петък, 21 декември 2012 г.

Нито един български университет сред топ 400, Харвард изпадна от топ 3

Нито един български университет не е включен в топ 400 на най-добрите университети в света, съставен от влиятелния британски вестник "Таймс", който ежегодно публикува класацията "Higher Education World Reputation Rankings". Списъкът с 400-те най-добри университета в света оглавява Калифорнийският технологичен институт (CALTECH). Той запазва първото си място от миналогодишната класация.
Второто си поделят два университета - британският Оксфорд и американският Станфорд.
Изненадата е Харвардският университет, който тази година изпада от топ 3 и е поставен на четвърта позиция.
На пето място е Масачузетският технологичен...  продължете от http://dnes.dir.bg

БЕЗДОМЕН СТАРЕЦ


Съвършена любов

Аз те обичам.
Ти ме обичаш.
До края на дните си,
в трудните моменти,
дори и да се скараме...
Но точно те ни сплотяват,
защото се обичаме.
Аз съм с теб.
Ти си с мен.
Ще бъдем
заедно с любовта си!
Дори и в отвъдното!


ЗА КРАЯ НА СВЕТА...

Исак Нютон, който от мнозина е смятан за най-великия физик на всички времена, прахосал доста време, за да открие точната дата на края на света. В крайна сметка, той решил, че това е 2060-та година.


Понеже днес 21. 12. 2012 г. сме живи и прескочихме Апокалипсиса, и от  днес нататък ще има "Ново ново начало на света в духовно, културно и хуманно развитие надрастване на Човека".

Като заключение, Нютон е решил, че ще бъде 2060, но не е уточнил, понеже сметките не са му излезли верни.


Ако ще се случи нещо, няма да е унищожение, ако Човечеството е разумно и позитивно да използва и контролира земните и природните ресурси, в негова полза. А този период ще бъде много дълъг. Моите предвиждания за подобен глобален "БУМ" в Изкуство, Култура, Технологии и Техника  ще се случи не по-рано от 3000 година.
Много важно е да се замрази преовъоръжаването в световен мащаб, а това зависи от Великите сили и да се реши веднъж завинаги световния верски проблем за благото на човечеството, и редица други важни аспекти. 
Искам да допълня за ваше сведение :-) , че от доста време работя на този проблем, в какъв смисъл и кога, за нов Апокалипсис на Човешката цивилизация и планетата Земя, но не става дума за изчезване на Цивилизацията като цяло.
Може да се говори ( най-добре и правилно "полезно" под формата на диалог) по тази тема изключително много.

Бих казал, че тази тема е "Глобална" и изключително важна за Човечеството...
Неговото бъдеще, както и на планетата е в ръцете, познанието (образователното ниво) и позитивната нагласа на Човека като разумен индивид, за да запази баланса в природата. Самите ние сме нейни деца.
Не искам да впускам в подробности. Тук не е мястото да се впускам в многословие.

Благодаря, че се отбихте и прочетохте!!!  :-)
Искрено ваш...
Николай Пеняшки - Плашков
21.12. 2012 г. ; 10:00 ч. 


сряда, 5 декември 2012 г.

ВЕЩИЦИТЕ ОТ ИСТУИК

Великият писател Джон Ъпдайк ни поднася поредния роман „Вещиците на Истуик”, който го прави световно известен. В сюжета на романа се разкриват историите, отразяващи копнежите на три модерни жени – вдовици; Александра, Джейн и Суки, които се завръщат да прекарат лятото в малко крайбрежно градче в Роуд Айланд. Всяка от тях копнее да срещне мъжа на живота си. Със своята артистичност и стаст, те успяват да прелъстят дори и най-закостенелите мъже.
Настъпва моментът и в града пристига тайнствен и красив богаташ Дарил Ван Хорн, който омайва с чаровността си зажаднелите женски души.
Навлизайки в тяхното трио, той ги примамва в своя замък и събужда заспалите чувствени фантазии, и тъмната им женска злосторност.
Над Истуик надвисват скандалът и трагедиите.
Цялата тази история е описана и отразена в изтънчената, иронична и порочна творба на Джон Ъпдайк, която е отражение на красотата и силата на словото на писателя. 

 ОТКЪСИ ОТ РОМАНА:  

  Всъщност тя беше тази, която го дразнеше като развързваше тъмночервените му обувки от мека щавена кожа, какви-то носеха мъжете в колежите, веднага щом той ги завързваше на фльонга; докато той се предаваше и се изнизваше с развързани връзки на обувките, не успял да защити суетата и приличния си външен вид. Стъпките му затихваха по стълбището, звукът от едната преливаше в звука на другата и те затихваха все повече и повече, а затръшването на вратата й изглеждаше като най-малката кукличка от боядисано дърво на загнездените една в друга руски кукли-матрьошки.
............
  Трите жени бяха верни на собствената си природа. И ако светът ги обвиняваше, че се набутват между мъжете и съпругите им опитвайки се да разкъсат семейните връзки, че забиват свредела в местата, в които се проявява импотентността или емоционалната хладина  във вътрешността на нечий брак, привидно изглеждащ сигурен в своя уютен похлупен с покрив притъмнял вечерен дом, и светът не само ги обвиняваше, а ги изгаряше живи върху кладата на езиците на възмутеното обществено мнение, то това мнение щеше да бъде цената, която те трябваше да платят. Стремежът им се раждаше от дълбините им, беше инстиктивен: жената е родена да лекува, да налага с лапа примирената плът или раната на мъжкото желание....
   Сълзите предизвикани от студа в очите на Суки, дариха другите жени с аурата на една разноцветна дъга, а самата тя почувства, че изпитва болка когато говори. По твърдата част на алеята Суки се впусна внезапно в спринт, а зад гърба й останалите я последваха като самотен тромав звяр, който се тътреше по чакълестата настилка....
...
  - Курви, невротици и позор за обществото. А ти, след като „Уърд” е предназначен да бъде гласът на обществеността и негова законна защита, защото осигуряваш работа на тази, тази личност, която не може дори да напише и едно изречение на правилен английски? Защо и позволяваш да разпръсква отровата си в ушите на всички, защо й даваш възможност да властва над хората от града?! Малкото добри хора, които са останали в него се плашат, когато минават край ъглите, край всички тези пороци и безсрамия, които се вършат навсякъде.

вторник, 4 декември 2012 г.

Разказът като литературен жанр

Разказът е повествователен жанр, който се характеризира с определен брой думи.
Той е наследник на новелата и продължава по размер нейната форма. Разцъфтява през XiX и XX век като литературен жанр, изразяващ състоянието на обществото с типичните му социални условия. Разказът като като същност и съдържание е близо до реалността, и е критичен.
Първоначално е бил наричан в руската критика "физиологически очерк".
Както очеркът е близо до факта, така и разказът носи в себе си реалното - но повече не като автентично, и измислица, но и като обобщение.
Структурира се   чрез едно събитие или чрез няколко случки, свързващи се помежду си. 
Неговата съкратена структура го различава от повестта и от романа. Разказът предпочита "мигновеността" на действието "случката" и нейния край (завършека). Той работи с малък персонаж и с взаимовъзбудими отношения. 
Разказът обобщава и разкрива типичното, конкретно индивидуалното, като всичко е свързано в така наречените "вътрешни и външни фактори" и носи повествованието на конкретната история, чрез отделен човек или отделно събитие. Конкретната история, въпреки своята мигновеност и ежедневие, предава в общ смисъл стойностите и моралните устои в човешкия живот, предадена предадена и поднесена в необходимия обем думи, било в съвсем кратък или по-голям разказ, носещ необходимото повествование с красотата и изяществото на майсторското слово. 
Именно такъв е разказът на световните майстори: Мопасан във Фрация, Чехов в Русия, Елин Пелин и Йордан Йовков у нас. 
Макар да притежава черти на новелата, разказът е по-близо до анекдота, притчата и алегорията. 
Специфичен е езикът. Разказът трябва до разкрие истината за кратко време, с описанието на една две случки. Затова и езикът е не само предметен, а често и сгъстено метафоричен. Това не е подробният метонимичен език на романа, а езикът на едно по-сгъстено изображение. Елин Пелин започва с метафорично образно представяне на обстановката, повече емоционален, отколкото описателен. Разточителността тук е немислима, като отделното трябва да се забележи в хода на цялото действие. На разказа е необходимо "следкодумие" - да събужда интерес, да търси запомнящото се. 
Трудно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия.
Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, батални, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.
Когато се говори за разказа като за жанр, обичайно се има предвид опита в писането преди времето на модернизма. Експериментите на модернизма с езика и с всяка норма на литературно писане – от графичната до жанровата, правят жанровите очертания на разказа и въобще на всеки писан текст по-малко валидни и възможни за разпознаване.
В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичният разказ. Началото на този разказ поставя Любен Каравелов  ("Дончо", "Мъченик", "Неда"). След Освобождението разкази пишат Иван Вазов, Т.Г. Влайков, Георги Стаматов, Георги Райчев, а в по-ново време - Георги Караславов, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Емилиян Станев, Павел Фежинов, Богомил Райнов, Николай Хайтов, и други.