петък, 30 март 2012 г.

УМНАТА

автор: Радой Ралин

Животът всеки ден ни поучава:
човек не бива да се огорчава.
Светът е оцелял,
защото е търпял...

Безшумно. Кротко. Умната. Полека.
Ще си поправиш всякъде пътека.
Светът е оцелял,
защото е мълчал...

Дано те хване атеросклероза,
за да забравиш делничната проза.
Светът е оцелял,
защото е мижал.

От всички разпри и конфликти бягай!
Не на сърцето! В джеба само слагай!
Светът е оцелял,
защото е бозал.

Което в крайна сметка означава:
човек не бива да се огорчава!
Светът е оцелял,
а колко е живял?

1972


ЮБИЛЕЙНО

автор: Радой Ралин

Владимир Владимирович!
Разрешете представиться.
Един млад,
непознат Вам
стършел
Пред портрета
издига
наздравица
за поета
шестдесета
навършил.
60!
Туй е възраст почтена,
щом я стигнем
и мислим
за гроба.
Ала Вие сте
нетленна,
с вечност запазена
особа.
Моля,
приемете ме (1)
за пет минути.
Вярвам,
моята молба
ще уважите.
Не сте Вие
от ония
първенци надути,
Вие
на контакта с хората
държите.
Тук мнозина
пост щом пипнат,
се ояждат,
скъсват връзката
с предишните другари,
с пропуски,
с дувари се обграждат,
та човек
не смее
около им да припари.
Пък да ги съгледаш!
Теб ти става жалко!
Как
позорното благоразумие
ги превръща
всеки ден
по малко
в кабинетни мумии...
Дай им само
да ти снемат
рой решения.
Не умът им действува,
а калемът.
Все се пазят
да не влазят
в прегрешения,
че къде
щат-иди,
щом ги снемат?...
Всичко туй
сега
добре го зная
и го виждам
и във частност,
и във целост.
Но си спрягам
всички форми
на глагола "трая"...
Де у мене
зрелост,
че и смелост?...
Нали вие учите:
не с крясъци и схеми!
Не да боцкаме
с топлийки
боязливо,
а да жилиме
и малки
и големи,
па на който ще
да става криво!
Не се трогват лесно
всички стари мостри,
затова е нужно
всекидневно,
всекичасно
жилото ни
да се остри
върху шмиргела
на класовото чувство
гневно!
Да, но
с разни мерки
все ни вземат
мерки!
Хуморът въобще
у нас
съвсем не е на почит!
Казионните критици
- самозвани акушерки -
дай им само
всред захлас да сочат
разните лиричета беззъби,
с оптимизъм
украсили пелената.
А те никнат
ежедневно
като гъби!
Разпознават се
едва по имената...
Стана
разговорът наш
литературен.
Не поглеждайте
с гримаса неприятна.
Няма да ви занимавам
с някой книжен бурен.
Без това
сега са те
в почивка лятна.
Напоследък
- честно слово -
нищо ново!
Май в апатия
писателите
са се свили.
Вдъхновението чакат
наготово,
но...с какъв размах
строят си вили!
Не се сещат
бар веднъж
да протестират,
че речта ни инквизират
по доклади
и по речи,
че с "отпочвам",
"по места",
с "договорирам"
почва селянинът
вече
да пелтечи.
Сигурно
там Ботев
и Вапцара
все по този повод
мръщят вежди
ниско.
С тях нали
ви свързва
дружба стара?
Те, макар на Бе и Ве,
а Бие на еМ,
съвсем
сте близко!
Те нали
Ви разказват
как Ви тачи,
как обича Ви
народът ни,
другарю Маяковски!
(Но за жалост
има преводачи,
спрямо Вас
отнасят се търговски!)
Позволете ми
и малко
критика жестока:
Тази тежка
грешка
как си позволихте?
Пропътувахте
вселената широка,
а в България
веднъж не се отбихте!
Вие
с примери велики
ни снабдихте,
тъй успешно
вие ни агитирахте,
а накрая
се самоубихте,
без,
разбира се,
да кокетирате...
Но...
май вече
доста съм досаден.
Станах
като Гошкин многословен.
(Навик
от докладите създаден!)
Свършвам вече!
Много съм виновен.
Свършвам
и в портрета
взор отправям,
вашто изражение
е гневно,
но и в строгостта му
пак долавям -
казвате ни Вие
задушевно:
- Ненавиждам
всякакво мъртвило,
обожавам аз
живота жив!
Вие сами
изострете свойто жило!
Инак...
никой
няма
да ви бъде крив!

1953


Безглаголно стихотворение

автор: Радой Ралин

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

P.S. Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е български писател, поет, сатирик и дисидент. Той е писателят, който притежава изключително чувство за мярка в ежедневния човешки живот, заложена в творчеството му. Това чувство за хумор е превърнато във философско вглъбена сатира.

четвъртък, 29 март 2012 г.

Любовта сърцата ни пленява

Слънце в очите ти блести.
Гласът ти сърцето ми ласкае,
любовта ти в мен цъфти.
Като длето сърцето ми дълбае.

В теб усещам аромат на полските цветя,
а в гласа ти шепне гласът на морски бриз.
Нежни стихове за теб ще посветя -
ако трябва ще приема всеки твой каприз.

Любовта сърцата ни пленява -
никога не ще да изпепелява.

Оноре дьо Балзак - биография и творчество




Оноре дьо Балзак (на френски: Honoré de Balzac) е френски писател. Той е сред създателите на класическата форма на романа. Автор е на дълга поредица романи и разкази (La Comédie humaine, Човешка комедия ), описващи съвременното му френско общество.

Той е най-голямото дете в семейството на Бернар Балзак, работил като секретар на министъра на флота, а по-късно и висш чиновник в правителството след Юлската революция, и Анн-Шарлот Саламбиер, парижанка от буржоазно семейство. Първите години от живота си Балзак прекарва извън семейството, под грижите на дойка, което е било разпространена практика във Франция по онова време. На 8 години Балзак е изпратен във Вандомския интернат на ораторианците - тогава се ражда брат му Анри-Франсоа. На 13 години не успява да премине в следващия клас на интерната и се премества в лицея Шарлеман в Париж. Като цяло детството на Балзак е било по-скоро нерадостно и той най-вероятно е развил чувство на ненавист към майка си.

След реставрацията на Бурбоните в 1814 година цялото семейство на Балзак се премества в Париж. През 1816 г. завършва училище и записва право в Сорбоната. Освен това посещава и лекциите на философско-психологически- факултет. По-късно започва да работи като помощник в различни правни кантори. През 1819, когато семейството му поради финансови причини се премества в малкия град Вилпаризис, Балзак обявява, че иска да стане писател и наема една мансарда, където да осъществи намерението си.

Първото му произведение, трагедията „Кромуел“, отчайва цялото му семейство. До 1822 г. Балзак публикува няколко романа под различни псевдоними, но не е оценен като писател. Въпреки тези неуспехи той продължава да се занимава с литература, като пробва уменията си и в бизнеса. Балзак основава издателска компания, която няма успех. Тези дейности му донася големи дългове, като до края на живота си Балзак остава длъжник на майка си, която финансира начинанието.

ТВОРЧЕСТВО

След период на провали, на 29 години усилията на Балзак се увенчават с успех. През 1829 г. той публикува историческия роман „Шуани“, повлиян от стила на Сър Уолтър Скот. Постепенно Балзак започва да си създава репутация на значим писател.

Друго важно произведение от този период е романът „Шагренова кожа“ (1831 г.), повлиян от идеите на Якоб Бьоме. В „Шагренова кожа“ главният герой си служи с магия, за да постигне успех. Този „философски“ роман донася на Балзак 5000 франка.

През 1833 г. у Балзак се заражда идеята да обедини по-старите си романи, така че те да представят облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия в поредица от книги. Този план довежда до създаването на незавършения цикъл „Човешка комедия“, като това заглавие е съотнесено към „Божествена комедия“ на Данте.

През 1835 г., пишейки един от най-добрите си романи „Дядо Горио“, Балзак решава да включи в нови произведения, част от Човешката комедия, герои, участвали преди това в други романи. Така с течение на времето, той създава свят от около 2000 герои, които представят френската действителност след Революцията. Най-значителните му романи са „Сезар Бирото“, „Възход и падение на куртизантките“, „Йожени Гранде“, „Братовчедката Бет“ и др.

За да осъществи проекта си, Балзак създава книга след книга. Работохолизмът му (често от 15 до 17 часа на ден) и безконтролната консумация на кафе стават легендарни.
Бюст на Балзак от Огюст Роден (1892)

Докато изпълнява творческите си планове, Балзак натрупва още дългове, извършвайки безнадеждни финансови операции. Веднъж той разработва план за отглеждане на ананаси в дома си, но след две години на неуспех е принуден да бяга от кредиторите си, скривайки самоличността си под името на икономката си.

Извънредната му жизненост и творческа сила не се ограничават с литературните му дейности. Балзак обича живота и удоволствията и въпреки големите дългове, поддържа луксозен начин на съществуване. До 1843 г. има постоянно различни любовници, като в повечето случай успява да привлече в своя кръг жертвоготовни и щедри дами.

През 1832 година Балзак започва кореспонденция с украинската графиня Евелина Ханска, с която има дълга връзка, помрачавана от пречките, които Руската империя поставя пред брака им. Едва на 14 март 1850 г. те успяват да се оженят.

Към 1844 г. постоянното напрежение и огромните количества кафе казват думата си и Балзак започва да страда от сериозни здравословни проблеми. Малко след сватбата си, той умира. Погребан е в гробището Пер Лашез, като надгробното слово държи Виктор Юго.

Балзак не е приет във Френската Академия. Стилът му, в който лесно се долавя бързината, с която е писал, е считан по времето му за несериозен и лишен от форма. Въпреки това през 1845 г. е награден с ордена на Почетния легион.

НАЙ - ИЗВЕСТНИТЕ РОМАНИ НА БАЛЗАК СА:

----- La peau de chagrin (Шагренова кожа, 1831)

----- Eugènie Grandet (Йожени Гранде, 1833)

----- Le père Goriot (Дядо Горио, 1835)

----- “Лилия в долината”/1836/

----- “Историята на величието и падението на Цезар Бирото”/1837/,

----- "Величие и падение на куртизанките"

----- Les illusions perdues ("Изгубени илюзии"1837-43; в три тома)

----- La Cousine Bette (Братовчедката Бет, 1846)

----- Бедните родители

МИСЛИ НА БАЛЗАК

„Бъдещето на нацията е в ръцете на майките.“

"В Париж младите хора правят кариера с помощта на жените, а жените - с помощта на старци."

„Да се съмняваш в Бог, означава да вярваш в него.“

„Да се ядосваш значи да наказваш себе си за грешките на другите.“

„Завистта е един от най-действените елементи на ненавистта.“

„Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.“

„Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!“

„Когато целта не е ясна, пътят е погрешен.“

„Любовта прощава или всичко, или нищо.“

„Нещастието е добър учител, но неговите уроци са жестоки.“

„Рискуваме да сгрешим много, ако съдим за човека по неговите съчинения; хартията търпи всичко.“

"Човек може да обича и да не е щастлив, може да е щастлив, без да обича, но да обича и да бъде щастлив-това би било истинско чудо.

„Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко.“

„Интригата е по-силна от таланта - тя може от нищо да направи нещо.“

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко дори и недостатъците. Когато не ни обичат те не прощават нищо дори достойнствата ни.“

"Силата е търпение и време."

"Нищо не ни свързва така, както нашите пороци."

"Обстоятелствата се променят, принципите никога."

"Вселената, това е разнообразие в единството."

"Законите са паяжини, през които минават големите мухи и където остават малките."

"Идеите могат да бъдат обезвредени само с идеи."

"Съществува само една гигантска машина, коята се управлява от пигмеи и това е бюрокрацията."

"Тайната на крупните състояния, възникнали неизвестно как, е скрита в престъпление, но то е забравено, защото е извършено чисто."

"Този, който търси милиони, много рядко ги намира, но затова пък този, който не ги търси - не ги намира никога!"

"Никога не правете услуги за които не ви молят."

"Славата е отрова полезна само в малки дози."

"Изпивайки чашата на удоволствието до дъно, ние откриваме там повече чакъл, отколкото перли."

"Любовта е единствената страст не признаваща нито минало, нито бъдеще."

"Да говориш за любов е равнозначно на това да се занимаваш с любов."

"Любовта се чува в гласа по-рано, отколкото се открива в погледа."

"Никой не става приятел на жена, ако може да стане нейн любовник."

"Търсенето на разнообразие в любовта е признак на безсилие."

"Жена, която се смее над своя мъж, не може повече да го обича."

"Жените гледат на своите любовници като на средство за удовлетворяване на своето тщестлавие. Самите себе си - ето кого те обичат в нас."

"Съществува тайна връзка между всички жени, както между всички свещенници от една религия.Те се мразят, но се защищават."

За романа "ДЯДО ГОРИО"

Историята на Дядо Горио е поредната разтърсваща човешка трагедия, предизвикана от хорските пороци, които убиват човека. Маниакалната любов на дядо Горио към неговите дъщери се явява неговия порок, както сам той казва: "Дъщерите ми бяха моя порок".
Именно тази отдаденост и всепоглъщаща любов го убива. На свой ред неговите дъщери са обсебени от себе си, от стремежа към собственото си благополучие и благоденствие. Те са точният пример за краен егоцентризъм. И в цялата тази тъжна картина, Балзак вплита една чиста младежка душа, търсеща своето мясти в света- Йожен дьо Разстиняк. Но успява ли да запази своята душевна чистота или бива обхванат от моралната проказа на хората околко него?
Книгата на Балзак засяга вечните човешки въпроси и избора на човека за живота му. Тя е вълнуваща и интригуваща, провокираща човешкия разум.

Балзак не е най-комерсиалния белетрист, дори е труден за четене, но определено има какво да се научи и от него.

информация: Уикипедия


петък, 23 март 2012 г.

ЗА ЛИТЕРАТУРАТА

Когато говорим за литература, би трябвало да започнем с произхода на думата. Тя е от латински произход – lit(t)еra, lit(t)eratura; в случая говорим за произведения в писмен вид, в които авторът разказва конкретна история, пресъздавайки определен сюжет.
Във всяко свое произведение авторът има за цел да накара читателя да се развълнува и замисли върху прочетеното четиво. То провокира определени емоции – радост, тъга, негодувание и други.
Много важно е читателят да открие част от себе си в характерите на някои от героите и да се поучи от допуснатите грешки.
Литературата като буквален превод от латински е учение за буквите. Това определение е сравнително ново, понеже в миналото се е приемало като изкуство. Тя се разделя в два основни дяла – поезия и проза със съответните подраздели.

Всеки автор на конкретно произведение има своя стил и разбиране за живота, и заобикаля-
щата го действителност, и с красотата на словото представя в книжен вид своята история и емоции, било в поетична форма или в проза.
Всяка прочетена книга притежава своя свят, пълен с красота, любовни чувства, приятел-
ство, предателства, предразсъдъци и т.н.

Красотата на литературата се състои в това, че разширява кръгозора на читателя, предоставя възможността да се докосне и пренесе в непознати светове, отдалечавайки се от притискащото сиво ежедневие.
Докосването до книжното тяло и прочита му позволява на читателя да наслади на красотата на художественото слово и вълшебното му въздействие. То може да бъде прекрасно, любвеобвилно, но и подтискащо, или болезнено. Именно в това се състои неговата магията.

Колкото повече се чете, особено подрастващото и младото поколение обогатяват речнико-
вия си фонд, разширяват познанията, дори помага за по-лесно справяне с правописните проблеми.

Литературата като такава се дели по периоди, по език или страна, по автори.

НАПРИМЕР:

ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА

— Проторенесанс = Предренесанс

Този период предшества Ренесанса и представлява същинския преход от Средновековие към Ресанс. Проторенесанса е период, а не епоха.

* Италиански Проторенесанс 1265 – 1321 г.

В общи линии времето на ИП се припокрива с живота на Данте Алигери 1265 – 1321 г.

Причини за възникването първо в Италия

В Италия най-рано са назрели условия за пробив в средновековното феодално общество и оттам за проби в средновековната култура.

ПРИЧИНИТЕ СА:

- Обществено политически причини;

Възникване на буржоазна класа, географско положение на Италия – център на средиземноморска търговия.

- Културни предпоставки;

Кралство Италия е обединено едва след 1860г., предренесансова Италия не е обединена, а се състои от множество градове-републики (Геноа, Венеция) и феодални владения. Италия е наследник на културата на Римската империя – език, литература, архитектура, древни паметници.

- Други предпоставки;

Ренесансът се появява първо в прованса, но по-значително е развитието му в Италия, защото през втората четвърт на 13 век започват войни, които стават причина „възраждането” по тези земи да угасне.

=Данте Алигиери= 1265-1321

Произхожда от аристократичен род, силно обеднял през 13 век. Данте се гордее с рода си. Флорентинец.
В края на 13 век младият Данте желае да участва активно в политическия живот, на приетия устав, забраняващ господарстващите аристократи да участват в политическия живот му попречва.

ОТ АНГЛИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРА известни литературни произведения са романите на Съмърсет Моам - „Лайза Ламбет”(1897), „Души в окови”(1915), „Каталина” (1948)

Чарлс Дикенс – „Дейвид Копърфийлд”, „Приключенията на Оливър Туист”, „Повест за два града”;
Шекспир и неговата поезия ( „Сън в лятна нощ”)


ОТ БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА:

Иван Вазов, Христо Ботев, Алеко Константинов, Димитър Димов, П. К. Яворов, Елин Пелин, Й. Йовков, Л. Каравелов, Чудомир, Васил Попович, Григор Пърличев и др.

ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРСКИ АВТОРИ:

Анжел Вагенщайн, Алек Попов, Румен Леонидов, Анжела Димчева, Дела Раи, Александър Томов, Васил Станилов, Евтим Евтимов, Людмила Филипова, Калин Терзийски, Стефан Цанев, Весела Люцканова, Иво Беров, Любомир Николав, Едвин Сугарев и много други.


© автор: Николай Пеняшки – Плашков