четвъртък, 26 април 2012 г.

Творби на Марк Валерий Марциал

--- Утре ли ще живееш? Дори днес да живееш е вече късно. Онзи е мъдър, който е живял вчера.

--- Да умреш, да се насладиш на изживения живот, означава да живееш два пъти.

--- Не мога да живея нито с теб, нито без теб.

Поезия на поета Марк Валeрий Марциал може да четете в следната страница:

http://books.google.bg/books?id=w4A00P-IKKgC&pg=PA6&lpg=PA6&dq=%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA+%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9+%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB&source=bl&ots=UQEBKicYVR&sig=gQbho9xivImWTiYpcx-vL1TYzkw&hl=bg&sa=X&ei=3RKZT9u6PJDN4QSOu6XFBg&ved=0CDQQ6AEwATgK#v=onepage&q=%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%20%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB&f=false

МАРК ВАЛЕРИЙ МАРЦИАЛ











Марк Валерий Марциал (на латински): Marcus Valerius Martialis ; ок. 40 - 140г. от н. е) е древноримски поет - сатирик. Роден е в Испания ( Иберийски полуостров). Той е известен най-вече със своите 12 книги с епиграми, публикувани в Рим между 86-те и 103 -та година по време на римските императори Домициан, Нерва и Траян. Счита се за създател на съвременната епиграма.

източник: Уикипедия

До 12 - те книги на(латински) на поета Марк Аврелий Марциал може да се докоснете в
следната страница:
http://www.hs-augsburg.de/~harsch/Chronologia/Lspost01/Martialis/mar_ep00.html


Връзка

четвъртък, 19 април 2012 г.

ДОРИ ДУМИТЕ НЕ СТИГАТ

Обичам те,
наистина те обичам -
повече от себе си!
До болка.
Дори думите не стигат.
Ти си Пепеляшка,
която търсех.
Намерих те!
Ти си лунната пътека,
която води през нощта.
Ти си слънцето,
което топли
в студените дни.
Ти си болката,
която не искам да загубя!
Ти си сладък грях,
който искам да запазя.
Толкова си хубава,
че думите не стигат!
              © Николай Пеняшки - Плашков
                        гр.Добрич

Хайку - 95

морето тихо
сухият бряг го чака
писък на гларус

Хайку - 94

Ех тази жена!
Облечена във черно
в слънчевия ден.

Хайку - 93

луна над небето
жабите се надпяват
гора наблизо

Хайку - 92

до висините
върхът на планината
лято ухае


четвъртък, 5 април 2012 г.

Духовен център Света Петка



Духовен център Света Петка при храм Света Троица - гр. Добрич


Паметник на „Св. Св. Кирил и Методий” - гр.Добрич


Паметник на славянобългарските просветители Св. Св. Кирил и Методий” в центъра на гр. Добрич.


Паметник и къща музей на Йордан Йовков



Паметник и къща музей на Йордан Йовков в гр.Добрич.


ЗА ДРЕВНИТЕ РУНИ

Руните са най-древната германска писменост, разпространена най-вече сред скандинавските народи, представляваща "букви" от прави и начупени линии. Дели се на стара руническа писменост - от III до XI век - и нова руническа писменост, която от своя страна също има два раздела - шведсконорвешки и датски - от девети до десети век - и пунктирана руническа азбука - до XI век. Думата идва от скандинавски и означава тайна, магичен знак.

Руни се наричат буквите в азбуката, използвана от германските нороди, най вече в Скандинавия и Британските острови. За произхода на руните скандинавската митология разказва, че бог Один ги получил след като слязал от дървото на живота Игразил и се принесъл в жертва. Най ранита рунически надписи датират от 150г сл. Хр. С идването на християнството руните се изместили от латиница, но въпреки това те продължили да се използват, макар и с по-специфична роля. Например в шведскиде провинции се използвали за декорации и за рунически календари. Руните са пригодени за писане върху твърд материал като камък или дърво с остър предмет. По-късно са напълно заменени от латиницата, която е по-подходяща за писане върху папирус и кожа, но също и подходяща за надписи върху наменни предмети.