петък, 5 август 2011 г.

Как си представям българската идентичност?

Опитвайки се да осъзнае своето място в света, човекът търси измеренията на нравствено – етичния си облик, но и границите на собствения си духовен потенциал. Най – съкровеното, прекрасно, топло и лично кътче на човека, е родното огнище - с една дума Родината.
Където да се намира личността, каквото и да прави, идва момента когато се завръща в родния дом. Всички се раждаме със своята мисия, като всеки си избира сам пътя, по който ще върви, и дирята която ще остави след себе си, да е в полза на обществото…
Вярвам, че наред с постиженията на науката, техниката, съвременните технологии, изкуството, културата, спорта, медицината и т.н., които подобряват социалното равнище на обществото в новото хилядолетие, ще има и такива в съзнанието на хората, които няма да позволяват съществуването на омразата, расовата и религиозната дискриминация, дори и за вродени предразсъдъци. Именно те – предразсъдъците, стесняват, ограничават духовното и умственото пространство. Но за съжаление, те съществуват. Причината за тяхното наличие е невежеството.
Или както казва У. Хезлит: „ Предразсъдъкът е рожба на невежеството”.
Именно за това е необходимо системно и по – високо образование, широка обща култура на личността в съвременното общество, и по този начин тя по - лесно и бързо ще се приобщи в глобалното общество, дори ще израсне като личност и творец. А това ще доведе до отъждествяване между слоевете в обществото.
Идентичността е зададена на изхода на детството, и се формира във времето до зряла възраст, под влияние на семейната среда, околната среда, прослойка, общество, макро общество и образование. Става дума говоря за взаимодействието между личния избор и социалните условия.В този смисъл идентичността и нейните кризи са нещо релативно, свързано с очакванията на културата и спецификата на дадената възраст, която задава определена психологическа „задача”, дори и нагласа на индивида.
Човек се отъждествява с произхода, с една дума, с корените си – както се казва „Родословното дърво”. За това се казва, че човек без родина, е като дърво без корен. Знаем, че родината е най-скъпото и съкровено място в живота на човека, където са родители, любими, близки, приятели и т.н.
В нашият кратък живот, който е миг от вечността, съдбата ни е отредила
най – голямата утеха: паметта, която е истинско чудо, което е един от образите на безсмъртието. Затова не трябва да забравяме великото минало на нашата скъпа родина България, и могъществото на нашите ханове , царе; като хан Крум, цар Борис, Симеон Велики, преклонението пред страната ни на непобедими империи като Византия. Трябва да се гордеем със създателите на Славянобългарската азбука - солунските братя Кирил и Методий.
Във времето българинът е доказал любовта към Отечеството, най – вече
с предаността си и патриотизма изразен във великите битки за Свободата
на род и Родина, и със хилядите кости които са в недрата на нашата майка Земя, за да живеят поколенията в мир и свобода.
В днешно време много български писатели, поети, художници, скулптори, и много други талантливи българи, оставиха свои творби извън пределите на нашата скъпа родина; прославят я с таланта си, и с това доказват своята тъждественост с европейските и световни нива.
Всеки българин трябва да обича България, не само заради нейното славно минало или заради красотата, а най – вече защото тук е роден, и е станал истински човек.

Съхранявайки своята национална идентичност днешните българи биха могли да обърнат тежката си съдба в геополитическо преимущество, превръщайки се в икономически, политически и културен посредник между Изтока и Запада.


Няма коментари:

Публикуване на коментар