петък, 25 февруари 2011 г.

МАЛКА ПТИЧКА



































Изображението е от сайта: http://www.4coolpics.com
********************************************************
по "Автошарж" ( птиче стихотворение в проза) на Весислава Савова/


Аз съм малка птичка
предвестник на пролетта.
Не съм и романтичка
за да мразя користта.

Не съм и като врабче,
да се надявам на зърна.
Но не съм и ангелче,
с нежност да те прегърна.

Не съм славей с пойните си песни
красотата да възвеличавам.
Но те не са безинтересни -
текстовете им все пак обичам.

Все пак съм малка птичка,
но най - красивата момичка.

КАЛИНА

Тя е художничка. Докосне ли се до четката – пейзажи или портрети не и се опират.
Само докато те погледне, за кратко време портретът е готов – твой близнак. Дори най – дребната гънка е отразена.
В повечето случаи поведението и беше предизвикателно, а чаровността и неописуема. Дори и най – прекрасните слова не са достатъчни да я опиша.
Стегнатите и не големи гърди, и дългите фини бедра, а изобщо цялата и осанка възбуждаха мъжките ми страсти. Настройваха ме като инструмент, по – точно като лък за цигулка.
Между другото нейните хобита бяха цигулката, китарата и пианото. Рядко се срещаха толкова дарби на едно място.
Картините и изразяваха дълбочината на човешката душа, аромата и диханието на природата, съчетани с нежността на музиката.
Наскоро обеща да нарисува голо мъжко тяло, като ми предложи да и позирам. Беше влюбена в мен, дори обожаваше атлетическото ми тяло. Познавахме се от десет години, от които последните две – три пъти седмично нощите ни бяха неразделни.
Често пускаше нейни песни, които докосваха и гъделичкаха душата, и слуха, докато правихме любов.
Имах чувството, че Калина бе съчетание на природна красота, душевно богатство и нежна музика.
Фините и дълги пръсти неусетно сваляха дрехите от тялото ми, а страстните и въздишки се отронваха като есенни листа,
и гъделичкаха гърдите ми.
Настъпваше моментът, когато бях готов като вампир да захапя нежната и шия, и да се наслаждавам на екстаза и.
След като приключи всичко, дори и в банята, реши да ме нарисува.
Беше невероятна откачалка и лудетина. Лудостта и беше невероятна. Въпреки всичко усещаше и улавяше момента,
както бика за рогата и балансираше нещата. Кръвта и вреше като на младо яре.
Музиката, изкуството и поезията живееха в нея, и извираха като гейзер. А очите и устните й в повечето случаи изразяваха
енигматична усмивка.
Винаги ме изумяваше с откаченото си поведението.
Рисуваше ме гол, а тя в същия вид с четка в ръка галеше платното и изразяваше всяка гънка на тялото ми. А усмивката беше енигматична. Очите и светеха като две самотни звезди, а
устните бяха готови да ме обсипят със словото на желанието.

В повечето случаи не обръщах внимание както на поведението, както и на думите й, а тя се дразнеше от симулациите ми.
- Такъв непукиз си, че ме понякога ме дразниш! – реагираше тя раздразнена – Що за сърце имаш?
- Какво му е на сърцето ми? - попитах с лека усмивка – Сърце като на всички други…
А тя се дразнеше още повече.
- Ти какво? Искаш да ме нервираш ли? Май ти е приятно да лазиш по нервите ми!
Беше почти готова да се разплаче и усетих напрежението в нея.
- Но скъпа, моля те! Това че понякога реагирам така, не означава, че не те обичам. Напротив, осъзнавам много добре
и съм убеден, че не мога без твоето присъствие. Ти си жената,
с която бих споделил живота си.
- Ти какво? Сериозно ли говориш, или…
- Успокой се! А как искаш да реагирам? Не разбираш ли, че се стремя да балансирам нещата между нас?
Тя замълча и се замисли. Пристъпи плътно до мен, прегърна ме и целуна с цялата си страст.
Имах усещането, че това което исках се случи.


© Николай Пеняшки – Плашков

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

НОЩНИ ЖЕЛАНИЯ

" Винаги съм предпочитал лудостта на страстите
пред мъдростта на безразличието."
Анатол Франс


Прибрах се с приповдигнато настроение. Емоционално бях достатъчно възбуден, а това не ми даваше покой. Чувствах, че ще изригна като вулкан.
Изпитвах желанието да се хвърля на кревата, да притворя очи, и мислите ми като гълъби да полетят към нея – любовта на сърцето ми.
А тя беше далеко.
За сега я прегръщах със желанието и съня си. Умирах да я консумирам. Правих го всеки миг – секунда. Тя не излизаше от съзнанието ми. Бе притисната до мен, а усмивката – енигматична и пленяваше цялата ми същност.
Голото й тяло изразяваше величието и красотата на Афродита.
Нежната й кадифена кожа напомняше на шоколадов сладолед, който с удоволствие бих изконсумирал с неистово желание.
Заоблените форми – сочни като неизядени ябълки, предизвикваха апетита ми. Очите като на кошута, ме съзираха като отдалечени звезди. Всяка нейна част разпалваше желанията ми – копнежа за допира и момента на екстаза.
Тя легна върху мен и направихме това което трябваше.
Обичах я...
Чаках я с нетърпение...

© Николай Пеняшки – Плашков

Филип Рот


Филип Рот е американски писател, роден на 19 март, 1933 година в Ню Йорк / Ню Джърси/.
Печели слава през 1959 г. с новелата "Сбогом Колумб", която се явява един непочтителен и хумористичен портрет на еврейско - американския живот. С тази новела Рот получава национална книжна награда.
През 1969 год. той се превръща в основна знаменитост с романа "Портной на жалба".

Филип Рот е един от най - отличените автори на своето поколение.
Книгите са два пъти отличени с национална книжна награда, два пъти като обществена поръчка от критиците и три пъти
по - PEN / Фокнър награда. Рот получава наградата Пулицър за 1997 год. с романа си "Американски Пасторал".
Неговият роман The Human Stain е отличен с присъдена от Обединеното кралство WH Smith литературна награда за най - добра книга на годината.
През 2000 г. публикува романа "Петтното", с който окончателно завършва трилогията си за идеологическите етноси. С този роман анторът получава втората си награда Пен Фокнър, както и Британската награда на У. Х. Смит за най - добра книга на годината.
През 2001 г. е удостоен с най - високото отличие н Американската академия за изкуства и култура. Златният медал се присъжда на всеки шест години за цялостно творчество.


КНИГИ:
**********

* Гърдата

* Призракът излиза

* Американски пасторал

* Синдромът Портной

* Животът ми като мъж

* Човешкото петно

* Заговор срещу америка

* Усмиряването

* Възмездие

* Американска трилогия

* Ел мал де Портной / Портной на жалба

* Ne me Sis

* В скромно

* Възмущението

* Големият Американски роман

* Професорът на желанието

* Когато тя е била добра

* Измама

и други...

вторник, 22 февруари 2011 г.

НЕЖНОСТ И ЛЮБОВ

По цели нощи
свирят щурците
своите песни.
А в слънчевата сутрин
любимата
с целувки ме събужда.
И в леглото
закуската и кафето
ми предлага.
Прекрасна сутрин
и влюбена жена.

Музикална нощ и сутрин,
искрящи в нежност и любов.

събота, 19 февруари 2011 г.

ХАЙКУ - 72


денят е слънчев
децата пак играят
щастливо детство





Хайга - 1 "Заешка година"


Красива снимка -
с два заека и морков.
Все така гладни.



РАЗКРЕПОСТЕНА СРЕЩА

У наше село, дека е у врачанско почти секи цъка: ц-ц-ц-ц-ц, при среща с комшията си или с некой друг съселянин, по най-разни поводи. Е така е!
Буля Кина - жена на средна възраст, стройна кат фиданка и обгоряло тяло от слънчевите бани на къра, е убавицата у село.
Почти сички прилежащи у нас казуват, че она е кат топ модел от корицата на некое модно или порно списание. А она се с вдигната глава, с наперени гърди големи кат средни любеници и оди кат газела.
Съседът й, бай Герчо, кат я види, все цъка ли цъка и й се кани.
В този горещ юнски ден, буля Кина бе облечена с къса блуза, впита по тялото - оформяща прелестите й и с пола, дълга почти до средата на бедрото.
Съседът й сложил ръце на кръста, продължаваше да цъка.
- Ц-ц-ц-ц, ама че маце е наша Кина?! Като я...!
А она застанала насреща му до отворената вратница, разделяща двата двора, разтворила крака, доколкото и позволява полата и с ръце, положени на ханша, рече:
- Кво има, бай Герчо?!
- Е па, глеам та!
- Е па-а-а..., оти ма глеаш?! - пита учудена.
- Оти да не глеам? Убавка си! Стройна си кат фиданка! Фашташ ми зъркелите и благо ми стаа на душата, кат от мармалад. Я ква кошута си? Де да бяв некой авджия...?!
- Че кат толкоз ми имаш мерак, давай бе!
- Ами-и-и... кат не ми стаа, поне да глеам и да цъкам!


Есенна импресия

Капят пожълтели листи -
сенки на отминаващото лято.
Сърдито слънцето блести,
за юг подготвя се птиче ято.

Почти през ден къпе се земята,
за дълга зима подготвя се гората.
Силен вятър свири в клони оголели,
горските животни от страх са онемели.


© Николай Пеняшки - Плашков

петък, 18 февруари 2011 г.

Дъждовна есен













Късна есен. Мъглата се оттегли. Ситен дъжд вали, напомняйки за идващата зима. Самотни листи на полуголи клони. Капчици вода.

Есенни листа
посипали гората.
Дъждовни капки.


автор: Николай Пеняшки - Плашков

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

ЗА ОРФЕЙ


















изображението е от:
http://history.rodenkrai.com/new/images/stories/orfei/orfei-01.jpg
-----------------------------------------------------------------------

Българската земя е родина на първото буквено писмо в света чрез Орфей, доразвито от Кирил и Методий, създали глаголицата. Това твърди родопският писател Никола Гигов, изследовател на Орфей.
Според Гигов, това свещено буквено писмо е създадено през 13-ти век преди новата ера, когато е живял Орфей. Никола Гигов аргументира тезата си със свои лични разкрития, направени на Античния театър в Пловдив през септември 2007 г.





сряда, 16 февруари 2011 г.

МОЛИТВА

Драмата ми лична
в живота човешки,
е толкоз себична,
пълна със грешки.

О-о, боже прости ми,
големите грешки!
И закипя кръвта ми
от разни забешки.


ЧУВСТВО


Чувство в душата.
Проекция на мисълта -
покълнала в сърцето.


РЕВНОСТ

/по "Размисли"на Г.Е.Лесинг/

Ревност...!
Не-е-е...!
Това е дребнавост -
плъзгащ се порок,
гибел на своя предмет,
бушуваща във огън.
Всемогъща ярост...!


2011г. Николай Пеняшки - Плашков

понеделник, 14 февруари 2011 г.

Есенна рапсодия














Есенен вятър.

Слънце
в студеното време.
Вятърът свири
симфонията нежна,
а клоните пеят
своята песен.
Жълто-червена пътека
на отминаващ сезон.
Студено-слънчева
приказка.

14. 02. 2011 г. Н. Пеняшки - Плашков

-----------------------------------------

Любовно винен елексир

/ по "Сенрю за виното и любовта" на Весислава Савова/

***
лозето зарязах
ланското вино отпивам
в очите любов

***
чепка гроздова
в чаша мерло отпивам
любовни чувства

***
преса за грозде
работи за зимата
елексир с любов


14. 02. 2011 Н. Пеняшки - Плашков

събота, 12 февруари 2011 г.

Терапия

/ по ***(дали) на Весислава Савова/

Терапия
под влияние
на необходимостта.
Очите са
без сълзи,
затворени,
но не залепнали.
Дали не е сън...?
Но от бедност
не стига за терапия.
А за богатите
е ненужна.

Рапсодия

Сиво - синьо небе.
Полуздрач...
Въздухът влажен.
Задавя...
Полуголи клони.
По земята
шарена пътека.
Въздухът ухае...


сряда, 9 февруари 2011 г.

Пролет





















изображение от: http://selo.bg/photos/data/media/5/lokjh.JPG
************************************************************


Пролетното слънце
засмяно грее,
стопило пухкавия сняг.
Кокичета -
усмихнати лица...
Цветята никнат,
стоплени от слънчева усмивка.
Птици с песните посрещат
хубавото време.
Земята си отдъхва
от зимни студове.


сряда, 2 февруари 2011 г.

Когато сънят ми избяга

Когато сънят ми избяга
и в ранна утрин слънце намига,
а звездите с надежда вечер очакват.
В душата ми става красиво
и твоят лик заседнал в сърцето
надежда ми дава.
И става ми ясно,
че никога не бих те забравил.
В душата ми песен се лее
и все по тебе копнее...