В безлюдните поля - далече от тълпата -
аз крача бавно сам, угрижен и вглъбен.
И зорко бдя, готов да бягам ужасен,
съгледам ли следи от стъпки по земята.
От хорските очи едничка самотата
остава най-добро прикритие за мен;
защото си личи по моя вид сломен
как скритата любов гори безспир в душата!
И вече почвам сам да мисля, че дъбрави,
полета, планини и ручеи пенливи
познават тайната на моя дял горчив.
Защото ни за миг Амур не ме остави
и всякъде - дори и в лесовете диви -
вървеше с мене - спътник приказлив!
Няма коментари:
Публикуване на коментар