НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЧОВЕКЪТ

 автор: Пеньо Пенев

Кой казва, че мойта Родина е
бедна на крепости,
зали,
разкошни дворци? Кой казва, че тя е
на място последно, без владетел велик,
без велики творци? Кой?
Вие ли, господа бизнесмени, заробили алчно
на човека труда? Елате сега
в тази земя обновена, елате и вижте
добре,
господа! Вий техника имате —
модерна, голяма! С какво ли не
вашият свят е прочут! Но нямате!
Нашите хора вий нямате — свободните хора
на свободния труд! Елате и вижте! —
Ето владетеля, на трон от упорство,
мечти
и бетон, могъщо изправен,
хванал в ръцете си
не жезъл,
а кирка,
чук
и трион!
Той
цехове има —
зали просторни, с послушни лакеи —
машини и дни.
Тук
всяка трудност е
негов затворник зад крепости яки —
заводски стени.
На труда по закона
под свое владичество
събрал всички радости,
безсмъртен навеки,
бди
и твори
той —
Негово Величество
Човекът!