандън Сандърсън

Някога един герой се възправил, за да спаси света. Млад мъж със загадъчен произход отправил храбро предизвикателство към мрака, който се спускал над тази страна. Но се провалил. Хиляда години по-късно светът е пустиня от пепел и мъгли, управлявана от безсмъртен император, наричан лорд Владетеля. Всеки опит за съпротива завършва печално. Но надеждата оцеляла. Надежда за края на империята и дори за гибелта на самия лорд Владетел. И ето че в наши дни един брилянтен ум подготвя ново въстание — такова, което зависи изцяло от неговата хитрост и необичайни способности и от помощта на невероятна героиня, дете на улицата, която трябва да овладее изкуството на аломантията, могъщата сила на Мъглородните.

44.  Пръстенов свят


от Лари Нивън

Експедиция в космоса изследваща мистериозен обект – огромен изкуствен свят във формата на пръстен се обърква ужасно.

45. Лявата ръка на мрака


от Урсула ле Гуин 

Двата тома “Лявата ръка на мрака” обединяват произведенията от т. нар. “Хейнски цикъл” на Урсула Ле Гуин. Макар и свързани от обща нишка, всеки от романите отвежда в друго време и в различен свят, един от хилядите в Екумен (Обитаеми светове). Хейн, центърът на Вселенския съюз и най-старата цивилизация, от която е произлязъл човешкият род, прави усилие за изследване на непознатите планети, за да привлече нови съюзници във войната срещу могъщите Врагове.

46. Силмарилион


от Дж. Р. Р. Толкин

Това е историята на Силмарилите, трите прекрасни камъка, създадени от Феанор, най-надарения творец сред елфите. В тях той пленил светлина от Двете дървета, озаряващи страната на боговете Валинор. Когато първият Мрачен владетел Моргот унищожил Дърветата, тази светлина оцеляла само в Силмарилите; а Моргот ги заграбил и ги вградил в своята корона, пазена в непристъпната крепост Ангбанд, далеч на север в Средната земя.

47. Единственият и бъдещ крал


от Т.Х Уайт

Описва живота на Крал Артур от детството до коронацията му, създаването на Кръглата маса и търсенето на Светия Граал.

48. Никога, никъде, никой


от Нийл Геймън

В приказките доброто дело се награждава, но в живота невинаги е така. Ричард Мейхю не го знае, когато намира ранено момиче на оживена лондонска улица и му помага, съсипвайки единствения си представителен костюм и годежа си, а това се оказва далеч не най-лошото, защото попада на място, за което се знаят две неща – че се намира някъде под истинския Лондон и че там няма нищо по-лесно от това, да се разделиш с живота си. Подземният свят всмуква Ричард, но преди това е погълнал сънищата на миналото, забравените истории и вчерашните герои. Свят–лабиринт, в чиито шахти дебне нещо смътно, лепкаво и неназовимо, което не знае обратния път.

49. Краят на детството


от Артър Кларк

Човечеството е на прага на космоса. Американски и съветски екипи, независими едни от други, се канят да покорят нови територии. Но този път не става дума за инвазия в земята на противника, а за полети сред звездите. Но броени дни преди това да се случи, крилете на мечтателите се пречупват от свръхгосподарите.

50. Контакт


от Карл Сейгън

През 1999 г. международен екип се отправя към звездите за най-ужасяващата среща в човешката история. Кой — или какво — има там?!Ако наистина има бог и не се крие, Той ще остави за нас недвусмислено послание. Как би изглеждало такова послание?

51. Хиперион


от Дан Симънс
На планетата Хиперион, извън обсега на човешките закони в Хегемонията, дебне съществото, наречено Шрайка. Някои го боготворят, други се страхуват от него. А трети са се зарекли да го унищожат. Шрайка причаква всички в долината с Гробниците на времето, където огромни мрачни структури се движат назад в миналото. В навечерието на Армагедон, когато цялата галактика е във война, седмина поклонници се отправят на последно пътуване до Хиперион, за да търсят отговорите на неразрешените загадки в живота си. Всеки таи по една отчаяна надежда… и една ужасна тайна. А може би в ръцете на някого от тях лежи съдбата на човечеството!

52. Звезден прах


от Нийл Геймън

Младият Тристан Торн е готов на всичко, за да спечели студеното сърце на красивата Виктория, дори да й донесе звездата, която двамата са видели да пада от нощното небе. Но за тази цел той трябва да отиде в непознатите земи от другата страна на древната стена, дала името си на неговото село. Отвъд тази стара каменна стена се намира Самодивската страна — където нищо, дори падналата звезда, не е такова, каквото си го е представял.

53. Cryptonomicon


от Нийл Стивънсън

Повече от 50 години след като Лоурънс Причърд Уотърхаус и Сержант Боби Шафтоу са назначени към отряд 2702, занимаващ се със секретна криптографска мисия, техните внуци Ранди и Ейми се съюзяват, за да създадат „рай за данни“ в пацифика и откриват голяма конспирация, чиито корени водят до отряд 2702.

54. Z-та Световна Война


от Макс Брукс

Пост-апокалиптична история за разследване на Обединените Нации, 10 години след настъпването на зомби-епидемия.

55. Последният еднорог

от Питър Бийгъл
Щом научава, че целият й народ е изчезнал, еднорогата поема по света, за да го открие. Скоро до нея закрачват двама спътници, които също са изгубили най-ценното си: неспособен магьосник, зад чиято младолика външност се крие тайна, и огорчена разбойничка c душа на момиченце. По пътя ги чакат срещи със Среднощния карнавал на Мама Фортуна, капитан Къли и веселата му дружина, прокълнатият град Хагсгейт, неразгадаемият крал Хагард и самия Червен бик. Всяка от тях e изпитание на скрити сили и стаени страхове; всяка ги води крачка по-нататък към истинските им мечти и към смисъла на геройството, обичта и човечността.

56. Вечната война


от Джо Холдеман

Уилям Мандела е само един обикновен войник, който отива там, където го изпратят. Спуска се в черни дупки и пропада в други пространства, където води сражения с враговете на човечеството — тауранците. През 2003 г. той е редник, през 2020 — сержант, през 2380 — лейтенант, а в 2458 е вече майор. Губи крайници, получава нови в замяна и пак се връща на фронта. Междувременно, докато траят колапсаровите скокове, на Земята неусетно изминават десетки и дори стотици години. Когато си идва той открива че земните жители до един са станали… хомосексуалисти. Други поколения, други нрави… В един прекрасен ден го привикват, за да му съобщят, че войната е била всъщност недоразумение, което трябва да бъде забравено.

57. Малки Богове


от Тери Пратчет
Брута е Избраният. Към него се обръща Бог, макар и временно във формата на костенурка.
Брута е простовато момче, но иска да събори една огромна и корумпирана църква, да предотврати ужасна свещена война, иска мир, справедливост и братска обич. И иска Инквизицията да спре да го измъчва вече, моля ви…
Но най-вече това, което наистина иска, повече от всичко останало, е неговият Бог да си избере някого друг…

58. The Chronicles Of Thomas Covenant The Unbeliever


от Стивън Донълдсън
Писателят Томъс Ковенант бива транспортиран в магическа вселена, където е обявен за герой, владеещ могъща магия.

59. Сага за Воркосиганите


от Лоис Макмастер Буджолд
В човешка колония на планети, свързани с червееви тунели, млад мъж, страдащ от множество физически недъзи, които са резултат от опит за убийство на знатните му родители, се превръща в могъщ военен лидер

60. Пощоряване


от Тери Пратчет
Мойст фон Липуиг е мошеник. Майстор в измамите, изправен пред фатален избор: да бъде обесен, или да изправи на крака съсипаната пощенска служба на Анкх-Морпорк. Налага му се трудно решение. Но той ще се погрижи пощата да преодолее всякакви препятствия – дъжда, градушката, кучетата, Взаимоспомагателното благотворително дружество на пощенските работници, пагубния председател на компанията „Семафор на Гранд Пън“ и среднощния убиец. И няма лесно да уговори Адора Бел Диърхарт за среща.

61. Прашинка в божието око

От Лари Нивън и Джери Пурнел

Действието се развива в бъдеща космическа империя, чиито външни колонии се бунтуват срещу централната власт. В една от човешките планетни системи, Нова Шотландия, пристига извънземна сонда със светлинно платно. Хората пращат експедиция до системата, от която е дошла сондата, и откриват там разумни същества. И в резултат се изправят пред класическия проблем какво представляват извънземните: ужасна опасност или уникална възможност?

62. Мечът на истината


от Тери Гудкайнд

Тайните, които трябва да бъдат разбулени, са много. А истината е страшна и причинява болка.
На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината. Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища /хора и зверове/ и страшните сенки.

63. Пътят


От Кормак Маккарти

„Пътят“ е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг – дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия.

64. Джонатан Стрейндж и мистър Норел


от Сузана Кларк
„Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ е забавен, вълнуващ, страшен, неземен, практичен и вълшебен, пътуване през светлината и сянката – наслада за читателя, както заради изисканата и точна употреба на думите, които авторката разгръща мъдро и опасно, тъй както Уелингтън някога е разгръщал войските си, така и заради мащаба на историята, заплетена и криволичеща като старите лондонски улички или тъмните английски гори. Това е огромна книга, изпълнена с хора, с които е удоволствие да се срещнем, със събития и места, които бихме желали да посетим отново, истинска наслада до край. Когато затворих книгата, единственото ми съжаление беше, че не е два пъти по-дълга“
Нийл Геймън

65. Аз съм легенда


от Ричард Матисън

Робърт Невил е последният „нормален“ човек на Земята, където вследствие на разразила се епидемия всички хора са се превърнали във вампири. Останал единствен от своя вид, в очите на „другите“, включително и за онези, които е обичал, той е вдъхващо отвращение и ужас чудовище, което трябва да бъде унищожено.

66. Сага за войната на разлома


от Реймънд Фийст 

Зли сили са отворили цепнатина във времето и пространството, която застрашава света на Мидкемия. Докато битката между Реда и Хаоса застрашава съществуването на вселената, магьосникът Пъг става единствената надежда на хиляди светове.

67. Мечът на Шанара

от Тери Брукс

Мечът на Шанара“ е първата книга от същинската история на Шанара. Действието се развива в приказния свят на Четирите земи, в който освен хора живеят джуджета, троли, елфи, друиди и други същества. Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят. Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…

68. Конан варварина


от Робърт Хауърд и Марк Шулц

Действието в книгите за Конан се развива през въображаемата хиберийска ера — преди около 12 000 години, във времената след потъването на легендарния континент Атлантида и преди началото на писаната човешка история. Конан е варварин с необикновена сила от суровата северна страна Кимерия. Дълги години той скита по света, живеейки като крадец, наемник, бандит и пират. Накрая със силата на меча си завладява великото царство Аквилония и се възкачва на трона му.

69. Придворният убиец


от Робин Хоб

Младият Фиц е незаконороден син на принц Рицарин. Отхвърлен от обществото, той се превръща в тайното оръжие на крал Умен, който заповядва да го посветят в изкуството на политическото убийство. Ала в кръвта на Фиц е заложена магията на Умението, която се предава по наследство само сред членовете на кралската фамилия. Скоро край бреговете на кралството се появяват зловещи варвари – пиратите от Далечните острови с техните алени кораби. Фиц е изпратен на тайна и опасна мисия, която ще го промени изцяло. Макар враговете му да го смятат заплаха за трона, може би той е единственият ключ за оцеляването на кралството. Ако оцелее!

70. Пътешественикът във времето и неговата жена


от Одри Нифнегър

Когато Хенри се запознава с Клер, той е на двайсет и осем, а тя на двайсет. Той е библиотекар, а тя красива студентка и бъдеща художничка. Хенри никога преди не се е срещал с Клер; Клер познава Хенри от шестгодишна… Невъзможно, но е вярно, защото Хенри пътува във времето без самият той да го иска и да го търси. Много са нещата, които среща в обърканите си минало и бъдеще, но най-вече – любовта и Клер, която винаги го чака.

71. Пътят на кралете


от Брандън Сандърсън

Виждаме свята Рошар през очите на опитен военен със знатно потекло, който е спохождан от видения, младо момче обречено на робство и жена, която отчаяно иска да спаси дома си.

72. Пътешествие до центъра на Земята


от Жул Верн

Професор Лиденбрък, племенника му Аксел и техния гид Ханс се спускат в пътешествие, което ги отвежда до центъра на Земята.

73. Легенда за Дризт


от Р. А. Салваторе

Младият принц Дризт израства в злокобния свят на своите събратя — мрачните елфи. С достойнство, простиращо се отвъд разбиранията на безскрупулното общество на Мензоберанзан, той се сблъсква с фатална за него дилема. Може ли да живее в свят, който отрича доброто?

74. Войната на старците


от Джон Сказли

На седемдесет и петия си рожден ден Джон Пери прави две неща. Първото е да посети гроба на жена си. Второто – да постъпи в армията. Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата – че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях – много. Вселената, оказва се, е враждебно място. Остава ни да се бием. Да защитаваме Земята (примамлива цел за нашите нови врагове, ако ги допуснем да се приближат) и да предявяваме претенции към незаетите планети. Далече от Земята войната се вихри вече от десетилетия – брутална, кървава и безжалостна.

75. Диамантената ера


от Нийл Стивънсън

Това е един роман, описващ времето на нанотехнологичната революция. Стивънсън ни представя 21-ви век като време, в което молекулярни машини могат да създадат всеки предмет, който пожелаеш. Националните правителства са изчезнали, а обществото е разделено на определени групи на базата на етнически, културни и идеологически фактори като най-динамичните от тях са Новите Викториански Атланти от крайбрежието на Китай.

76. Среща с Рама


от Артър Кларк

В Слънчевата система се появява гигантски космически кораб с неизвестен произход и предназначение. Той изглежда мъртъв, но скоро става ясно, че това е привидно. Астронавтите и учените се подготвят за първата среща на човечеството с извънземен разум. Тя ще надхвърли и най-смелите им мечти и ще разпали най-големите им страхове. Никой не знае откъде са се появили обитателите на „Рама“, нито защо идват. Едно е очевидно – всичко, което са направили загадъчните конструктори на „Рама“, са го направили тройно…

77. Наследството на Кушиел


от Жаклин Кери

Федре трябва да направи избор между чест и дълг в свят изпълнен с лукс, заговори, жертви и предателства.


78. Освободеният


от Урсула Ле Гуин

Хората на планетите-близнаци Урас и Анарес водят съвършено противоположен начин на живот. От поколения насам двата свята не поддържат връзка помежду си, след като Урас е пометен от революционна вълна и революционерите напускат, за да основат цивилизация на планетата Анарес. Постепенно ентропията на посредствеността ерозира новото общество на Анарес. С такава сюжетна рамка Ле Гуин сътворява една неповторима, очарователна и силна творба, чийто главен герой е гениалният анарески учен Щевик, който открива, че той е фитилът, който може да взриви Вселената.

79. Нещо зло се задава


от Рей Бредбъри

Дълбоко във всяко човешко сърце се крие една тайна мечта — онова неустоимо желание, онази съкровена фантазия, за която бихте дали всичко, дори живота си. Представете си, че някой знае за вашата тайна мечта. Да предположим, че той може да я осъществи още преди да сте разбрали за цената, която ще се наложи да платите. Представете си, че следващия път, когато лежите будни в тъмното, чуете приближаването на влак към вашия град. Представете си, че вие сте в него…

80. Wicked


от Грегъри Магуайър

Историята на зеленокожата вещица Елфаба, която е активист за правата на животните, опитващ се да отмъсти за смъртта на сестра си.

81. Малазанска книга на мъртвите


от Стивън Ериксън

Империята Малазан кипи от размирици, обезкръвена от непрестанни войни, жестоки вътрешни борби и кървави сблъсъци със страховития Аномандър Рейк, господаря на Лунния къс и неговите Тайст Андии. Дори калените в кръвопролития имперски легиони жадуват за отдих. Но въпреки всичко властта на императрица Ласийн, наложена от нейните всяващи ужас убийци на “Нокътя”, остава абсолютна. За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед. Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със Сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…

82. Аферата Еър


от Джаспър Форд

В свят, където буквално можеш да се загубиш в литературата, специален агент от литературния отдел се съзтезава с времето, опитвайки се да спре престъпник да отвлече героите, включително Джейн Еър.

83. The Culture Series


от Иайн Банкс

Културата е полуанархистка утопия, съставена от хуманоидни раси управлявани от напреднал изскуствен интелект. Главната тема е дилемите, с които суперсилата трябва да се справя, когато трябва да взима решения за цивилизации, които имат различни от нея идеали.

84. Кристалната пещера


от Мери Стюард

Първата част от 5-томовата поредица за легендата за Артур, но този път видяна през погледа на младия Мерлин.

85. Анатема


от Нийл Стивънсън

Раз, който живее в манстир от детството си, изолиран от жестокостите на заобикалящия го свят, е избран за член на група от учени, които трябва да предотвратят предстоящо бедствие.

86. The Codex Alera Series


от Джим Бътчър

В свят, където хората се свързват със стихиите – земя, въздух, огън, вода и метал, младият Тави се опитва да се справи с липсата на магически талант. След като избухва конфликт между бунтовници и лоялисти, Тави открива, че той държи ключа за спасяването на света.

87. Книгата на новото слънце


от Джийн Улф

В далечното бъдеще, след като слънцето е изстинало, злият Севариан се опитва да стигне до абсолютната власт.

88. Наследникът на Империята


от Тимъти Зан

Изминали са само пет години от победата на Бунтовническия съюз над Империята при планетата Ендор. Битката е спечелена, но не и войната. Императорът и Дарт Вейдър са мъртви, но тяхното място е заето от още по-голям злодей — адмирал Траун. Той не само съумява да прегрупира разбитите имперски сили, но и разработва тайна технология, с която да надвие Новата република.
Сагата продължава…

89. The Outlander Series


от Диана Габълдън

Клер Рандал пътува повече от 200 години назад във времето до Шотландия през 1743 година. Тя открива свят, изпълнен с насилие, епидемии и революции.

90. Елрик


от Майкъл Мъркок

Елрик от Мелнибоун пътува с кораба, който плава отвъд земята и морето до града Дхоз-Кам, където го очакват магическите мечове Стормбрингър и Морнблейд.



 91. Илюстрираният мъж




от Рей Бредбъри
18 фантастични истории за любов, лудост и смърт на Марс, Венера и в космоса.

92. Съншайн


от Робин Маккинли

Има на света места, където царува мракът – и не е разумно да ходиш там. Съншайн го знаеше. Но от години край езерото не беше ставало нищо страшно, а тя имаше нужда да остане сама поне за малко.За жалост, не беше сама. Изобщо не ги чу да се приближават, което си е съвсем в реда на нещата – бяха вампири… Взеха й дрехите и обувките. Навлякоха й дълга червена роба. А след това я приковаха към стената в изоставена къща – на една ръка разстояние от тайнствена фигура, още по-тайнствена под лунната светлина.
Тя знаеше, че той е вампир. Знаеше, че ще бъде неговата вечеря, а когато нощта приключи, тя ще бъде мъртва. Но на зазоряване все още беше жива и здрава. И сега беше неин ред да му помогне да остане жив до вечерта… Защото само заедно можеха да се справят с Бо.

93. Убежище в дълбината


oт Върнър Виндж

Милиони светлинни години в бъдещето флотилия на Търговците Чуенг Хо се отправя към Изчезващата – древна загадка за астрономите от Старата Земя, звезда, която избухва и изчезва в непроменен от векове ритъм.
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса – Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.

94. Стоманените пещери


от Айзък Азимов

Детектив Бейли и партньорът му робот разследват убийството на учен от космически град.

95. Трилогия за Марс


от Ким Стенли Робинсън

В продължение на милиарди години прашни бури връхлитат пустинния пейзаж на червената планета. Векове наред Марс предизвиква човечеството със суровата си природа. И сега през 2026 година, група от сто души трябва да основе първата земна колония на Марс, за да отговори на предизвикателството.

96. Чукът на Луцифер


от Лари Нивън и Джери Пурнел

Докато кометата наречена от пресата „Чукът на Луцифер“ наближава Земята, бизнесмени, политици, престъпници, журналисти и учени очакват неизбежния катаклизъм с много различаващи се чувства.

97. Книга на Страшния съд


от Кони Уилис

Кони Уилис ни повежда в една отдавна отминала епоха, където попада нейната героиня Киврин. Тя трябва да проведе научен експеримент. Един инцидент обаче задържа Киврин в миналото, докато нейните колеги отчаяно се опитват да я спасят. В една епоха на много суеверие и страх Киврин открива, че се е превърнала в ангел на надеждата.

98. Станция Пердидо


от Чайна Миевил 

Завладяваща смесица от фантастика, хорър и фентъзи, действието в „Станция „Пердидо“ ни пренася в мегаполиса Ню Кробузон — гъмжащият от живот и смърт епицентър на света Бас-Лаг. Ексцентричният учен Айзък Дан дер Гримбулин е нает да възстанови отрязаните крила на гарудата Ягарек. Запленен от на пръв поглед невъзможната задача, той събира всички летящи същества в света си, сред които се оказва и мистериозна ларва, хранеща се с халюциноген. Търсейки отговор на задачата, Айзък и неговата любовница Лин се забъркват с безскрупулния подземен бос Мотли и скоро животът им се оказва заплашен, а оцеляването на целия град е поставено на карта.

99. Ксант


от Пиърс Антъни

В света, създаден от Антъни (оформен като Флорида), всеки се ражда с уникална магическа дарба, която използва, за да се справя с дракони, гоблини, харпии и всякакви магически създания.

100. Космическа трилогия


от Клайв Стапълс Луис

Д-р Рансъм от Кеймбриджкия университет е отвлечен на космически кораб и е заведен на червената планета Малакандра, която той познава като Марс. Похитителите му планират да го принесат в  жертвоприношение към съществата, които живеят там, за да вземат съкровищата им. Рансъм узнава, че той идва от безмълвната планета – Земята, чиято трагична история е всеизвестна из цялата вселена.

петък, 6 септември 2013 г.

Общоградско поклонение в гр.Добрич посветено на Съединението



IMG_20130906_112820

Днес 6 септеври 2013 година в 11.00 ч. в гр. Добрич се проведе общоградско поклонение пред паметника на Захари Стоянов по повод 128 годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Кметът Детелина Николова отбеляза, че 6. септември 1885 год. е велика дата за нашата Родина България.
На събитието присъстваха народните представители Сияна Фудулова и Пламен Желязков, областният управител Недко Марчев и заместникът му Исмет Абил, общински съветници, както и представители на партийните централи на БСП, ДПС и ГЕРБ, общественици и граждани.

След минута мълчание в памет на героите за българската свобода и независимост, бяха поднесени цветя и венци на паметника.

На тази важна дата Съединеието е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). То се извършва след бунтовете в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септемри (18 септемри по нов стил) 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
IMG_20130906_112745

снимки: Николай Пеняшки – Плашков

 Аrt-liter-info-news.dobrich

понеделник, 2 септември 2013 г.

РОМАНЪТ „ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ” НА ЧАРЛЗ ДИКЕНС




В РОМАНЪТ „ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ” на неповторимия писател – реалист  ЧАРЛЗ  ДИКЕНС  е залегнал  сюжета от известната до тагава класическа новела .
Старта на историята започва  с размишленията на главния герой Филип, който нарича сам себе си Пип  и впоследсвие остава така – наричан от другите.
През един зимен ден 11-годишния сирак Пип се натъква в блатата на избягалия затворник Магуич, който заповядва на изплашеното момче да открадне пила от ковачницата на чичо си, за да може беглецът да свали оковите си.
На връщане освен пилата Пип носи и малко храна и алкохол (бренди). Този невинен акт на човечност води след себе си трайни последствия във времето напред и за двамата.
Пип, добродушен наивен млад сирак, живее с властническата си сестра и нейния мил съпруг ковач - Джо Гарджери. Той бива поканен да стане кавалер на Естела - арогантната осиновена дъщеря на мрачната, порочна и богата г-жа Хевишъм. Тъй като Пип не е виждал друго хубаво момиче през живота си, което печели сърцето му завинаги. Идва моментът когато те се разделят. Скоро след това Пип заминава да се обучава за ковач. Шест години по-късно мистериозен благотворител предлага на Пип да го превърне в джентълмен и плаща по съдебен път разноските за обучението му. Младежът предполага, че спонсорът му е г-жа Хевишъм, но след години научава, че е грешал...
Пип вече е млад мъж с големи надежки, защото ще наследи голямо богатство, когато навърши 21. Има само едно условие: да не пита за името на своя благодетел. Със сърце, отдадено на Естела, Пип напуска скромното си семейство, за да започне нов живот в Лондон като истински джентълмен. Единственото, с което миналото го държи, е детската му любов...
Пип се мести в Лондон и се превъща в мъж с положение, изоставил  корените си и така пътуването му се превръща в класическа история за желанието да бъде някой друг, с привкус на разказ за несподелената любов към една недостижима жена.
РОМАНЪТ „ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ” на великият писател Дикенс е изключителна и вълнуваща история за младостта, любовта и тежките удари свързани с тях.
Литературният стил на  писателят реалист Дикенс се характеризира с ясно изразено езиково творчество, с изключително изчистен и изгладен изказ.
Изключително добър е в алегорията и сатирата.  


         ОТКЪСИ ОТ РОМАНА „ГОЛЕМИТЕ  НАДЕЖДИ”

„... Ние живеехме в блатиста местност, край рече завой на двадесет мили от морето. Струва ми се, че първата си най-ярка и обширна представа за света получих в една паметна студена привечер.”

Когато стигна до ниската църковна ограда, той я прескочи като човек, чиито нозе са отекли и вдървени, после ме потърси с поглед. Аз се обърнах и хукнах с все сили към къщи. Но след малко пак се обърнах и отново видях, че човекът бе тръгнал към реката, като продължаваше да се държи с две ръце и стъпваше внимателно с пребитите си нозе по големите камъни, разхвърляни тук-там из блатата, за да може да се минава из тях при поройни дъждове или по време на прилив.
Спрях се да го погледам; блатата се простираха като дълга, водоравна черна ивица; също тъй дълга водоравна ивица, но по-тясна и по-светла беше реката, а небето беше смесица от огненочервени и плътночерни ивици. Край брега на реката едва можах да различа две черни сенки - единствените изправени предмети в цялата местност; единият беше фарът, по който моряците определяха пътя си - много грозен, ако го видите отблизо: като нанизано на прът разковано буре; другият беше бесило с останки от верига, на която някога е бил обесен пират. Човекът вървеше с накуцване към бесилото, сякаш беше оживелият пират, който се връща, за да увисне пак на въжето. Аз изтръпнах при тази мисъл; а като видях, че кравите вдигнаха глави да го погледнат, се запитах дали и те не мислят така. После се огледах за ужасния момък, но не открих никаква следа от него. Въпреки това отново се изплаших и затичах към къщи, без да се спирам.

Сестра ми не беше някоя красавица. Аз предполагах, че пак с двете си ръце тя бе накарала Джо Гарджъри да се ожени за нея. Джо беше светлокос човек с дълги къдрави коси и гладко лице. А очите му бяха толкова светли, че синият им цвят се сливаше сякаш с бялото. Беше тих, добродушен, кротък, отстъпчив, простоват, мил човек — Херкулес по сила и по слабост.
Сестра ми, мисис Джо, беше черноока, чернокоса, с толкова червено лице, че понякога се питах дали не го мие с ренде за индийско орехче вместо със сапун. Беше висока, едра и носеше почти винаги завързана на гърба дебела престилка с четвъртито нагръдниче, по което бяха набодени игли и карфици. Постоянното носене на тази престилка тя смяташе за своя голяма заслуга и за вина на Джо. В същност аз не разбирах защо трябва да я носи и защо никога не я сваля.”

Утрото беше мразовито и много влажно. Видях как прозорчето ми бе овлажняло отвън, като че някой призрак бе плакал цяла нощ и вместо с кърпичка бе изтривал сълзите си в прозореца. Сега влагата обвиваше като гъста паяжина голите плетища и рядката трева, спускайки се от вейка на вейка и от стрък на стрък. Стобори и врати бяха подгизнали от влага, а мъглата откъм блатата беше толкова гъста, че можах да видя дървения пръст, който показваше на хората пътя към нашето село (и беше съвсем излишен, защото те не идваха никога насам), едва когато стигнах до него. А докато гледах стичащите се от него струйки, той се стори на угнетената ми съвест като призрак, който ме обрича на кораба-каторга.”

Затова когато отивахме на църква, ние с Джо трябва да сме били вълнуващо зрелище за състрадателните сърца. А при това телесните ми мъки бяха нищо в сравнение с душевните. Страхът, който ме обземаше при всяко приближаване на мисис Джо към килера или при всяко нейно излизане от стаята, можеше да се сравни само с угризението на съвестта за постъпката ми. Угнетен от греховната си тайна, аз размишлявах дали, ако и се доверя, църквата би била достатъчно могъща да ме закриля от отмъщението на оня момък. Реших, че когато свещеникът каже след прочитане на съобщенията за предстоящите бракове: „А сега се изкажете!“, аз трябва да стана и да кажа, че искам да поговорим насаме в ризницата и не зная дали, ако не беше Коледа, а обикновен неделен ден, не бих прибягнал до това крайно средство, което би смаяло малцината богомолци.

Едва сега, когато дойдохме в тъжната пустош, където преди осем-девет часа бях видял и двамата избягали затворници, аз си помислих за пръв път с ужас дали, ако ги открием, моят познат няма да предположи, че именно аз съм довел войниците. Нали ме запита дали не лъжа и каза, че трябва да съм наистина зло пале, ако помогна да го подгонят? Нима ще си помисли, че съм наистина лъжец и пале и съм го издал?
Безполезно беше да си задавам сега този въпрос. Аз бях на гърба на Джо, а Джо прескачаше канавките като кон на състезание и насърчаваше мистър Уопсъл да не изостава или да не се препъне с римския си нос. Войниците крачеха пред нас в дълга верига, на голямо разстояние един от друг. Вървяхме в същата посока, по която бях тръгнал сутринта, преди да се заблудя в мъглата. Сега мъглата не бе още паднала или пък вятърът я бе разнесъл. В червеникавото сияние на залеза се виждаха ясно и фарът, и бесилото, и хълмът с батареята, и отсрещният бряг на реката — всичко в еднакъв бледосин цвят.

„Макар в живота той да е грешил, с добро сърце на тоя свят е бил.“

Тук всичко беше наистина изоставено, до самия гълъбарник зад пивоварната, така блъскан и изкривен на пръта си от силните ветрове, че ако вътре имаше гълъби, те биха се чувствували като в бурно море. Но в гълъбарника нямаше гълъби, както нямаше нито коне в конюшнята, нито свини в свинарника, нито слад за пиво в склада, нито мирис на зърно и пиво в буретата и казана. Дейността и мирисът на пивоварната се бяха изпарили навярно с последните й кълба дим. В един съседен двор бяха струпани празни бурета, които още напомняха с възкиселия си дъх отдавнашните добри времена; но този дъх беше толкова кисел, че не можеше да даде представа за изчезналата бира; в това отношение тези отшелници приличаха на всички други.”

„ Тъкмо на това място и в тоя миг моето въображение ми изигра странна шега. Тя ми се стори странна тогава и още по-странна след години. Когато обърнах очи - малко замъглени от мразовитата светлина - към една голяма греда в ниския ъгъл на сградата вдясно от мене, видях там една обесена фигура. Тя беше облечена в пожълтели бели дрехи, само с една обувка; можех дори да видя, че извехтелите рюшове на дрехата са от жълтеникава хартия, а лицето беше на мис Хавишам и всичките му черти мърдаха така, като че тя се опитваше да ме извика. Изплашен от тази фигура и уверен, че тя не е била тук до преди миг, аз най-напред избягах, после се спуснах към нея. И още повече се изплаших, като не я видях вече.
Само мразовитата светлина от веселото небе, хората, които минаваха зад желязната дворна врата, и животворното влияние на хляба, месото и бирата можаха да ме опомнят. Но и с тяхна помощ не бих се съвзел може би толкова бързо, ако не бях видял, че Естела идва с ключовете, за да ме изпрати. Ако ме види изплашен, казах си аз, тя ще има още по-голямо основание да ме презира; а не трябваше да го има.

Те бяха възрастни хора и използуваха правото си да вършат, каквото искат. Мошеникът Пъмбълчук, изтъкнат като благодетел, комуто се дължи всичко станало, зае почетното място на трапезата; а когато се разприказва за постъпването ми на работа при Джо и подчерта със злорадство, че подлежа на затвор, ако играя на карти, пиянствувам, закъснявам, дружа с пропаднали хора или върша други волности, смятани почти неизбежни в договора за приемането ми на работа, той ме накара да застана пред стола до него за по-голяма нагледност на приказките му.

Обучението си водехме при старата батарея край блатата; а учебните ни пособия бяха една счупена плоча и парче от калем, към който Джо прибавяше винаги една лула тютюн. Не забелязах ни веднъж Джо да си спомня нещо от ученото през миналия неделен ден или изобщо да научи нещо от моето преподаване. Но тук, край батареята, той пушеше лулата си с много по-съсредоточено изражение, отколкото където и да е другаде — дори с изражение на учен, — сякаш считаше, че невероятно много е напреднал в учението. Милият човек! Бих искал наистина да е така!
  Приятно и спокойно беше в този край, където зад насипите се плъзгаха платната на плаващи по реката лодки, изглеждащи понякога по време на отлив като платна на потънали кораби, които още плават по дъното на реката. Всеки път, когато гледах как корабите плават към морето, разперили белите си платна, аз си спомнях мис Хавишам и Естела; спомнях си ги и когато светлината от фара осветяваше косо далечината, някой облак, някое корабно платно, зеления склон на хълм или водния хоризонт. Сякаш мис Хавишам и Естела, странната къща и странният живот в нея бяха свързани с всичко прекрасно на тоя свят.
  Един неделен ден, когато Джо пушеше с такова удоволствие лулата си и дотолкова прехвали своята „ужасна тъпота“, че се отказах от обучението през този ден, аз лежах доста време върху насипа, подпрял с ръка брадичката си, като съзирах следи от мис Хавишам и Естела из цялата гледка, по небето и по водата, и най-после се реших да изкажа една мисъл за тях, която отдавна се въртеше из главата ми.”

Споменах на мистър Пъмбълчук, че бих искал да оставят новите ми дрехи в дома му и той се трогна от честта, която съм се сетил да му направя. Споменах защо искам да не ме зяпат из селото и той възхвали до небесата това мое желание. След като ми даде да разбера, че никой друг освен него не е достоен за доверието ми и… с една дума, ще позволя ли… той ме запита с умиление дали си спомням как сме се забавлявали със задачите по смятане, как сме отишли заедно да ме зачислят чирак при Джо, как е бил винаги мой любим приятел. И десет пъти повече да бях пил, пак щях да зная, че не само не е бил никога мой любим приятел, но ме възмущава до дъното на душата ми подобна възможност. Ала въпреки това почувствувах, че съм го преценявал погрешно и че той е всъщност един разумен, практичен, добродушен, прекрасен човек.
Той започна постепенно да изпитва толкова голямо доверие към мене, че ми поиска съвет за собствените си дела. Спомена, че сегашното му предприятие би могло да се разшири в мощен монопол за търговия със зърнени храни и семена, какъвто не е имало нито в нашия, нито в съседните окръзи. За постигането на голямо забогатяване по този път беше потребен само малко по-голям Капитал. Само тия две думички: по-голям Капитал. И Пъмбълчук смяташе, че ако този капитал бъде вложен в предприятието от нов съдружник, участвуващ само с парите си… А този съдружник, сър, ще има грижата само да проверява от време на време лично или чрез свой заместник търговските книги и да идва два пъти в годината да прибере в джоба си печалбата, достигаща до петдесет на сто от капитала… Да, той смяташе, че това е изгоден случай, заслужаващ вниманието на някой разумен и същевременно състоятелен младеж. Как мисля аз? Той има голямо доверие в моята преценка, затова иска да знае как мисля. Моето мнение бе: „Почакайте малко!“ Размахът и яснотата на това гледище го поразиха дотолкова, че той не поиска вече позволение, а просто каза, че трябва да ми стисне ръката… И направо я стисна.
Докато изпихме всичкото вино, мистър Пъмбълчук многократно се задължи да държи Джоузеф в определените (неизвестно какви) граници и да ми оказва винаги полезни (неизвестно какви) услуги. Повери ми също за пръв път свято пазената досега тайна, че винаги е казвал за мене: „Това момче е необикновено и помнете ми думата, ще има необикновена съдба.“ Просълзен и усмихнат, той каза, че просто се слисва, като си спомня тия свои думи, което аз потвърдих. Най-после си тръгнах със смътното чувство, че слънцето пече някак необикновено, и стигнах до бариерата полузаспал, без да разбера как съм изминал пътя.”

Докато внимавах как да си служа с ножа, вилицата, лъжицата, чашите и другите средства за самоубийство, от разговора между мисис Покет и Дръмъл (малкото му име беше Бентли) можах да разбера, че този Дръмъл е втори поред наследник на титлата барон. По-нататък се разбра, че книгата, която мисис Покет четеше в градината, се отнася до разните титли и че мисис Покет знаеше точната дата, когато дядо й би попаднал в тази книга, ако изобщо би попаднал. Дръмъл не говореше много, но доколкото вземаше участие в разговора (той ми направи впечатление на намусен младеж), говореше като човек от висшите кръгове, който признава мисис Покет за жена от своята среда. Към разговора им проявяваха интерес само те и раболепната мисис Койлър, а на Хърбърт той като че беше дори неприятен; въпреки това този разговор щеше да продължи може би още много време, ако слугата не бе влязъл да съобщи, че готвачката не знае къде е дянала говеждото. За най-голяма моя изненада видях за първи път как мистър Покет се успокоява по един твърде странен начин, който не прави впечатление на никого и с който и аз като всички други свикнах. Той остави на масата ножа и вилицата, с които в момента разрязваше месо, и улови с две ръце разчорлената си коса, като се мъчеше да се вдигне по тоя начин от мястото си. Но като видя, че не може да се вдигне, продължи спокойно предишното си занимание.”

Уверен в собственото си богатство, аз щях да поема с готовност разходите на Хърбърт; но той беше горд, та не можех да му направя подобно предложение. Затова затрудненията се трупаха върху него отвред, а той продължаваше да разучава. Когато постепенно свикнахме да се заседяваме до късно, забелязах, че на закуска той изглеждаше доста унил; към пладне изглеждаше по-обнадежден; за вечеря се прибираше съвсем покрусен; след вечеря като че започваше доста ясно да съзира в далечината очертанията на капитала; към полунощ почти го натрупваше; а към два часа сутринта изпадаше пак в такова униние, че заразказваше как ще си купи пушка и ще замине за Америка, за да принуди бизоните да му натрупват богатство.
В Хамърсмит прекарвах обикновено половината седмица и през тия дни често посещавах Ричмонд; но това ще разкажа отделно и постепенно. Хърбърт идваше често в Хамърсмит. При тези посещения бащата сигурно разбираше, че очакваният от сина му щастлив случай още не се е явил. Но при общото катерене в семейството изкатерването на Хърбърт в живота трябваше да се извърши някак от само себе си. Междувременно мистър Покет все повече старееше и все по-често се опитваше да се измъкне от затрудненията с косата си. А мисис Покет препъваше цялото семейство със столчето си, четеше своята книга за титлите, губеше носната си кърпичка, разказваше ни за дядо си и учеше малките да растат, като ги пращаше да спят, щом се мернеха пред очите й.”

Щастие бе за мене, че трябваше да се погрижа (доколкото ми беше възможно) за безопасността на моя застрашен гост; защото тази мисъл, която ми се натрапи, щом се събудих, отстрани другите ми объркани мисли."

Очевидно беше, че не мога да го крия в жилището си. Това беше невъзможно, а ако се опитах да го сторя, неизбежно бих пробудил подозрения. Наистина Отмъстителя не беше вече при мене; но сега ми прислужваше една избухлива старица, с помощта на жив вързоп парцали, наричан от нея племенница; да не ги пусна в някои от стаите, би значило да раздухам любопитството и клюкарството им. И двете имаха слабо зрение, което отдавах на навика им да надничат през ключалките, и двете се явяваха, когато не ти трябват; в същност това беше единственото им неизменно качество извън навика да пипат. За да не надушат нещо, реших още сутринта да им кажа, че неочаквано е пристигнал от провинцията чичо ми.
Взех това решение още докато търсех опипом в тъмнината с какво да запаля свещта. Като не намерих нищо, бях принуден да отида до съседната будка, за да помоля нощния пазач да дойде с фенера си. Но докато слизах все така опипом по тъмните стълби, аз се спънах в нещо, което се оказа сгушен в ъгъла човек.
Тъй като човекът не отговори на въпроса ми, какво прави тук, а само се отдръпна мълчаливо, аз изтичах до будката и настоях пред пазача да дойде веднага, като му разказах по пътя какво бях открил. Вятърът беше все така силен, затова не посмяхме да запалим лампите по стълбището от страх да не угасне и свещта във фенера; но макар и да разгледахме стълбището от долу до горе, не намерихме никого там. Тогава ми мина през ум, че човекът може да се е вмъкнал в жилището ми; затова запалих свещта си от фенера на пазача, оставих го да пази пред вратата и разгледах внимателно всичките стаи, включително и тази, в която спеше ужасният ми гост. Навсякъде беше тихо и личеше, че в жилището ми няма чужд човек.”

„На следващия ден извърших низостта да се престоря, че съм обещал да посетя Джо; каква ли низост в същност не бях способен да извърша по отношение на Джо или името му! Провис трябваше да бъде крайно предпазлив, докато ме няма, а Хърбърт щеше да се грижи за него, както се бях грижил аз досега. Щях да отсъствувам само една нощ и след завръщането си щях да задоволя нетърпението му да заживея като истински джентълмен — на по-широка нога. Тогава ми мина през ум — същата мисъл, както узнах по-късно, бе хрумнала и на Хърбърт, — че най-лесно ще е да го отведа в чужбина именно под такъв предлог — за покупки или нещо подобно. Подготвил по този начин отиването си у мис Хавишам, аз заминах с първия дилижанс още преди да съмне, и бях вече далеко от Лондон, когато денят започна да се промъква неуверен, стенещ и зъзнещ, загърнат като просяк в дрипи от облаци и кръпки от мъгла. А когато след пътуването в ситния дъжд пристигнахме пред „Синия глиган“, кой, мислите, излезе с клечка за зъби в ръка да посрещне дилижанса? Сам Бентли Дръмъл!”

С течение на времето ме обзе мъчителното чувство, че Естела се е омъжила. От страх, че това убеждение ще се потвърди, отбягвах да чета вестници и помолих Хърбърт (на когото бях разказал подробно последната ни среща) да не ми говори никога за нея. Сам не зная защо пазех още жалкото късче от разкъсаната и отнесена от вятъра надежда. Защо ли и ти, читателю, си проявил подобна непоследователност преди година, преди месец или седмица?
Животът ми беше много нещастен и най-голямата тревога в него, извисена като висок връх сред планинска верига, не изчезваше никога от съзнанието ми. А при това нямах никакви нови основания да се страхувам. Колкото и да скачах нощем в леглото, обзет от внезапен страх, че са го открили, колкото и да се ослушвах ужасен, за да чуя дали Хърбърт няма да се върне тичешком с лоши новини, животът течеше с обичайния си ход. Обречен на бездействие, на непрестанно напрежение и безпокойство, аз скитах с лодката си и чаках, чаках, чаках търпеливо.
Понякога се случваше, след като съм слязъл по реката, да не мога да се прибера през водовъртежите под сводовете на стария Лондонски мост; в такива случаи оставях лодката си до пристана край митницата, за да ми я докарат после в Темпъл. Това не ми беше неприятно, защото така хората свикваха с мене и лодката ми. От това незначително обстоятелство последваха две срещи, за които ще трябва да разкажа.”

От прислугата научих, че Естела е в Париж, и докторът обеща да й пише с първата поща. Роднините на мис Хавишам щях да уведоми аз; възнамерявах да съобщя на Матю Покет, като го оставя да постъпи по-нататък, както намери за добре. Това сторих чрез Хърбърт още на другия ден, щом се завърнах в Лондон.
До някое време тя говореше за станалото свързано, макар и с ужасна възбуда. Към полунощ започна да бълнува, а след това заповтаря пак тихо и бавно: „Какво направих!“ После: „Когато дойде най-напред, исках само да я предпазя от участ като моята!“ или: „Вземи молива и напиши под името ми: прощавам й!“ Без да промени ни веднъж реда на трите изречения, тя изпускаше от време на време някоя дума в едно или друго от тях; но никога не замести изпуснатата дума — просто я изпускаше и продължаваше нататък.”
                
                            ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА
                               
                                            (ПОСЛЕДНА)


Единадесет години не бях виждал Джо и Биди  -  макар и да ги виждах много често мислено, докато живях на Изток — и ето че в една декемврийска вечер, един-два часа след мръкване, сложих тихо ръка върху дръжката на старата кухненска врата. Сложих я толкова тихо, че никой не ме чу, и надникнах вътре, без да ме забележат. С лула в уста на старото си място край камината седеше Джо, бодър и як както винаги, макар и малко посивял; а заграден в ъгъла от крака на Джо, седнал на малкото ми столче и загледан в огъня, седеше… седях самият аз!
-
Нарекохме го Пип заради тебе, мили  - съобщи радостно Джо, като видя, че сядам на друг стол до малкия (но без да му разрошвам косите!), -  и се надявахме, че ще прилича поне мъничко на тебе, а изглежда, че така и стана!
И на мене ми се стори, че е така. На другата сутрин го изведох на разходка, където се разговорихме на воля и напълно се разбрахме. Заведох го на гробищата, качих го на един надгробен камък и той ми показа от това възвишение кой паметник е на Филип Пирип, бивш жител на тази енория, и на Джорджиана, съпруга на горепоменатия.
-
Биди - казах аз, когато заговорих с нея след вечеря, докато момченцето спеше в скута й, - някой ден трябва да ми дадете Пип; ако не завинаги, то поне за известно време.
-
О, не - отвърна ласкаво Биди, - ти трябва да се ожениш.
-
Така казват и Хърбърт, и Клара; но аз не мисля да се женя, Биди. Така добре се чувствувам у тях, че надали ще се оженя. Аз съм вече истински стар ерген.
Биди погледна детето си, вдигна ръчицата му до устните си, а след това ми подаде топлата си майчинска ръка, току-що погалила детето. Това ръкостискане и лекото докосване на венчалната й халка бяха красноречиви.
-
Мили Пип - рече Биди, - уверен ли си, че не тъгуваш за нея?
-
О, не… Струва ми се, че не, Биди.
-
Кажи ми като отдавнашен приятел: забрави ли я съвсем?
-
Мила Биди, не съм забравил нищо, което е имало значение в моя живот, и съвсем малко от това, което изобщо съм преживял. Но тази жалка мечта, както я наричах някога, се изпари напълно, Биди, напълно се изпари!
 
И все пак, докато изричах тия думи, възнамерявах тайно да посетя отново сам тази вечер, заради нея, мястото, където се бе издигал старият дом. Да, именно така. Заради Естела.
 
Бях чул, че животът й протекъл много нещастно, че се разделила със съпруга си, който се държал твърде жестоко с нея и се прочул като образец на надменност, скъперничество, грубост и дребнавост. Чул бях и за смъртта на съпруга й, причинена от злополука поради грубото отнасяне с някакъв кон. Това избавление бе дошло преди две години и доколкото знаех, тя се бе омъжила повторно.
У Джо се вечеряше рано, така че без да съкратя разговора си с Биди, пак имах достатъчно време да посетя преди мръкване познатите места. Но тъй като се заглеждах по познати кътчета и се унасях в спомени за миналото, отдавна се бе стъмнило, когато пристигнах на мястото на стария дом.
Тук нямаше вече нито къща, нито пивоварна, нито каквато и да е сграда; останала бе само оградата на някогашната градина. Разчистеното пространство беше заградено с прост стобор; като погледнах през него, видях, че старият бръшлян е покарал отново и се зеленее върху ниските безмълвни развалини. Вратата на стобора беше открехната. Бутнах я и влязох.
Студена сребриста мъгла бе забулвала следобеда, а луната не бе изгряла още, за да я разсее. Но звездите блещукаха през мъглата, луната щеше скоро да се покаже и вечерта не беше тъмна. Аз можех да определя мястото на всяка част от стария дом, мястото на пивоварната, на вратите и на буретата. Припомнил си бях всичко и поглеждах безлюдната градинска пътека, когато ненадейно зърнах някаква самотна фигура там.
Фигурата ме бе забелязала, както изглежда, защото — тръгнала по пътеката срещу мене — се спря изведнъж. Когато наближих, видях, че е жена. Когато наближих още повече, тя понечи да си тръгне, но не тръгна, а дочака да се изравня с нея. И трепвайки от изненада, ме назова по име, а аз извиках:
-
Естела!
-
Толкова съм променена, че е чудно как ме познахте!
 
Свежестта й бе наистина изчезнала, но неизразимата величественост и неизразимият чар бяха останали.
Тях аз бях виждал и по-рано; това, което не бях виждал, беше скръбният, смекчен блясък на някога гордия поглед; а това, което не бях почувствувал, беше приятелското докосване на някога безчувствената ръка.
Седнахме на една близка скамейка и аз казах:
-
Странно е, Естела, че трябваше да се срещнем така след толкова години на мястото, където се срещнахме за пръв път! Често ли идвате тук?
-
Ни веднъж не съм идвала оттогава.
-
И аз също.
Луната се показа и аз си спомних безучастния, отдавна вече угаснал поглед към белия таван. Луната се показа и аз си спомних как той ми стисна ръката, когато изрекох последните думи, които чу на тоя свят.
Естела заговори първа след настъпилото мълчание.
-
Много често мечтаех и възнамерявах да дойда тук, но различни обстоятелства ми пречеха. Бедният, бедният стар кът!
Сребристата мъгла бе докосната от първите лъчи на лунната светлина, озарила и сълзите, които се стичаха по бузите на Естела. Без да разбере, че съм ги забелязал, правейки усилие да се овладее, тя каза спокойно:
-
Чудехте ли се, докато се разхождахте тук, как всичко е останало в тоя вид?
-
Да, Естела.
-
Мястото е моя собственост. Това е единственото нещо, което притежавам. Всичко се изплъзна постепенно от ръцете ми, но това запазих. През всичките тия нещастни години само това отстоявах упорито.
- Ще се строи ли нещо тук?
- Най-после ще се строи. И аз дойдох да се сбогувам с мястото преди промяната. А вие — каза тя със съчувствие към скитащия бездомник — живеете още в чужбина.
- Да, все още.
- И работите ви навярно вървят добре?
- Работя усърдно и си изкарвам добра прехрана. Така, че… Да, работите ми вървят добре.
- Често мислех за вас — рече Естела.
- Така ли?
- Напоследък много често. Имаше дълги, тежки времена, когато се пазех да не си спомням онова, което бях отхвърлила, когато не знаех ценността му. Но откакто този спомен не противоречи на дълга ми, аз го допуснах в сърцето си.
- А в моето сърце вие бяхте винаги — отговорих аз.
Замълчахме отново, докато тя заговори пак.
- Никога не съм помисляла — каза Естела, — че ще се сбогувам с вас, когато се сбогувам с този кът. И се радвам, че стана така.
- Радвате се, че ще се разделим отново ли, Естела? За мене раздялата е винаги тежка. Споменът за последната ни раздяла беше винаги тъжен и мъчителен за мене.
- Но вие ми казахте — възрази припряно Естела — „Бог да ви благослови и прости!“ Щом можахте да кажете това тогава, няма да се поколебаете да го кажете и сега… сега, когато страданието — най-добрият учител — ме научи да разбирам вашето сърце. Животът ме преви и пречупи, но, надявам се, за да ме направи по-добра. Бъдете както винаги снизходителен и добър към мене и ми кажете, че сме приятели.
- Приятели сме — отвърнах аз, когато станах и се наведох към нея, докато тя ставаше от пейката.
- Ще си останем приятели, макар и разделени — каза Естела.
  Аз улових ръката й и ние излязохме от тъжния кът, и както някога, когато напуснах ковачницата за пръв път, утринната мъгла се бе разсеяла пред мене, така се разсея и сега вечерната мъгла и в спокойния лъчист простор пред нас не се мярна ни сянка от нова раздяла.