сряда, 29 февруари 2012 г.

Изложба, посветена на 130 години от преименуването на Хаджиоглу Пазарджик в Добрич

На 2 март 2012 г. от 17.00 ч. в Художествена галерия – Добрич се откриваизложба „Спомени от стария Добрич”, посветена на 130-годишнината от преименуването на Хаджиоглу Пазарджик в Добрич. Организатори на събитието саОбщина град Добрич, Художествена галерия и Регионален исторически музей.

Изложбата представя графичната колекция „Спомени от стария Добрич” на художника Янко Атанасов/1926-1999/.

Посетителите ще имат възможността да видят и копие от доклада на вътрешния министър Григор Начович до Александър І Батенберг от 19 февруари 1882 г., публикуван в Държавен вестник от 27 февруари същата година, с който става преименуването на града. Изложбата ще представи и оригинална снимка на тогавашния кмет Йордан Хаджииванов, както и документи на Общината, в които градът фигурира вече с новото си име.

Подготвени са две мултимедийни презентации на колекцията от пощенски картички от първата половина на 20 век на РИМ Добрич и фотоси от личния архив на Янко Атанасов, разкриващи облика града ни през 60-те години на миналия век.

Янко Атанасов е е трайно свързан с историята на художествения живот в град Добрич. Той е роден през 1926 г. в гр. Добрич. Завършва Художествена академия – София, /1965/ специалност декоративно–монументална живопис при проф. Георги Богданов.

Като студент участва в реставрирането на храм–паметника “Александър Невски”, Рилския, Бачковския манастири и скални църкви. След дипломирането си работи като художник в Държавния музикален театър в София, но се завръща в родния си град. В Добрич е назначен за директор на Галерията, която ръководи до 1975 г., по-късно работи като художник–проектант в Драматичен театър “Йордан Йовков.

Янко Атанасов е един от основателите на Дружеството на художниците в Добрич. От 1971 г. той е член на СБХ. Участва във всички изложби на Дружеството на художниците в Добрич, както и в много национални, регионални и международни изложби. Активно работи в областта на живописта, монументалните изкуства, графиката, сценографията и пространственотс оформление. Основна тема в творчеството му е историята на родния край.Художникът е проектирал и оформил музейни сбирки, галерии и изложби. Изписал е църквите в с. Дончево и с. Преселенци, Добричко, както и параклиса във Военно гробище в Добрич. Създал е много керамични пана, стенописи и стъклописи. През 1986 г. в съавторство със скулптора Никола Богданов проектира герба на град Добрич.

През 1986 г. открива изложбата “Спомени от стария Добрич”, а през 1994 г. – съвместна изложба с Н. Богданов. След смъртта му, в галерията в Добрич са открити изложби от непоказвани творби на Янко Атанасов – живопис през 2004 г. и рисунки - през 2006 г.

Творби на художника се намират в галериите в Добрич, София, Балчик, Каварна, Велико Търново, Враца, Силистра и др.

Графиките от цикъла „Спомени от стария Добрич” пресъздават атмосферата на града през 30-те – 50-те години на 20 век. Те са изпълнени в смесена техника, офорт и суха игла и са кадри от ежедневието на града в ония времена - старата чаршия, бюрекчията, фенерджията, латерната с късметите, Хайва пазар, панаира, гуляйджиите и търговците в кафенето. Един поглед към миналото, съхранил спомена за стария Добрич, така необходим днес.

Изложбата е планирана и реализирана от екипите на Историческия музей и Художествената галерия със съдействието на съпругата на художника г-жа Янка Атанасова. Придружена е от каталог „Янко Атанасов. Спомени от стария Добрич”, издаден с финансовата подкрепа на Община град Добрич. Изданието е ценно, тъй като освен графиките, съдържа спомените на художника и описания на града, събития, случки в театъра и историята галерията в Добрич.



четвъртък, 16 февруари 2012 г.

ФРЕНСКИ ПИСАТЕЛИ И ПОЕТИ

А

Пиер Абелар
Гийом Аполинер
Луи Арагон

Б

Жан-Антоан дьо Баиф
Оноре дьо Балзак
Мюриел Барбери
Анри Барбюс
Анри Бек
Жорж Бернанос
Тристан Бернар
Никола Боало
Симон дьо Бовоар
Шарл Бодлер
Пиер дьо Бомарше
Андре Бретон
Паскал Брюкнер
Станислас дьо Буфле


В

Пол Валери
Алфред дьо Фини
Волтер


Г

Гонкур
Теофил Готие
Реми дьо Гурмон


Д

Пиер Данинос
Адриан Декурсел
Пол Декурсел
Жан Делакур
Алфонс Доде
Жорж Дюамел
Александър Дюма – син
Александър Дюма – баща

Е

Пол Елюар

Ж

Жан Батист дьо Сантел
Андре Жид
Делфин дьо Жирарден
Емил дьо Жирарден
Жан Жоне
Жозеф Жубер

З

Емил Зола


Й

Йожен Йонеско


К

Албер Камо
Алфонс Кар
Габриел Сидони Колет
Никола дьо Кондорсе
Жорж Куртелин
Реймон Кьоно

Л

Жан дьо Лабрюйер
Алфонс дьо Ламартин
Нинон дьо Ланкло
Франсоа дьо Ларошфуко
Жан дьо Лафонтен


М

Преспер Мериме
Жан-Батист Молиер
Шарл Монтескьо
Ги дьо Мопасан
Андре Мороа
Алфред дьо Мюсе


П

Марсел Паньол
Блез Паскал
Марсел Пруст
Мадлен дьо Пюизие

Р

Франсоа Рабле
Роже Рабютен
Жан Расин
Жозеф Ернест Ренан
Жюл Ренар
Анри Рение
Антоан дьо Риварол
Ромен Ролан
Едмон Ростан
Жан Ростан
Морис Ростан
Пиер Рьоверди

С

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад
Жорж Санд
Жозе Саниал-Дюбеи
Жан-Пол Сартр
Сатпрем
Шарл дьо Сент-Евремон
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Филип Солерс
Стендал

Ф

Гюстав Флобер
Бернар дьо Фонтенел
Анатол Франс

Х

Клод Адриан Хелвеций

Ш

Никола Себастиан Шамфор
Франсоа Рене дьо Шатобриан
Ерик-Еманюел Шмид

Ю

Виктор Юго
Маргьорит Юрсенар

сряда, 15 февруари 2012 г.

За човека и неговата същност

Човекът е същество със силно развит главен мозък, даващ възможността за разсъждение, говор и самоанализ.
Като примат, човекът е социално същество, което притежава високоразвити комуникационни , изразни и организационни способности.
Обществените взаимоотношения взаимодействия между хората са повод за установяване на значими и разнообразни социални норми, ритуали, традиции, които са залегнали в основата на човешкото общество.
Човекът се отличава не само с желанието, но и с възможността и способността си да разбира нещата, които го заобикалят, да ги анализира, и използва алтернативни методи за използване на природните ресурси и явления. Тази негова дейност и способност води до развитие в литературата, изкуството, науката, техниката и в други сфери.
Човекът притежава вродено качество, така нареченото „любопитство”; което води до развитието на редица умения, знания и качества.
С промяната на качеството на живота и неговото развитие, с въвеждането на знаците, буквите ( думите, писмеността) води до появата на така нареченото понятие – съзнание. То е едно от основните понятия залегнали в социологията, психологията и философията.
Съзнанието като понятие се обособява в две форми: индивидуално(личностно) и обществено съзнание.
В конкретния или (по-тесен) смисъл под съзнание се разбира висша форма на психическо отражение свойство на общественоразвития човек, т.е. идеалната страна на целенасочената му трудова дейност.
В науката „Социология” съзнанието се разглежда като съвокупност от всички форми на духовния живот на обществото.
Имайки предвид, че човекът е биологично същество, което има и притежава своите влечения ( така нареченото „либидо).
По-точно казано сексуално влечение.
Либидо
от латински означава ( libido, желание). То има и своето по-широко значение на творческа съзидателна сила.
Либидото като понятие се разглежда и популяризира от Карл Юнг и Зигмунд Фройд.
Либидото е изключително важно влечение за човека, но в положителната му страна ( продължаване на човешкия род).
При този конкретен случай пред личността стои отговорността към семейството и бъдещите деца.
Човекът в пълния смисъл на еволюционното развитие е много повече от една сложна материя.
Като организъм е животно, но е спорно дали е връх на еволюцията.
Човекът като личност е субект, който е в състояние да избира сам своите цели, да определя и насочва своето поведение. Именно по този начин управлява своя живот.
Личността се създава от обективните обстоятелства, чрез цялостната и дейност. Изключително важно за сформирането на личността е богатството и качеството на връзките на индивида със света.
Важно качество при човека е волята, която го отличава от обкръжаващия го животински свят. А това е способността съзнателно да регулира своите постъпки и да ги насочва към съзнателно поставени цели, и да преодолява всички възможни трудности и препятствия, за постигане на поставените цели и желания.
Човекът притежава своя характер, с който се отличава в обществото. А характерът е система от индивидуални черти, изразени в действията на личността спрямо други хора в определени ситуации.
Поведението на личността е производна функция на мисълта му, която от своя страна е израз на придобитите знание, умения, които са проекция на поетапното личностно развитие.
Човекът е творческа личност. Той непрекъснато създава нови технологии, машини, съоръжения, космическа апаратура, съвременно и модерно строителство, военна техника, медицинска апаратура и много други.
Всичко това доказва целта на личността към съвършенство, било в полза на обществото или неговото унищожение. Творческата изява на човека е изключително важна за обществото и неговото духовно и качествено развитие.
А за бъде така, пред личността е свободата и неговото право на избор в нашия съвременен свят.
Човекът е прогресивно променяща се материя на база интелектуално и професионално развитие.

=
© 14. 02. 2012 ; Николай Пеняшки – Плашков


сряда, 8 февруари 2012 г.

ЛИЙ ЧАЙЛД


Лий Чайлд (на английски Lee Child) е британоамерикански писател на трилъри, автор на поредицата романи с главен герой бившият военен полицай Джак Ричър. Лий Чайлд всъщност е псевдоним, а в официалния сайт на писателя не се споменава истинското му име.

Лий Чайлд е роден в Ковънтри, Англия. Чайлд завършва право в Шефилд, но вместо да работи по специалността си, през 1977 г. започва работа в Телевизия Гранада като директор на продукция. Там работи по сериали като Brideshead Revisited (с участието на Джеръми Айрънс и Лорънс Оливие), Jewel in the Crown, Prime Suspect (Хелън Мирън) и Cracker (Роби Колтрейн), пише сценарии за реклами, новини, отразява Фолкландската война и операция Пустинна буря. През 1995 г. е уволнен в следствие на реструктурирането на компанията, свързано с намаляване на разходите.
Отказвайки да напусне сферата на развлекателната индустрия, Лий Чайлд решава да започне да пише книги. Първоначално не изявява кой знае какви амбиции, свързани с новото му поприще. В едно свое интервю той казва: "Мислех си, че мога да залъжа някой редактор за една-две години, докато реша с какво да се занимавам по-нататък." Първият му роман, "Място за убиване" (Killing Floor), започнат още преди да бъде уволнен и публикуван през 1997 г., е приет добре от критиката и печели няколко награди. Оттогава ежегодишно през месец април на пазара се появява по една книга с главен герой Джак Ричър. В гореспоменатото интервю Чайлд заявява, че смята да напише общо 21 книги от тази поредица.

Книгите му са издадени в повече от 35 страни и са преведени на 27 езика, а правата за екранизирането им вече са закупени, като сред актьорите, спрягани за главната роля са Ръсел Кроу, Колин Фарел и Виго Мортенсен. Действието в романите се развива в САЩ - от една страна заради големия американски книжен пазар, а от друга - защото тази страна предлага повече локации, които могат да бъдат посетени от главния герой.

При гостуването си в Шоуто на Слави Чайлд обещава на Слави Трифонов да го включи в някой свой роман. В книгата "Врагът" Трифонов е прототип на сержанта от отряд "Делта" Слави Трифонов, бивш полковник от българската армия, обвинен в убийството на генерал, който изпълнява секретна мисия.

РОМАНИ

Място за убиване (Killing Floor) - 1997 (издадена в България през 2000)
Труден за убиване (Die Trying) - 1998 (2002)
Сигнал за опасност (Tripwire) - 1999 (2001)
Лесни за убиване (Running Blind, във Великобритания The Visitor) - 2000 (2002)
Смъртоносна жега (Echo Burning) - 2001 (2001)
Покушението (Without Fail) - 2002 (2002)
Сметки за разчистване (Persuader) - 2003 (2003)
Врагът (The Enemy) - 2004 (2004)
Един изстрел (One Shot) - 2005 (2005)
По трудния начин (The Hard Way) - 2006 (2006)
Лош късмет и неприятности (Bad Luck and Trouble) - 2007 (2007)
Нищо за губене (Nothing to lose) - 2008 (2008)
Утре ме няма (Gone Tomorrow) - 2009 (2009)
61 Часа (61 Hours) - 2010 (2010)
Време за умиране - 2010 (2010)

РОМАНИТЕ са издадени от издателство "ОБСИДИАН"


Трилърът на Лий Чайлд от поредицата за Джак Ричър „61 часа” получи наградата на Old Pecilier за най-добър криминален роман на 2011 година, съобщи The Bookseller. Книгата се класира пред творби на автори като Марк Билингам, който е двукратен носител на наградата


РАЗКАЗИ

James Penney's New Identity
The Snake Eater by the Numbers
Ten Keys
The Greatest Trick of All

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ прочетете в личния сайт на белетриста Лий Чайлд:
Личен сайт на писателя Лий Чайлд

неделя, 5 февруари 2012 г.

ЗА ЛЮБОВТА

Основата на любовта е емоцията породена от въздействието, дори и химията между двама, които изпитват чувства един към друг.
Следователно, това е първият етап, или „първите моменти на взаимодействие” от съкровеното желание на двете страни да бъдат заедно, дори „неразделни”.
Не мога да се съглася с твърдението за любов от пръв поглед, понеже тя би могла да бъде силен (краен) емоционален стадий или етап на развитие под въздействие на чувствата, които се развиват и надграждат.
Любовта е следствие от максималното развитие на нейните компоненти – емоцията, хармонията, привързаността, взаимното допълване в едно общо ( чувство, взаимна потребност, духовна привързаност).
Любовна е чувство на отговорност, коректност, честност и внимание, привързаност, привличане, симпатия към любимия.
Може да се каже, че любовното чувство е често съпътствано от сексуално привличане.
Именно в такъв момент може да се каже, че един брак между съпрузите е стабилен и социално здрав.
Създаденото младо семейство на базата на чистата и етична любов е основата за създаване на поколение, готово да спазва морално-етичните норми и ценности в живота и обществото.
Любовта е комплексно понятие – любов към семейството, към ближния, родината, знанието, работата.
В общият смисъл любовта е чувство характерно не само за хората.
В психологически аспект любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, докато в биологично-физиологичен контекст.
Любовта може да се изрази с грижата на родителите към малките.
Само тогава дадена личност ще се чувства достоен гражданин на своята държава, на глобалното общество, с цел запазване на световния мир.
Любовта е двигател за възпроизводството на света, за изграждането му в положителен аспект; с една дума - развитие на ценностната система на личността.
Само тогава мога да кажа с чиста съвест, че любовта е не само основа на брака за създаване и развитие на семейството, но и за приобщаването му към обществото, дори и в глобален аспект.

© автор: Николай Пеняшки – Плашков