неделя, 25 септември 2011 г.

ПЕСЕНТА НА ДЕВИЦИТЕ - НОВАЛИС

автор: ФРИДРИХ НОВАЛИС
****************************

Ние ли не сме нещастни?
Нашата скръб ли не личи?
Бдим потискани, безгласни
и с престорени очи.
Всичките ни вопли скрити
спят сподавяни в гърдите.
Наште майки ни говорят,
ние им се противим,
Чувствата ни с тях се борят,
жадни за плода любим,
А устата ни жадуват
със момци да се целуват.
Грях ли е мечта такава?
Без пазач е мисълта!
Та нима не ни остава
само сладката мечта?
Молят ни да я погубим,
да не мислим, да не любим,
След вечерната молитва
самота ни пак гнети.
Ала мисълта ни литва,
в жажда за любов пламти.
Ах, за чувството едничко
всичко бихме дали, всичко!
Строги майки ни внушават
да вървим с прикрита гръд.
Но от туй нима престават
чувствата ни да кипят?
Пред копнежа за наслада
всяко земно було пада.
Да сме хладни, мълчаливи
като камъка студен,
пред очи красноречиви –
безучастни ден след ден,
нищо да не ни привлича …
Туй живот ли се нарича?
Нещо ни тежи в душата,
вехне свежият ни лик.
Ах, тежи, а за отплата
ще ни милва блед старик!
Бързайте при нас, любими,
обичта си да делиме!

........
Превод: Стоян Бакърджиев

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Няма коментари:

Публикуване на коментар