неделя, 25 септември 2011 г.

ФРИДРИХ НОВАЛИС


Новалис (на немски: Novalis) е поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, един от най-видните представители на ранния немски литературен романтизъм.

Новалис е роден през 1772 г. в имението Обервидерщет сред планината Харц в Курзаксен и е потомък на стар благороднически род. Учи в Лутеровата гимназия в Айслебен, където получава знания по реторика и антична литература. Силно повлиян от художествения гений на Фридрих Шилер, при когото като студент по право слуша лекции в Йена, Новалис се изпълва с трансцендентален идеализъм - така превъзмогва покрусата си от жестокостите на Френската революция. Неговият духовен опит съдържа потресението от сблъсъка на действителността с житейските и художествените потребности на личността. За това светоусещане допринасят срещите му с Гьоте, Хердер и Жан Паул, както и приятелството му с Лудвиг Тик, философа Шелинг и братята Шлегел в Лайпциг.

ТВОРЧЕСТВО:

Първите творби на поета, подписани с псевдонима Новалис, излизат под заглавие "Цветен прашец" (1798) в списание "Атенеум". В недовършения си роман за легендарния минезингер "Хайнрих фон Офтердинген" (1799-1800), пропит от мистика и младежка чувственост, Новалис си поставя за цел да съедини поезията с религията, за да допринесе за възцаряването на нов "златен век". Идеалът му е просветленото "тъмно" Средновековие и старата католическа църква.

Благотворна промяна на действителността и установяване на вътрешна хармония са възможни според Новалис само чрез съкровено "пътуване в себе си". Дълбокият порив към отвъдното го осенява с идеята, че поетът - жрец и пророк - е най-висшият правомощник на човечеството, понеже му дарява "синьото цвете" - символ на романтическата поезия. Нежните и задушевни "Химни на нощта" [1] (1799-1800), сътворени в отчаяние от кончината на петнадесетгодишната му годеница, са изпълнени с копнеж по избавлението на смъртта. Сам поетът умира съвсем млад от белодробна туберкулоза, вероятно заразен при общуването си с болния Фридрих Шилер.

ВЛИЯНИЕ
Влиянието на Новалис върху немската и световната литература и култура е изключително силно. В музикалната си драма "Тристан и Изолда" (1859) Рихард Вагнер разработва мотива на поета за нощта като отвъдно пространство за утопичен житейски опит. На Новалис се позовават американските трансценденталисти, европейските символисти ("синята птица") и неоромантиците от края на 19 век. Неговото далечно въздействие се долавя и в поезията на херметичния модернизъм от 20 век, както и в ранните творби на Херман Хесе.

В чест на поета град Дрезден учредява през 2006 г. литературната награда "Новалис".

Поезия

Klagen eines Jünglings, 1791
Blumen, 1798
Hymnen an die Nacht, 1800
Geistliche Lieder, 1802
Wenn nicht mehr Zahlen und Figuren, (Gedicht aus dem Romanfragment „Heinrich von Ofterdingen“), 1802

Фрагменти

Blüthenstaub, 1798
Glauben und Liebe oder der König und die Königin, 1798
Die Lehrlinge zu Sais, (Romanfragment), 1802
Heinrich von Ofterdingen, (Romanfragment), 1802
Sammlung von Fragmenten und Studien, entstanden 1799–1800

Други

Europa, entstanden 1799 (erschienen 1826 als „Die Christenheit oder Europa“)
Dialoge, 1802

ИЗТОЧНИК: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81

Няма коментари:

Публикуване на коментар