събота, 30 юни 2012 г.

ЕПОС ЗА ГИЛГАМЕШ: духовна биография

Епос за Гилгамеш: духовна биография

До WTS Thackara
Част I
Част II
Част III

Въвеждане

TheMesopotamian Епос за Гилгамеш е една от най-старите и най-трогателните истории, вкоренени в древната мъдрост и традиции на човечеството. Рецитираше за близо три хилядолетия, тя е с почти загубени за още две с идването на християнството. Съвременните поколения дойде да се знае за Гилгамеш, само след първите фрагменти клинообразни на неговата история са разкрити през 1853 г. в Ниневия от библиотеката на последния велик асирийски цар, Ашурбанипал, който царуваше в 7-ми век пр. Хр. Почти двадесет години били изтекли, обаче, пред глинени плочки са дешифрирали от Джордж Смит в Британския музей. На 3 декември 1872 г., съобщи той на новосформираната асоциация на библейската археология, че той е "открил сред таблетки асирийски ... сметка на Потопа" в един от по-късните епизоди на историята. Това възбуди значителен интерес и не след дълго, са открити още фрагменти на Гилгамеш, както в Ниневия и в руините на други древни градове.
След повече от сто и петдесет години на археологията и стипендия на пациента, общ консенсус е, че 7-ми век таблетки, написани в семитския акадски език, са копие на 12-таблетка "Стандарт версия", датираща от около 1200 г. пр.н.е., съставен от един свещеник на на вавилонската име Sin-leqi-unninni. Тази версия от своя страна е Сливането и преразглеждане на по-ранни вавилонските традиции се коренят в редица шумерски истории, циркулиращи векове по-рано през третото хилядолетие. Тъй като нито шумерите, нито вавилонците пише история в съвременния смисъл на думата, точната датировка е трудно, нито знаят със сигурност кога и къде всъщност произхожда епичната версия. Въпреки това, като еврейските Talmuds, вавилонския версии може и да представляват опити за запазване, интегриране и разширяване на шумерски устни традиции, които са били в опасност от загуба на своята култура и език умираха.
Tablet XI фрагмент (British Museum)
Гилгамеш Tablet XI фрагмент (British Museum)
От списъка с краля на шумерски и други източници, ние знаем, че имаше едно исторически Гилгамеш - в шумерски лимец Bilgames,, предположиха означава "(божествено) стария е младостта": име, вероятно предвид при започване или коронацията ритуал, символ на духовно прераждане и божественото царуване. * Смята се, че да се възцари по някое време между 3000 и 2500 г. пр.н.е. в град-държава на Урук, близо до река Ефрат в това, което сега е южен Ирак. Според вавилонския епос, Гилгамеш себе си Почетната история на каменна плоча. Той имаше широко разпространена и дълготраен обжалване, за версии са били открити всички над района на Месопотамия, както далеч на север в Мала Азия като хетееца столицата на Хатуша (Bogazkoy) и на запад в Магедон в древна Палестина.

продължете да четете от тук: 

http://www.theosociety.org/pasadena/sunrise/49-99-0/mi-wtst.htm

Шумерска балада е най-старото любовно стихотворение в света

Глинената плочка с творбата, открита в Нипур през 1880 г., е датирана около 2030 г. пр. н. е.
Шумерската плочка се пази в Музея на Древния Изток в Истанбул.Тя е призната за най-старото любовно стихотворение в света, съобщава The New York Times. Възрастта на глинената плочка, на която е изписано стихотворението е повече от 4 000 години.
Баладата, която представлява признание в любов, е адресирано към владетеля на страната от жрица на Инана, богинята на любовта и плодовитостта. Владетелят от своя страна представлява Думузи, богът на пастирите, като любовното послание съпътства обичая на нощта на свещеното им единение. Много от изразите в баладата напомнят строфи от “Песен на песните” на цар Соломон и археолозите смятат, че стихотворението може да е послужило за неин прототип.

Символите на любовното послание отблизо.
“Ти ме плени, позволи ми, скъпи, да застана трепереща пред теб, женихе мой, и ти да ме поведеш към брачните покои”, се чете в началото на любовното послание, озаглавено “Съпруже мил на сърцето ми, божествена е твоята хубост, скъпи” (“Bridegroom, dear to my heart, Goodly is your beauty, honeysweet”). Баладата завършвна тържествено: “О, съпруже, ти изпита удоволствието чрез мен, кажи на майка ми, тя ще те дари с отбрани гозби; кажи на баща ми, той ще ти дари дарове”. Предполага се, че текстът се е използвал в религиозни шумерски церемонии, целящи увеличаване на плодородието и богата реколта. Финал и основно действие на церемонията бил сексуалният акт между владетеля на страната и жриците на Инана.
Древната шумерска плочка била открита в края на 1880 г. в Нипур, район, който сега се намира в Ирак. Стихотворението било открито сред шумерски съдебни документи за развалянето на годеж, продажба на имот и присъда за убийство, датирани около 2030 г. пр. н. е. След откриването си, любовното послание потънало в хранилищата на Истанбулския музей на Древния Изток и останало малко известно за широката публика. През тази година обаче, турската фирма-производител на дрехи Bisse, която спонсорира и археологически изследвания, организирала специална експозиция в музея, чиято основа станало най-древното любовно стихотворение. Турция е втората в света държава с най-богата колекция от писмени документи на Древния Шумер след САЩ.


 

НАЙ - СТАРАТА ПИСМЕНОСТ НА СВЕТА

КЛИНОПИСНО ПИСМО 1
Българските земи са дали най-старата писменост на света. Това не е поредната сензация, родена в главата на някой псевдоучен. Сензационната новина съобщи на нарочна пресконференция археологът проф. Николай Овчаров. Той показа третата по рода си керамична плочка с пиктографско (рисунково) писмо, подобно на египетската писменост. Плочката била подарена на професора от бизнесмен, пожелал да остане анонимен. Овчаров само уточни, че е от район в Южна България. Най-древната “книга” престояла в частната колекция на дарителя около 20 години и е в изключително добро състояние.
—————————————————————–
Първата писменост в света, по-древна и от тази на шумерите, е открита край врачанското село Градешница. Този факт все още е известен на малко хора, въпреки че откритието е направено още през 1969 г. от археолога Богдан Николов и неговия екип. Зад проведените разкопки стояло тогавашното ръководство на музея във Враца.
Знаци от тази древна система за писане били открити върху уникална плоча и дъна на керамични съдове. Писмеността, открита край Градешница, е по-стара от тази на шумерите с около 1000 години. „Това е всъщност протописменост, състояща се от пиктограмни и идеограмни знаци, които могат да означават и цели фрази”, разказа Георги Ганецовски, археолог от врачанския исторически музей.

КЛИНОПИСНО ПИСМО 2

Той поясни, че тази особеност на писмеността е причина тя да не бъде разчетена и до днес. Ганецовски допълни, че има няколко опита за дешифриране на пиктограмите, но нито един от тях не е успешен. “Мисленето на хората от неолита се е различавало коренно от съвременното ни мислене.
Затова и писмеността им се е базирала на разсъждения, чужди на нашите.  Това пък предизвиква сериозни затруднения при разчитането на древните знаци”, коментира Ганецовски.
Плочката от Градешница е от около 5000-та година пр.н.е. Тогава цивилизацията, чиито носители се заселили в района 1000 години по-рано, достигнала своя апогей. Вече на територията на България, в случая Врачанско, имало много големи и богати селища. По това време се появил и първият метал. Хората започнали да добиват мед, което довело до рязко повишаване на стандарта.
Вероятно напредъкът в различните области от живота на тогавашното общество довел до необходимост от създаването на писменост. Резултатът била системата от знаци, открита до врачанското село,а другата при разкопките при с. Караново, Новозагорско.

Самата плочка е с размери приблизително 7 на 8 см и дебелина 1,3 сантиметра. Изработена е от добре изпечена и емайлирана керамика. Тя е изписана едностранно, само в единия ъгъл на обратната страна е започнато издълбаването на следващите знаци. Самите те представляват триъгълници и ромбове с поставени на различни места точки. На едно от полетата е изобразено схематично изображение на човешка фигура с протегната лява ръка.
Плочката датира от първата половина на петото хилядолетие преди Христа, категоричен е проф. Овчаров, позовавайки се на експертизата на доц. Красимир Лещаков. Изображенията са близки до писмените знаци на плочките от Градешница и Караново, които обаче са доста по-схематични. Навярно никога няма да можем да разчетем тeзи знаци, но очевидно става въпрос за наченки на развитие на писменост, коментира проф. Овчаров. Той разясни, че тези първи опити за графично изобразяване на информация са имали култов характер и значението им е било известно само на посветените жреци. “Не сме наясно дори от коя страна трябва да се разчита плочката. Ако човешката фигура на нея се разглежда в легнало положение, най-вероятно да става въпрос за жертвоприношение. Но ако се разглежда от друг ъгъл, това може да е самият жрец. Триъгълниците с точки са символ на женския полов триъгълник и съответно на плодородие, а ромбовете – на благоденствие въобще, анализира Овчаров.
Видният ни археолог напомни, че още през 1969 г. сред неговите колеги се разгърнали дискусии относно смисъла на знаците върху плочките от Градешница и Караново. Той се присъедини към мнението на доц. Красимир Лещанов, че най-правилно е да се говори за опити за създаване на прототипа на сричковото писмо, наложило се в края на III – началото на II хилядолетие пр. Хр.
Проф. Николай Овчаров отхвърли като неприемливи опитите на псевдоучени като Стефан Гайд да тълкуват след компютърна обработка текстовете, закодирани в подобни пиктограми. “След изчистването на линиите на рисунъка всеки вижда каквото си иска – на един му се струва, че това е кон, на друг – че е сграда”, лаконичен бе професорът.


автор: Константин Събчев 


информация:
  в-к "СТАНДАРТ"



ИВАН ЖЕЛЯЗКАВ ЗА БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК И ИСТОРИЯ

Някои неоспорими факти от българската история


автор: Иван Желязков 

==
Изнесените по-долу факти могат да ни накарат да погледнем с друго око миналото си, и така да подготвим и бъдещето си. Най-вече могат да ни покажат кои са истинските ни корени. Могат да ни покажат нашия принос в развитието на човешката цивилизация и могат да обяснят на какво се дължи сегашното ни състояние.
Помислете върху изложените по-долу факти. Заедно с тях аз ще споделя и моите мисли с вас. Първо трябва да изясним нашия произход. Фактите говорят, че той не е славянски, както ни учеха досега. Основата ни е прабългарска. За това говорят следните факти:
А/ - Съвременният български език - тук трябва да се направи следната забележка – Има народи, които говорят език на друг народ като свой роден, пример шотландците. Затова някои прибързано се изказват, че езикът не е белег на народността. Голяма грешка, защото не всички народи говорят чужд език, само малка част в света са така. Езикът се оказва един от най-основните белези на народността. Той е носител и белег на историческото развитие, на културното развитие и т. н. Езикът / в не малка степен и съвременният език / може да се окаже най-достоверният белег на дадена народност, защото не може речта, която употребяваме всеки момент, да бъде фалшифицирана. Някои намерени глинени плочки могат да бъдат фалшифицирани, чрез технологии и подкупи. При съвременната реч обаче това не може да стане. Нашият език е причислен към славянската група на индоевропейското езиково семейство доста условно и то главно на лексикална основа. Но оказва се, че с тази славянска лексика съществува и не малко количество прабългарска лексика със същото значение. Пример – славянското – бягам, прабългарското – тичам / славянското – ходя, прабългарското – вървя / славянското – браня, прабългарското – пазя и много други. А граматиката ни е корено различна от тази на славянските езици и това не е само липсата на падежи, а и различната – много по-сложна глаголна система, зад поставеният определителен член и др. Някои казват: “ Никой не знае какъв е бил прабългарският език.” Не е така. Има намерени писмени паметници – не е само именника. От тях поне ясно личи характера на езика, неговия строеж. Отлично се знае, че граматиката на един език не може да бъде променена и българският го доказва. Не само в миналото, но и сега. Повече от един век се стремят да променят македонския диалект на нашия език, но граматиката му си остава непокътната. Така и граматиката на прабългарския език е останала непроменена през вековете, дори и голяма част от лексиката му се е запазила. Това категорично доказва мнозинството на прабългарския етнос над славянския, тракийския и др. И то при положение, че славянският език е бил наложен за официален през 9 век.
Един език може да се обяви за официален по политически причини, а не поради факта, че е най-говорен. Освен това единственият език на народ с граматика като нашата, дошъл на Балканите, наложил се и променил историята е прабългарският или българският. При това положение, изречение от рода на – “ Дали е така?”, смятам за излишно. Има данни, че първата българска държава “ Балкара “ е била в Памир – северните области на Афганистан – 1000 години преди новата ера. И днес там има народи, които говорят с нашата граматика и имат общи думи с нас. Това насочва мисълта ни, че сме от източен ирански произход и че сме индоевропейци, и че сме от бялата раса. Не всички светли българи са потомци на славяните. Тази теория за произхода ни е най-доказуема, въпреки че главно на военнотехническа основа има и тюркски заемки в прабългарския език, но те не разкриват така ясно граматическия строеж на прабългарския говор. Както и евентуални други езикови заемки, също не могат да направят това. Но съвременният български език, според мен най-голямото и сигурно доказателство за нашия източно ирански-индоевропейски произход, е подкрепен и от редица други – също сигурни доказателства като антропологията например.
Б / – Антропологическите ни особености: Учените антрополози заявяват, че нашият антропологически тип е прабългарски, в смисъл, не че съществува такъв тип, а че чертите ни са като на тези, които са дошли тук и са се наричали българи.
В / – Културни особености: В нашия фолклор са открити много прабългарски черти, срещащи се и на места, където прабългарите са били. Мартениците например, различни шевици и т.н.
Г/ – Историческата даденост: И най-елементарната логика сочи, че е невъзможно прабългарите да дойдат на Балканите само няколко десетки хиляди, да се наложат над славянското море, да образуват държава и да се противопоставят успешно на две империи – Византийската и Франкската. За подобно нещо и стотици хиляди не са достатъчни, колкото и да е силна организацията им.
Други неоспорими факти от нашата история са големите приноси, които ние, българите имаме в развитието на човечеството. Били сме от особена важност за европейския континент. Няма как да е иначе след като създаваме три големи и силни държави в Европа, където има много народи. Това са Стара Велика България, Волжка България и Дунавска България, на която ние сме преки наследници, защото България е жива и до днес, но за съжаление в изключително свити размери и няма водеща роля, а напротив – сега е играчка в ръцете на “Великите сили“. За да се създадат в Европа три големи и силни държави се иска огромен потенциал и много силна държавнотворческа традиция. Именно тази традиция ние сме я притежавали, защото сме един от най-древните народи. Доказателство за това е фактът, че името на българите се среща в най-древните хроники и легенди.
Какво тези наши държави правят за Европа? Спират нашествието на азиатските народи. На всички българи са известни делата на Кан Тервел. Между другото, арабската инвазия при Константинопол е била много по-силна, отколкото при Гибралтар и на Карл Велики е било много по-лесно да спре арабите при Поатие. Не случайно тогава Тервел е наречен спасителят на Европа.
Единствено волжките българи успяват първи да спечелят победа срещу монголите, в Дунавска България пък спират татарите, които са част от монголите – завоеватели почти на два континента през 13 век. Със своите територии и съпротива, българите във Волжка и Дунавска България, все пак в някаква степен, едните срещу монголите, другите срещу турците, успяват да притъпят азиатския устрем. Днешната най-голяма държава в света – Русия дължи в известна степен своя напредък в миналото на Волжка България, която завладява. Голяма част от руската интелигенция през 18-19 век е от български произход като Тургенев, Достоевски и много други. Още Стара Велика България е помагала на Византия срещу азиатските нашествия. А Дунавска България се вбива като клин между Византия и Франкската империя и заедно с военните победи срещу империите и дворцовите интриги в двата кралски двора, внася объркване в завоевателните им планове, като идеята за обединяване на франки и византийци и създаване на нова “Римска империя”. Карл Велики е искал да се ожени за византийската императрица, а браковете между владетелите винаги имат политически характер. Ако това беше станало, сигурно Европа сега щеше да бъде унифицирана като САЩ.

продължете да четете в следния сайт: Неоспорими факти от българската история

>>>публикувано от Николай Пеняшки - Плашков  
peniashki@gmail.com

петък, 29 юни 2012 г.

ПИСАТЕЛЯТ ДИМИТЪР АТАНАСОВ гостува в гр. Добрич








Днес на 29 юни 2012 г., петък от 18 часа във фоайето на Голямата кон-
цертна зала на читалище "Йордан Йовков - 1870" в гр.Добрич се със-
тоя среща разговор с Пловдивския писател Димитър Атанасов.
Организатори на това вълнуващо събитие бяха Дирекция Хуманитарни дейности на община Добрич; Народно читалище "Йордан Йовков"- Добрич
и Сдружение на писателите - Добрич. 

Димитър Атанасов е белетрист, раматург и журналист. Роден е през 1953 в Силистра. Живее и работи в Пловдив. Дългогодишен секретар на Клуба на дейците на културата. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските артисти /секция драматургия/ и Съюза на българските журналисти. Негови творби са превеждани на английски, италиански, немски, френски, руски, сръбски и турски език.







Издал е книгите „Пентакон" /разкази/, „Тарпани" /роман/, „Среднощни портрети" /сборник/, „Сметище за надежди" /роман/, „Вернисаж" /стихове/, „Запазено място" /пиеси/. Има пътеписи за посещенията му в Китай и Македония. През 2010 г. романът "Тарпани" беше преведен и издаден в Германия, а през 2011 - и „Световъртежи" /разкази/.

Носител е на едни от най-престижните национални литературни награди - „Южна пролет'1989" „Светлоструй" /1993/, за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма - Шумен, на Съюза на българ-
ските писатели /2007/ - за пиесата „Сметището".
Писателят запозна своите колеги и обществеността на Добрич със своето 
творчество. По голямо внимание отдели на романа "Тарпани", който е от-
личен в националния конкурс за роман на ездателство "Хр.Г. Данов" (1990).

Издаден е с конкурс на Министерство на културата. 
На следващата година получава наградата „Пловдив“ (1993) и националната награда „Светлоструй“ (1993). Пиесата „Зелено“, написана по романа, е удостоена с поощрителна награда „Иван Радоев“ (Плевен, 2001) и с голямата награда за драматургия на националния преглед „Нова българска драма“ (Шумен, 2001). Създаден е и сценарий за игрален филм, одобрен от Националния филмов център. Предстои заснемането му.


Окосмяването по мъжкото лице въздейства върху представата на жените за качествата на мъжа.

За връзката между мъжката брада и предпочитанията на жените не са правени задълбочени изследвания в световен план. Обаче според проучването, което група британски учени са провели преди две години, може да бъде обособена ясна закономерност между съответния тип окосмяване по мъжкото лице и намеренията на жените към конкретния мъж.

Опитът се състоял в това, че на жените, които взели участие в него, били показани снимки на сравнително по-възрастни мъже, такива, за които се предполага, че им е време да се задомят. Акцентът във фотографиите на мъжете бил поставен върху брадата им – всички до един били разделени в пет категории – гладко обръснат, с леко набола брада, с израсла брада, поддържана къса брада и дълга брада.

Въз основа на снимките, които им били показвани, жените трябвало да определят какви според тях са съответните мъже по отношение на показатели като мъжественост, улегналост, възможна агресивност.

На дамите бил зададен и въпросът биха ли се съгласили да поддържат връзка с въпросните мъже и каква според тях би била тя – кратка, сравнително продължителна или такава с дългосрочна перспектива.

Класацията, която направили жените независимо една от друга, показвала, че предпочитани са мъжете с леко набола брада. Тези господа, според представителките на нежния пол, са за предпочитане както за мимолетна секс авантюра, така и за връзка с перспектива.

Най-неочакваното заключение, до което експериментът довел, било, че жените не харесват избръснатите мъже. Те били поставени на последно място както по показатели като мъжественост, така и по стабилност и възможност за дългосрочно обвързване.


източник:
здраве.bg

 

"ФОЛКЛОР БЕЗ ГРАНИЦИ"


Концерт на международното жури и гости на фестивала "Фолклор без граници" се състоя на 26.юни от 18.00 ч. в Огледална зала "Нели Божкова". В него участваха представители на България, Гърция, Македония, Румъния, Русия и Турция. В концерта ще участват и добричките състави - Духов оркестър и ансамбъл "Добруджа".
Фолклорен спектакъл "Това е България" гостува на сцената на Летен театър от 20.30 ч.. Той е продукция на Национален ансамбъл "Българе" и е с участието на Вокално трио "Уникалните гласове"; сценарий, хореография и режисура - Христо Димитров, музика - проф. Милчо Василев.






ПРЕДСТАВЯНЕ на книгата на ХРИСТО ИЛИЕВ











На 26 юни в зала 10 на Художествената галерия на Добрич бе представена книгата „Фрагменти от цялото” на Христо Илиев.
ТЯ е втората книга на автора, посветена на йога. През 2006 година той издаде "Затворът".
Авторът е представен в каталога „Художници от Добрич”. Той е роден е на 27 май 1951 г. в с. Тянево, Добричко. Илиев е сред основоположниците на йога – школата в град Добрич.
Новата му книга «Фрагменти от цялото» е издаден от "Леге Артис". Книгата е представена и във Варна, София, Плевен, Горна Оряховица, Русе, Луковит и Каварна.
Христо Илиев е член на Дружество на художниците – Добрич.
Работи в областта на керамиката, малката и монументалната пластика.

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ

А
Автореминисценция – реминисценция, която отпраща към други творби на същия автор (вж. реминисценция)
Акумулация – от лат. аccumulatus – "натрупан" – натрупване, събиране, съсредоточаване.
Алегория - израз, в който се говори за един предмет или проява, а се подразбират други.Творчески похват, широко използван в художествената литература, конкретизация на идея или мисъл посредством образ,в който е вложен преносен смисъл. А. се основава на съпоставимостта между две прояви, от които едната има отвлечен идеен смисъл, а другата-конкретен. В елементарната си форма А. се изчерпва с разтълкуването на конкретния образ, а при по- сложните си форми на преносния смисъл, вложен в разказаните или в изобразените прояви, от които могат да бъдат извлечени общозначими изводи. В такива случаи А. се съчетава с нравоучителни и възпитателни внушения.
Алитерация
- метрико-хармоничен способ за увеличаване и разнообразяване на речевата експресия, основан върху повторяемостта на еднакви или близки по гласеж съгласни звуци при подчертаването на особено важните по смисъл думи в стиха.
Алюзия
- стилистически и реторически обрат, троп с предназначение да породи впечатление или идея не чрез пряко изразяване, а по асоциативен път.
Амбивалентност
– От нем. (1912) Ambivalenz – от лат. ambi-, и двамата, и двете, и valere – имам цена. Едновременното присъствие на конфликтуващи емоции и импулси с еднакъв интензитет, насочени към даден обект; двойственост, конфликтност на чувствата или възгледите.
Анализ - литературоведски прочит на текст, за да бъдат установени или преценени литературно-художествените или литературно-познавателните му качества.
Аналогия
- стилистически похват, при който за разлика от сравнение, дето се съпоставят тъждествени явления и прояви, се установява сходство между неявни, подобни или сродни по някой важен признак явления и прояви.
Анархизъм – Думата "анархия" е от старогръцки – представка an (или a) със значение "не", "без", и archos – водач, управник, авторитет, властник. Въпреки че думата често се превежда и възприема като означаваща "без правителство, срещу правителството", етимологията показва, че "анархия" означава по-скоро "без управник", "без власт". Пьотр Кропоткин (1842–1921), един от най-изявените руски анархисти, твърди, че анархизмът "атакува не само капитала, но и основните източници на власт при капитализма – закона, властта, Държавата". За анархистите анархията означава не непременно липса на ред, както обикновено се смята, а липса на господства. Един автор обобщава така: "Анархизмът може да бъде разбиран като много обща социална и политическа идея, която отрича всяка власт, суверенитет, доминация и йерархичен ред и изразява волята да ги унищожи. Следователно анархизмът е повече от "антидържавност", въпреки че правителството (държавата) с пълно право е основната мишена на анархистичната критика."
Анафора
- стилистическа фигура, способ за увеличаване изразителността на словото посредством повторение на звуци, думи и изрази в началото на няколко следващи стихове или фрази. Често се използва в ораторската реч с т. нар. ораторско ударение в началото на две или на повече фрази.Когато повторението е в края на стиха или на фразата, фигурата се нарича епифора. 
Анотация – От лат. annotatio (бележка) – кратък текст, даващ информация за съдържанието на книга, статия, филм, театрална постановка, телевизионно предаване и др. Може да има и оценъчен характер с препоръки и обяснения за предназначението на определен текст. Анотации се поместват в библиографски описания, в каталози, в списания за представяне на предстоящите публикации или като преглед-напомняне на изминалата периодика. В библиографията представляват описание на книгата: автор, заглавие, издателство, година и място на издаване, страници; формат, бележки върху предговорите, редакции, съдържание. Чрез анотациите се улеснява търсенето на необходимата информация.
Антагонист - един от двата основни образа, изразители на противоположни възгледи и интереси.
Антигерой
- в противовес на традиционния образ на литературния герой, тип на лит. образ с различни, дори противоположни черти.
Антиномия
- противоречие (от лат. antinomia „противоречие между две взаимноизключващи се положения или два принципа, които еднакво убедително могат да се доказват по логичен път. В художествената литература това е стилистичният похват оксиморон, при който в изрази се съчетават несъвместими понятия (качества, предмети или действия).
Антитеза
- стилистическа и реторическа фигура, основана на контраст между два логически противоположни образа или понятия в един и същ период чрез използването на антоними.
Антономазия
- стилистически и реторически обрат, разновидност на метонимия, при който личното име се заменя с нарицателно.
Артефакт – Противоположното на природните, естествените образувания. "Арт" (от лат. ars – изкуство) означава изкуственост, неестественост, преднамереност. В съставката "факт" пък се чува завършеността на артефакта (срвн. с "акт" – действие, процесност, незавършеност). Така артефакт означава направено (от човека, от твореца) произведение. То е създадено с някакво намерение (интенция) – с определена цел (като оръдията на труда, на които е присъща целерационалност) или заради някакъв смисъл (като произведенията на изкуството, на които е присъща ценностна рационалност).
Архетип
- най-стар познат текст на важен книжовен и исторически паметник. Архетип - първообраз (от гр. архе „начало” и топос „образ”). Архетипът може да бъде историческо лице, митологичен или лите­ратурен герой, сцена, действие или картина, които са послужили като ос­нова за създаването на подобни в по-късна литературна творба. Например архетипа на братоубийството от повестта "Земя" на Елин Пелин откриваме в библейския мит за Каин и Авел: „А Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин стана против брат си Авел и го уби” (Библия, Битие, гл. 4. и 5.). Вж. и у Юлия Николова: „Понякога в съзнанието на странника като архетип на родното, като митологема се проектира определен отрязък от време или детайл от пространствената разположеност на вещите” (Сп. „Език и литература”, 1994, Кн. 4, с. 64).
Асонанс
- съзвучие на гласни звуци в една или в няколко думи, противоп. дисонанс.



 

вторник, 26 юни 2012 г.

АЛБЕР КАМЮ


АЛБЕР  КАМЮ ( 1913 – 1960) е френски писател, драматург и философ. През 1957г. получава Нобелова награда за литература.

* Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.

* Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за
Тираните.

* Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.

* В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съ-ществува едно непобедимо лято.

* В продължение на векове смъртното наказание, често принуждено от варварски подобрения, се опитва да държи предстъпността под контрол, и все пак престъпленията продължават. Защо? Защото инстинктите, които се борят у човека не са, както твърди закона, постоянни сили в състояние на равновесие.

* Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.

* „Един водач – един народ” означава един господар и милиони роби.  

* Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото твое съществуване да бъде своеобразен бунт.

* Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.

* Като средство за живот в обществото аз бих предложил в големия град. В наши дни това е единствената пустиня, която ни е достъпна.

* Не върви пред мен, може да те последвам. Не върви  зад мен, може да не водя. Върви до мен и ми бъди приятел.

* Нещо като духовен снобизъм кара хората си мислят, че могат да са щастливи безпари.

* Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални.

* Обичам страната си твърде много, за да бъда националист.

* Обществото основано на производството е производително,но не и творчеството.

* Почтеността не се нуждае от правила.

* Рядко се доверяваме на тези, които са по-добри от нас.

* Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.

* Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света. Тя не може при никакви обстоятелства да бъде потискане на тази свобода, създадена на основата на омраза или презрение.

* Чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да създадеш ясен въпрос.

* Човек не трябва да опитва първо да разбере, а след това да почувства изкуството – то не се уповава на разсъдък.

*  Човек е единственото създение, което отказва да бъде, каквото е.






неделя, 24 юни 2012 г.

събота, 23 юни 2012 г.

С ДЪХ НА РОЗИ

Въздухът е с дъх на рози.
Сядам с теб да отпием глътката кафе.
Прегръщаш ме с очите си любовни,
а розите ухаят и приканват:
подай ни на любимата с любов!


23. 06.2012 ; © Николай Пеняшки - Плашков

петък, 22 юни 2012 г.

ЩРИХ ЗА ОТКРОВЕНОСТТА


Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, или произведение на конкретна личност.
Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случая говорим за мнение и искреност относно конкретиката.
Често се стига до парадокса, дали е необходимо човек да бъде неподправен с поведението си, или най-често с яснотата на словото да докаже на другия, дали е постъпил правилно, или пък да сподели възхищението си.
Ако в конкретен диалог се изразят тези мнения, някои от участниците в него биха си помислили, че изказващия е антагонист, или ласкател.
Откровеността винаги е насочена към определени персонажи; роднини, близки, приятели, познати или непознати. Всеки би я приел различно (позитивно, негативно или с озлобление).
Така, че вероятността човек да бъде откровен (искрен) към определен персонаж, чийто характер и поведение не познава, може да спечели благоволение, приятелство, симпатия, но може да спечели негативизъм, омраза, дори и да си изпати. 

неделя, 17 юни 2012 г.

НА ДРУГИЯ БРЯГ

... Странно
как животът прелита
над другия бряг,
където няма никой.
Но аз съм там...

с единия крак.
Но дали
ще разбера истината?


16.06.2012 г.

Прекрасна Chill Out музика Hulusi Шен Хуа безкрайна любов


Прекрасна Chill Out музика Hulusi Шен Хуа безкрайна любов



Гагаку - придворная музыка Японии


Гагаку - придворная музыка Японии




ПОСЛУШАЙ ПЕСЕНТА

Послушай песента
как разпалва влюбено сърце,
и разкипява любовта
в твоето и моето сърце.
 

АНИ ХУАНГ - "ЛУДА ОБИЧ"


СЛАВИ ТРИФОНОВ и СОФИ МАРИНОВА - "ВИНОВНИ СМЕ"


вторник, 12 юни 2012 г.

ИСТОРИЯ НА КИТАЙСКАТА ПИСМЕНОСТ

Обърнете внимание на историята и развитието на китайската писменост, на която ще проследим произхода.

В китайската система за написването и, е кредитирана като най-старата писмена система, която е била в непрекъсната експлоатация. Най-ранните следи от писмена система, която е получила само незначителни промени с течение на времето, датират от повече от пет хиляди години. Китайците имат всички причини да се гордеят с това невероятно явление, което е важна част от тяхната култура.
Системата, тъй като съществува и днес, се възползва от характера символите, които са известни като Хан знаци.
Общият брой на символите в китайската писмена система е в съприкосновение близо до петдесет хиляди души. Съвременните символи за използване на езика, независимо дали се четене, говори или пише, се не повече от четири хиляди знака. Останалите са от употреба от доста време, но все още са в съзвучие със събирането на тази древна система за писане.
Като нация Китай е далеч напред в сравнение с нейните съседни страни в дните. Тя е първият сред източноазиатските държави, в която се разработва официално писмена система на свои собствени буквени знаци. Именно от тяхната система, японската, корейската и виетнамската писмени системи се развиват.
Това е причината да се намери богатото използване на китайските символи в техните езици.
Разработването на система за писане
Исторически писмената система е ограничена до използването на един смисъл, символи, които биха могли да бъдат опростени, нито да се добавят един с друг и да се произвежда повече думи.
С течение на годините обаче писмената система получи някои промени, който включват въвеждането на поли - сричкови знаци. Тези символи са направени от съчетанието на два или повече други символи. Това е нещо, което не спада към писмена система, преди това време.
Винаги е имало няколко различни диалекти на китайския език. В писмен вид системата обаче остава точно един и същ за цялата страна. Единствената разлика е по отношение на произношението. В писмен вид система е известна като sinography и китайски йероглифи се наричат ​​sinogrphs.
Проследявайки произхода
Последните археологически открития са отблъснати от датите на произхода на китайската система и за написването и от преди повече от пет хиляди години. Изглежда, че дълбоко се рови в историята на китайската система с цел подробното и написване във времето назад.
Има някои периодични констатации, които предизвикват голям интерес. Някои дори твърдят, че система за писане датира от повече от осем хиляди години. Тези твърдения обаче не са сто процента сертифицирани, защото изолираните открития затрудняват да дойдат изводи за цялата система.
Въпреки това археолозите с основателна причина да подозират, че китайската писмена система надхвърля значението си този момент. Най-старият скрипт, който е получил единодушното потвърждение е великолепен сценарий оракул кост, която принадлежи на периода, известен като династията Шанг.
Именно в това е доказателството,
че ръстът на китайската писмена система е документирана.

АМЕРИКАНСКИ ПОЕТИ

А

Мая Анджелоу
Джон Ашбъри

Б

Йосиф Бродски
Уилям Бъроуз

Г

Руфъс Уилмот Грисуолд

Д

Емили Дикинсън
Боб Дилън
Тимъти Дуайт

Е

Томас Стърн Елиът

К

Реймънд Карвър
Е. Е. Къмингс
Стенли Нюниц

Л

Урсула Ле Гуин
Хенри Уадсуорт Лонгфелоу
Джемс Ръсел Лоуел
Лорънс Ферлингети

М

Едгар Лий Мастърс

О

Уистън Хю Одън

П

Силвия Плат
Уилям Хенри Леонард По

У

Ричард Уилбър
Уилям Карлос Уилямс
Сара Хелън Уитман
Уолт Уитман
Рорърт Пен Уорън

Ф

Робърт Фрост
Бъкминстър Фулор

Х

Лангстън Хюз
 

НЕ БИХ ЖЕЛАЛ...

Не бих желал да забравя
вкусът на твойте устни
и при сетният ми дъх
да продумам твойто име,
и със жаждата за топлина
да докосна твоята ръка.
Бих желал да те прегърна,
за да усетя любовта ни,
която да запечатам
в нашите сърца.
Не бих желал, да издъхна,
преди да зърна твоето лице
и спокойно да премина в другата страна. 

БЛЯН

Устните се умориха да те викат.
Откривах те в изречените стихове,
написани в любовни рими.
Мислите се умориха да бленуват.


СЕРЕНАДА

В този ден прекрасен
безумно влюбих се във теб.
Посветих ти тази песен
с цветя обречени за теб.

Луната нощите ще радва,
а щурците с нежните си песни.
Ще те събуждам с любовта си,
а тя сърцето ни ще радва.

Запей ми тази песен -
за туй що сърцето ми не знай.
Но животът не е лесен,
нито пък е приказка безкрай.

 

 

БЕЗКОМПРОМИСНО


Безкомпромисно
нагарчат дните
без твоето присъствие.
До безпределност
влюбен в цялата ти същност,
търся твоето ухание
сред поле от цъфтящи рози.
А дали ще го усетя,
останал без дихание?

 

НЕ БИХ ЖЕЛАЛ...

Не бих желал да забравя
вкусът на твойте устни
и при сетният ми дъх
да продумам твойто име,
и със жаждата за топлина
да докосна твоята ръка.
Бих желал да те прегърна,
за да усетя любовта ни,
която да запечатам
в нашите сърца.
Не бих желал, да издъхна,
преди да зърна твоето лице
и спокойно да премина в другата страна. 

НЕ КАЗВАЙ НИЩО

Не казвай нищо!
Нека устните
и ръцете
да говорят
по страстното
ми тяло!
Ще те
оставя
да ме любиш
както ти желаеш.
И нека
страсти разпиляни
до безпределност
да се съчетаят! 

ЛЮБОВТА

В дълбката бразда
на душата ми влюбена
търся място за теб,
за да посея любовта.
Дойде - плисна сълзи
за да покълне любовта
във нашите сърца.
Тя пристъпва, тихо, тихо,
за да не привлече
житейската злоба.

автор: Николай Пеняшки - Плашков

ЛЮБОВЕН ВАЛС



Целунах твоята ръка
и помолих те за танц.
Докоснах твоята ръка
а с другата талията фина.
В прекрасния и нежен валс
срещнах звездите ти сияйни
завладяли моето сърце.
И нека бъде тежна любовта ни
сближила сърцата млади!
А после, самота...


БЕЗКОМПРОМИСНО

Безкомпромисно
нагарчат дните
без твоето присъствие.
До безпределност
влюбен в цялата ти същност
търся твоето ухание
сред поле от цъфтящи рози.

А дали ще го усетя,
останал без дихание?

СЪКРОВЕНО МЪЛЧАНИЕ

Ще те прегърна
и изгоня самотата.
С целувка ще посрещна
твоята усмивка.
Рози ще ти поднеса,
а в очите ти прекрасни
звездите затрептяха
и не желая в тях роса.
Огънчета в тях горяха.
Ти отдаде любовта си
и отговорих ти достойно.
Отдаде нежността си
в мълчанието наше съкровено.
 


ОДА ЗА ЛЮБОВТА

Изпивам с устни дъха ти.
А те са жадни
за тялото ти страстно,
сочно като плод узрял.
С игриви пръсти
танцувам по нежната ти кожа
и те желая до смърт
всеки ден, час, секунда.
С устни ще нарисувам
по кадифената ти кожа
стрелата на Амур
в сърца пламтящи.
С игриви страсти
ще танцуват влюбени тела.
По устните ни страстни -
изразена обичта ни.
Дори когато ти отсъстваш,
пак до смърт ще те желая
и с любовта ни
ще полетим в безкрая.
Ще взема тялото ти страстно
и ще ти отдам моето в замяна,
и така ще слеем чувството прекрасно
Мълчиш и дишаш страстно…
и чувам как сърцето бие бясно.
На глътки ще отпивам
всяка твоя капка,
жаден за нежността ти
и прекрасното ти тяло.
Силите ти ще изпивам
и после ще потъна с теб
в страстите безкрайни..
Ще изтръгвам всеки стон,
шепнещ страстно любовта.
И лютиер ще запее в тон
под музиката на Аполон.
Ще събирам блясъка
в твоите влюбени очи
и с него ще лекувам
всяка наша болка,
ненужна за любовта ни.
Душите страстни, жадни,
освирепели една за друга
възбуждат химия безкрайна.
О-о-о, ти ще бъдеш моята съпруга.
И в този миг прекрасен,
телата обезумели се притискат
до болка в този час страстен.
Не – е – е, не си отивай!
Не желая в река от сълзи
да доплуваш
до нашто ложе!

© Николай Пеняшки – Плашков

СТРАСТНА ЛЮБОВ

Колко страстно те обичам!
И с влюбени очи ще те събличам.
А питаш какъв е тоз похват,
щом чака поредния креват.

КОПНЕЖ...

Ще те слушам
до края на дните си!
Ще те обичам
до края на живота си,
и ще галя нежната ти кожа,
и ще вдишам
аромата на дъха ти!
В тази страстна игра
ще събираме
в сърцата млади
копнежа
по нежната любов -
забранена и желана. 

ГОСПОДАРКЕ МОЯ

Достатъчно ли бе твоето докосване,
да обгърне възмъжалото ми тяло.
И надеждата не ще да ме обхване,
ако не почувствам, страстното ти тяло.
Легнала до мен, господарке моя,
ти красавице на Троя,
с устните си,в тялото ми вдъхваш,
силата на зноя.


Хайку - 110

слънцето изгря
денят доби полуздрач
вечерницата

Хайку - 109

между клоните
птиците пак прелитат
нощта е ясна

Хайку - 108

бурята силна
дърветата без клони
все нещастие

неделя, 10 юни 2012 г.

ЕКСПЛОЗИИТЕ - УДАРНА ВЪЛНА










Експлозиите, които станаха в складовете край с.Лозенец, на база утилизация на стари боеприпаси е реална картина, онагледяваща докъде води безотговорността на държавния чиновник и алчността на частните мутри.
А и резултатите са налице: шестима тежко ранени, които вече са по-добре
и трима с по-леки травми.
Компенсации: Нека се забравят.
Имайки предвид, че Министерството на финансите не предприе нищо да подпомогне за възстановяването на десетки сгради пострадали от земетресението, а едва ли ще се реши да обезщети пострадалите от ударната вълна от експлозиите.
Струва ми се, че дори и държавния контрол над старите боеприпаси не би управил нещата.
Да не говорим за частния бизнес в това отношение: тук нещата са съвсем други; мутри, плащане на комисионни, безотговорност и алчност. 


Хайку - 105

Горчиво кафе
ще пия с тебе скъпа. 
Чашата суха. 



Хайку - 104

Зимата дойде.
В широката бърлога
мечката заспа. 


Хайку - 103

Изгрев. Лято е.
Вървя бос по пясъка.
Каква прохлада!


петък, 8 юни 2012 г.

КАК СЕ ПИШЕ СЦЕНАРИЙ

СЦЕНАРИЙ (гр. skene — сцена, лат. scena, ит. scenario) — литературен вид с драматургична природа, използван в екранните изкуства. Сегашната форма на сценария се заражда в началото на XX век, когато изгрява киното. В средните векове scenarius е наричан човекът, който стоял зад кулисите в театъра и съобщавал на артистите реда и точния момент за излизане на сцената. (Тази дейност сега се извършва в театрите от инспициента.)
Телевизионният сценарий е най-младият литературен вид. В неговата структура доминира визуалната страна на действието.
Сценарият е литературна форма на екранното произведение, но не неговите белетристични и езикови качества определят годността му, а визуалните и драматургични елементи, които осигуряват пълноценно изявяване на авторовата мисъл. В. Пудовкин подчертава необходимостта сценаристът да помни, че всяка написана фраза в края на краищата ще бъде изразена пластично в каквато и да е форма на екрана. Следователно важни са не онези думи, които той пише, а онова външно изражение на пластическите образи, които той описва с тези думи.
В сценария съжителстват две партитури — звукова (всичко, което се чува) и зрителна (всичко, което се вижда), които могат понякога да се конфронтират в контрапункт. Чрез това отклонение на звука от зрителната партитура се увеличава конфликтността, засилва се напрежението, но същевременно се открива възможност за неяснота.
Първата степен на сценария е тематичната и сюжетна идея, изразена в анотация. Втората степен е създаването на експозе (третмент), т. е. излагане в кратка форма основните положения в бъдещия сценарий, неговото съдържание и изразните средства за постигане на публицистичното или художествено внушение. Въз основа на предложения литературен сценарий режисьорите създават оптически сценарий или, както е лексикализирано у нас — работна режисьорска книга, в която са отразени всички оптически и монтажни изразни средства.
В телевизията и документалното кино, когато прогнозата за бъдещото екранно произведение е изпълнена с очакване на непредвидени събития и случайности, които не могат предварително да бъдат точно определени в сценария (отговори в интервю, точно протичане на очаквано, но нережисирано от телевизията събитие и т. н.), се изготвя подробен сценарен план.
Утвърдената дефиниция, според която сценарият е литературна основа на предаването или филма, не е много прецизна, тъй като за сценария не е от съдбоносно значение литературната изящност. Това се дължи на факта, че телевизията и киното са аудиовизуални медиуми със своя собствена специфика. По времето на нямата кинематография сценарият описва визуалните действия в кадри и начина на тяхното сменяване — даване на надписи, които често само повтарят онова, което вече се е видяло. Съвременният сценарий трябва да притежава и визуална, и звукова фактура, върху която да се основава реализацията на бъдещите кадри.
Романистите, които пишат за телевизията, повече се стремят към „литературния сценарий”, а режисьорите, които сами пишат сценарии, обикновено слагат свои специални означения, които едва след снимането дешифрират литературно, ако сценарият трябва да се отпечата в отделна книга. Такива сценарии описват готовия филм, а не представят вярно ръкописа.
В последно време се появи нов литературен вид, наречен кинороман, който е своеобразен мост между литературата и киното. В киноромана детайлно и визуално са описани събития, разказани с поетичен език. Ако някога литературата повлия на филма, сега се забелязва обратен процес.
Както се прави разлика между пиеса и спектакъл, така трябва да се различава и сценарият от самия филм или от излъченото телевизионно предаване. В този смисъл сценарият, както написаната пиеса, има деликатна междинна жанрова природа, която въпреки всичко не го лишава от самостоятелно литературно значение. Решителен привърженик на завършената литературна форма на сценария като самостоятелно произведение е Ал. Довженко. „Иска ми се да създам образцов сценарий, в който идеята и човешките образи и цялата обстановка да се осъществяват в единство на формата и съдържанието. При това всичко в него да бъде леко за четене и същевременно драматично устремно, пълно с движение, т. е. да бъде винаги кинематографично.”
Процесът на създаването на телевизионно предаване се състои от два елемента — сценарен и реализаторски (постановъчен, режисьорски). Съдържанието на този процес преминава от вътрешната драматургична или публицистична жанрово обусловена форма на сценария към външната изобразителна форма, т. е. от образ сценарен към образ екранен.
Ефективността на телевизионната журналистика зависи от нейното идейно съдържание, от актуалността, партийността и професионалното майсторство за написване на сценария.
За разлика от художествените телевизионни жанрове, при които периодите на писане и реализиране на литературната основа на екрана са строго разграничени, в документалните жанрове често тези процеси са едновременни.
„Ако аз не зафиксирам на лента — пише Дзига Вертов, — това, което виждам в момента (едновременно с това, как го виждам), то никога не ще съумея точно да го предам. Поставям диагнозата и зафиксирам в същия момент. Нито по-късно, нито по-рано, а само в дадения момент. . . Това особено се отнася до поведението на хората. . . Да се пише сценарий за документалното поведение на човека по-рано от момента е възможно, ако знаеш какво ще се случи с него в близкото време. Но това е дотолкова схематично и приблизително, че представата, получена от екрана, няма да бъде достатъчно пълна и реална. Човек се разкрива рядко в моменти, които трябва да се улавят и зафиксират едновременно. В противен случай е по-добре да бъде заснет актьор. Или в краен случай — добро изпълнение. В документалното кино не може да става дума за предварително „точно” съгласуване. Ако би могло да се „съгласува” изстрелът, той при всички случаи е обречен на непопадение.”
Утвърждавайки уникалността на момента във времето, Д. Вертов не отрича съвсем литературното насочване и планиране на снимачната работа, без което телевизионното предаване или филм биха протекли хаотично и безрезултатно.
Сценарият е необходим и поради това, че в подготовката и реализирането на телевизионното предаване са ангажирани усилията на многоброен творчески колектив; това е пълноценен технологически процес, който може да бъде осъществен успешно само с подробен план, т. е. сценарий, даващ светлина не само по отношение общия замисъл, действие и произнасяното слово, но и по отношение на конкретно поставената творческа задача на всеки специалист в процеса на реализацията.
Независимо от това дали журналистът ще предпочете сценарий или сценарен план, той е длъжен да опише предполагаемия от нега ход на развитие на действието на екрана и да изложи под формата на текст основните изказвания и коментара зад кадър.

По-пълна информация  може да намерите на:  www.scenarist-bg.com