Хайку - 81

изображението е от: http://farm6.static.flickr.com
************************************************

Пролетта стопи
дълга студена зима.
Кучето скача.

Хайку - 80

Пролетта ухае.
Птичи ята прелитат.
Цветя в градина.

Хайку - 79

След облачно утро
роса по цветята.
Слънцето изгря.

Хайку - 78

Слънчеви лъчи
събудиха гората.
Птици запяха.

Накратко за идеите и целите към съвършенство

Идеите и целите към съвършенство са основни движещи инструменти за развитие не само на човека като търсеща и творческа личност, но и на „миккро –„ и „макро - ” обществото – погледнато под ъгъла на необходимостта от създаване на ефективни организации.
Погледнато от друго страна, става дума за трансформирането на организациите от затворени в отворени социални системи, отразяващи влиянията на средата, и е едно от основните предизвикателства пред съвременния мениджмънт.
В началото на третото хилядолетие тази промяна е неизбежна и е продиктувана от нарастващата съвременна конкуренция, и глобализацията на световните пазари.
Именно в този аспект се налага необходимостта от създаването и конструирането на съвършени и надежни организации, които не само ще оцелеят в сегашната и динамична и непредсказуема среда, но и се развива по своите закони, които налага съвремието в дългосрочни перспективи.
Когато говорим за съвършена организация, имам предвид „работещ порядък”, който трябва да реагира адекватно на промените в съвременния свят, обществото и от необходимостта от качествени промени и „високо ефективни, технологични резултати, които трябва да бъдат „перспективни”, „конкурентно – устойчиви” или „целево – адаптивни”.
Тук се акцентува как да функционират организациите, а не как да ги наричаме.
Философски погледнато, съвършенството се базира в целевото постигане на качествени и високи резултати чрез балансиране на така наречения „организационен дизайн”, т.е. (процеси, структура и системи) и съществено важно е реализирането на потенциала на човешкия фактор.
В случая се набляга на актуализацията, която изисква третото хилядолетие и която обхваща три основни фактора:

1. Пазарна стагнация.

2.Стратегически инструментариум за организационна промяна (TQM, реинженеринг и намаляване на обема).

3. Интегриране на процесите на оценяване в общ модел за организационно съвършенство.

Песента на щуреца

Ци - гу, ми-гу, брей
слушайте - щурчето пей!
Песента му е позната
на всеки по земята.

Всеки слуша в захлас
нощем щурчовия глас.
А щуреца не спи
и песните си той реди.

Той я кара ден и нощ,
и не спира във захлас,
а когато дойде зимен мраз
ще му трябва топъл глас.

*****
В разгара на знойно лято,
когато мравки и щурчета - ято,
работят упорито и верижно,
и всичко е така безгрижно,

понеже свирят неуморно тук щурци,
известни като ненадминати свирци
със свойте сладостни мелодии,
подобни на изискани рапсодии.

А кой не знае мравки,
препускащи край незабравки,
как трудят се усърдно
и сякаш че усилието абсурдно

подготвя ги за зима снеговита,
дори да бъде мразовита.
И ето, че дойде и зима,
и хляб за всички има.

През таз заслужена почивка
под бялата и пухкава завивка.
И пак надуват гайдите щурците,
а мравките излъчват пък певците,

че в настъпилия вънка ад
никой няма да умре от глад.

СКОРОСТНО ЧЕТЕНЕ

Звучи като състезание.....
Всъщност, това е способност, която повечето хора дори не подозират, че притежават. Хората четат със скорост 900-1000 знака в минута. Просто така са научени и никой никога не им е казвал, че има нещо различно от обикновеното четене - понякога скучен и уморителен процес, който отнема много време и невинаги резултатите от него са налице.
Скоростното четене е способността на човек да възприема текстова (и всякаква друга) информация по-бързо от обикновено. Тази способност не е вродена, а се развива. Какво ще си помислите, ако видите човек да прелиства книга, задържайки погледа си върху страниците за не повече от две секунди? Най-вероятно, че му е интересно да прегледа заглавията на главите или просто разглежда картинките. Ако този човек е усвоил скоростното четене, той наистина чете, при това не повърхностно, а задълбочено, като си представя образно всяка отделна ситуация от действието, развиващо се в книгата, или запомня сложни термини с тренирания си за ускорена и съсредоточена работа ум.
Информацията, съдържаща се в една страница плътен текст, е равна приблизително на 2-5 килобайта (извинявам се на читателите, които не са свикнали с компютърните термини, но не мога да се сетя за друга единица информация, която да използвам .
Информацията, която се съдържа в една картинка, голяма колкото една страница формат А4, е равна приблизително на няколко мегабайта. А сега просто се огледайте наоколо или просто се вгледайте в далечината - колко информация мислите, че възприемат очите ви само за една секунда? Трудно е да се пресметне.

Всъщност нещата са малко по-сложни и пропорциите в количеството възприемана от човешкия мозък информация не са рани на тези, които компютърът би възприел от същото количество площ, но целта на тази статия не е да ви даде знания за строежа и функциите на човешкия мозък, а да ви покаже неговите възможности такива, каквито са в действителност, а не такива, каквито са във въображението ви. За да се сравнят способностите на нашия мозък с компютър, може да се използва следната картина:
представете си компютър, голям колкото най-високия небостъргач в Ню Йорк. Горе-долу така ще изглежда компютърът, способен да извършва работата, която извършва вашият мозък в момента. В такъв случай, защо, когато четем, се ограничаваме до минималните за нашето възприятие няколко килобайта информация за няколко минути?

Един от възможните отговори е, че това е максимумът, който можем да възприемем чрез четене, или казано по друг начин, че мозъкът ни не може да постигне по-голяма скорост на обработка и запаметяване на информацията от тази, с която работи в момента. Ако приемем този отговор, тогава например спортът би бил невъзможен - всички хора ще са с еднакви възможности и няма да има никой, който дори да се замисли, че може да се развие в дадена област повече от останалите. Фактите показват друго - тези, които поискат, могат да постигнат по-високи резултати в спорта. Защо? Защото са по-надарени от нас ли? В повечето случаи, не. Просто са решили да постигнат нещо, да развиват себе си и спорта като цяло.

Всички хора се учат да четат по на около 6-7 годишна възраст. Тогава те научават азбуката, започват да различават звученето на отделните букви, да свързват думите, които изговарят, както и написаните, и да ги възприемат като една и съща единица информация. Четейки, децата произнасят думите на глас, като малко по малко произношението се скрива и човек започва да чете безшумно, но продължава да произнася думите наум. Това е нивото, което достигат 99% от хората, когато станат на 8-9 години. Парадоксално е, че развивайки се в абсолютно всяка друга област и придобивайки все повече знания, в областта на четенето хората остават на ниво 9-годишна възраст през целия си живот!

Ще се опитам да обясня накратко как човешкият мозък пререботва зрителния образ на текста в информация, годна за съхранение и обработка.
Вече споменах, че детето се учи да чете, като свързва отделните букви, срички и думи с техните звукови еквиваленти, които е чувало преди това. С течение на времето то успява да си изгради слухов речник, т.е. може да синтезира наум звученето на всяка дума, която би могло да прочете. Дотук добре, скоростта на четене става "приемлива", но това ли е границата на нашите възможности? Скоростта, с която можем да четем, равна ли е на скоростта, с която можем да говорим?
Информацията, която получаваме през ушите си, или по-точно центъра в мозъка, който обработва слуховата информация, е нищожна като количество в сравнение с тази, която получаваме през зрителния център на мозъка. Следователно, ако се научим да възприемаме текстова информация не със слуховия, а със зрителния анализатор, ще увеличим скоростта на възприемане многократно, без да влошим качеството. Доказано е, че при скоростното четене текстът се запаметява със 70% по-добре, отколкото при обикновено четене. Разбира се, тези резултати са невъзможни без усилени тренировки, защото трябва да се пречупи навик, изработван с години. Това няма да стане за седмица или месец, но ако човек наистина е решил да усъвършенства четенето си, успехът е сигурен. Моят личен опит го доказва - за няколко часа удвоих скоростта и качеството при четене, но по-големи скорости отнемат много повече време и усилия. Всъщност, може да не гледате на скоростното четене като на усъвършенствано четене. Погледнете нещата така: вие трябва да научите мозъка си да възприема информация по съвсем нов начин - т.е. да се научите да четете наново. Представете си, че сте малко дете и се учите да четете. Единствената разлика е, че го правите по различен начин!

Скоростното четене има много преимущества пред обикновеното. Освен по-бързо, информацията се усвоява много по-добре. Да, колкото и странно да звучи, при по-голяма скорост информацията се възприема по-качествено, по простата причина, че нашият мозък започва да работи на по-високи, естествени за него "обороти".
Друго преимущество е лекотата, с която започвате да четете. Познавате чувството на умора и отегчение от продължителното четене, нали? Е, забравете за него. Когато четете бързо, мозъкът ви започва да произвежда адреналин в количества, близки до тези при спортуването. Чувствате се бодри и колкото повече четете, толкова повече ви се чете. Умората изчезва, появява се невероятен глад за знания. Глад, и то зверски! Когато за първи път прочетох няколко книги за един час, не можах да спя цяла нощ. Искаше ми се да продължавам да чета, мозъкът ми за първи път беше проработил с естествена за него скорост и искаше още! Можете ли да се досетите какво правих на другия ден? Четох до вечерта, когато... прегрях и имах нужда от почивка. Тук е моментът да ви кажа да не прекалявате с претоварването с информация. Ако почувствате умора, спрете. Помнете, че уменията идват с търпение и тренировки, нищо не става изведнъж, като с магическа пръчица.

СКОРОСТНО ЧЕТЕНЕ - упражнения

За тези, които не са чели предишната статия на тази тема, ще обясня накратко какво е скоростно четене. Това не е ускорено четене, както бихте могли да си помислите, а изцяло нов начин, чрез който човек може да възприема текстова (и друга) информация.
Гледали ли сте филма "Матрицата"? Спомняте ли си, как Нео се обучаваше с помощта на компютър? Искате ли след минути вашият компютър да свърши почти същата работа за вас?
За компютърните програми, които можете да ползвате, ще напиша по-късно.
За да опиша скоростното четене, трябва да обясня какво става в главата ви, когато четете този текст например.
Първо, очите ви възприемат зрителния образ. После зрителният анализатор на мозъка обработва образната информация, която след това се асоциира от слуховия анализатор с определени звукови схеми, за да се получи вътрешна реч. Тази вътрешна реч се комбинира с емоциите, пораждани от текста, създавайки информация, подходяща за съхранение. Всъщност за обработка на възприеманите чрез четене думи се използват три "информационни анализатора" - зрителен, слухов и речедвигателен.
За съжаление системата, по която сме се учили да четем, е несъвършена - основен център за съхранение и обработка на информация в нея е слуховият анализатор. Спомнете си как едно дете се учи да чете - първо срича на глас, следейки думите с пръст, след това се научава да чете думите една по една, после се научава да чете почти гладко, без да
произнася прочетените думи.
По време на четене почти при всеки човек се наблюдава повишено мускулно напрежение в гърлото, гласните струни и устните, защото ние продължаваме подсъзнателно да произнасяме думите наум, докато четем.
Това до голяма степен ограничава скоростта на четене, защото зрителният анализатор на мозъка е способен да възприеме и обработи стотици и дори хиляди пъти повече информация, отколкото слуховия.
Сега най-важното: как да се научим да възприемаме и обработваме текстова информация главно чрез зрителния анализатор?
Отговорът е прост: трудно! Защото трябва да унищожим навик, изграждан с години и превърнал се почти в инстинкт. Това изисква дълга и упорита работа над себе си, но плодовете си заслужават: ще можете да четете с пъти по-бързо, отколкото го правите сега, като ефективността няма да намалее, а дори ще нарасне!

Упражнение №1:
Започнете да четете някоя книга. Докато четете, бройте наум до 30, после започнете да броите отначало. Целта на упражнението е да потиснете работата на слуховия анализатор по време на четене - той ще е зает с броенето, а зрителният анализатор - с четене! Целта ви е да научите мозъка си да разбира информацията, без тя да се преработва в слухови образи. Прочетете по този начин минимум две-три книги. След като преминете това упражнение, можете да започнете следващото.

Упражнение №2:
Вземете друга книга (различна от предишните) и започнете да я четете, като в същото време си рецитирате наум някакво заучено изречение (две или три - колкото искате). Повтаряйте ги, докато не прочетете книгата.
Отново минималното количество книги, които трябва да прочетете по този начин, е две. В това, и във всички други упражнения, се подразбира минималното количество страници да е не по-малко от 300.

Упражнение №3:
Сега, след като сте преминали най-трудната част от обучението си, е време за компютърните програми (за тези, които нямат компютър - не мога да кажа, че нищо не изпускате, но... продължавайте с упражненията, скоростното четене съществува отпреди създаването на компютъра, така че - упоритост и пак упоритост!).

Упражнение №4:
Вземете пак една книга и започнете да я четете, плъзгайки поглед по редовете. Ще ви бъде по-лесно, ако в началото си помагате с някаква пригодена за целта показалка или с пръст. Целта на упражнението е да ви научи да движите очите си плавно и равномерно по текста (според мен показалката е задължителна, но... въпрос на личен избор). Може да ви се стори невероятно, но в момента очите ви "прескачат" от дума на дума.
Това бави четенето и уморява очите ви. За една страница текст не трябва на отделяте повече от 50-70 секунди. Ако това ви се струва бързо... в края на обучението си ще го правите за 2-3 секунди! Но засега прочетете по този начин поне три книги, като на третата трябва да сте намалили времето до 20 секунди. Или 10, ако сте амбициозни!

Източник: http://www.brains.hit.bg/

Как си представям българската идентичност?

Опитвайки се да осъзнае своето място в света, човекът търси измеренията на нравствено – етичния си облик, но и границите на собствения си духовен потенциал. Най – съкровеното, прекрасно, топло и лично кътче на човека, е родното огнище - с една дума Родината.
Където да се намира личността, каквото и да прави, идва момента когато се завръща в родния дом. Всички се раждаме със своята мисия, като всеки си избира сам пътя, по който ще върви, и дирята която ще остави след себе си, да е в полза на обществото…
Вярвам, че наред с постиженията на науката, техниката, съвременните технологии, изкуството, културата, спорта, медицината и т.н., които подобряват социалното равнище на обществото в новото хилядолетие, ще има и такива в съзнанието на хората, които няма да позволяват съществуването на омразата, расовата и религиозната дискриминация, дори и за вродени предразсъдъци. Именно те – предразсъдъците, стесняват, ограничават духовното и умственото пространство. Но за съжаление, те съществуват. Причината за тяхното наличие е невежеството.
Или както казва У. Хезлит: „ Предразсъдъкът е рожба на невежеството”.
Именно за това е необходимо системно и по – високо образование, широка обща култура на личността в съвременното общество, и по този начин тя по - лесно и бързо ще се приобщи в глобалното общество, дори ще израсне като личност и творец. А това ще доведе до отъждествяване между слоевете в обществото.
Идентичността е зададена на изхода на детството, и се формира във времето до зряла възраст, под влияние на семейната среда, околната среда, прослойка, общество, макро общество и образование. Става дума говоря за взаимодействието между личния избор и социалните условия.В този смисъл идентичността и нейните кризи са нещо релативно, свързано с очакванията на културата и спецификата на дадената възраст, която задава определена психологическа „задача”, дори и нагласа на индивида.
Човек се отъждествява с произхода, с една дума, с корените си – както се казва „Родословното дърво”. За това се казва, че човек без родина, е като дърво без корен. Знаем, че родината е най-скъпото и съкровено място в живота на човека, където са родители, любими, близки, приятели и т.н.
В нашият кратък живот, който е миг от вечността, съдбата ни е отредила
най – голямата утеха: паметта, която е истинско чудо, което е един от образите на безсмъртието. Затова не трябва да забравяме великото минало на нашата скъпа родина България, и могъществото на нашите ханове , царе; като хан Крум, цар Борис, Симеон Велики, преклонението пред страната ни на непобедими империи като Византия. Трябва да се гордеем със създателите на Славянобългарската азбука - солунските братя Кирил и Методий.
Във времето българинът е доказал любовта към Отечеството, най – вече с предаността си и патриотизма изразен във великите битки за Свободата
на род и Родина, и със хилядите кости които са в недрата на нашата майка Земя, за да живеят поколенията в мир и свобода. В днешно време много български писатели, поети, художници, скулптори, и много други талантливи българи, оставиха свои творби извън пределите на нашата скъпа родина; прославят я с таланта си, и с това доказват своята тъждественост с европейските и световни нива.
Всеки българин трябва да обича България, не само заради нейното славно минало или заради красотата, а най – вече защото тук е роден, и е станал истински човек.

Съхранявайки своята национална идентичност днешните българи биха могли да обърнат тежката си съдба в геополитическо преимущество, превръщайки се в икономически, политически и културен посредник между Изтока и Запада.

Гарсиласо де ла Вега - поезия

VCHEKANEN очи в сърцето ми , милорд ...

Очите ти vchekanen в сърцето ми , милейди .
А иначе аз може да прослави вашето мнение
Стих красноречиво от сто пъти
Гонени стихотворение поглед.

Сонети на очите си ... Нека не веднага
Разбирам до края на тяхното значение и настроението,
Но вярата в себе си да поеме вяра Rad
И внимавайте наказанието без укор .

Аз те обичам. Аз издълбани лицето си
Съгласно се любовта си, но пламъците на страстта
Не може да се разтопят сърцето си простори .

Само ти осветен от моите всеки момент :
Роден за вас, вие на живот,
Аз съм заради теб , да приеме - приеме ! - смъртта.

********************************************************

Вървях по стръмната камък в Бреда

Вървях по стръмната камък в делириум
И изведнъж се събудих , сърцето ми потъва
И tseieneya в ужас на ръба
Гранит бездната : стъпка - и да падне .

Бях довел до унищожаването на въпроса.
С нея сгодена , вероятно завинаги , аз :
В крайна сметка, да знае какво е добро, мотика
Аз не съм блаженството на рая, и неприятности.

Но аз не искам в жалкото моя страна
Последно дълги дни bystrotechene
И не се поддавам на моя скала;

Аз се предаде на милостта сладки страсти сърцето :
Близо до края и краят на мъките ,
Така че, моето спасение за нищо.

****************************************

КОГА контакт с душата си ...

При свързване с душата ми
Забременеят , аз обичам това как тя се зарадва
Всички ми се ! Изглеждаше дете
Иска ми изпрати съдбата .

Но страстта е бременна с бедствия
И ражда дете - един приятел .
И така отровен ми радост,
И вените му - тежко отрова елексир .

Сериозни внук ! С кого си отишъл нрав?
Как да се връзвам на това нечестиво яйчниците ?
Знаех - това е моя плът и кръв?

Отровата на ревност ! Преди да завиждат
Сестра , свикнали с отрова ,
И тя не може да преодолее страха .