неделя, 25 септември 2011 г.

Из "ДУХОВНИ ПЕСНИ" - НОВАЛИС

VII

­ХИМН

Малцина познават
Тайнството на любовта,
Незаситеност сещат
И нескончаема жажда.
Небесният смисъл
На вечната Тайна вечеря остава
За сетивата ни тленни загадка;
Но който вече е всмукал
От пламенни, любещи устни
Дъха на живота,
Комуто свещеният огън
Стопил е сърцето в трептящи вълни,
Комуто очите веднъж са разкрити
И той е измерил глъбта непристъпна
На Небесата,
Той ще се храни от тялото
И ще поема кръвта
Навеки.
Та кой е разгатнал високия смисъл
На тленното тяло?
Кой може да каже,
Че проумява кръвта?
Всичко е тяло,
ЕДИНСТВЕНО тяло,
В небесната кръв
Плава блажената двойка. -
О! Как морето световно
Вече е поруменяло,
В ухаеща плът
Набъбва скалата!
Никога няма да спре тази сладка вечеря,
Любовта няма никога да се засити.
Несъкровено, несъщностно
Тя може да има любимия.
От все по-изнежени устни
Преобразена става насладата
По-съкровена, по-близка.
По-жарко блаженство
Разтърсва душата.
По-жадно, по-алчно
Става сърцето:
Така и пребъдва насладата на любовта
От вечност към вечност.
Щом разсъдливите
Вече веднъж са опитали,
Всичко оставят
И сядат при нас
Край трапезата на въжделението,
Никога празна не ще я намерят.
Ще опознаят безкрайната
Щедрост на любовта,
И ще възхвалят храната
От тяло и кръв.

1799


Превод от немски:
© ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Няма коментари:

Публикуване на коментар