понеделник, 11 април 2011 г.

АНГЛИЙСКА РОМАНТИЧНА ПОЕЗИЯ

Тя поставя началото си в края на 18 век и началото на 20.
Големите поети, които създават ядрото на Романтичното движение в Англия, наблягат на това, което се превръща в догма на Романтизма, сливането на човека с природата и предаването на поетичните идеи на разбираем, непомпозен език.
Творбите са силно повлияни от традицията, основана от Едмунд Спенсър и Джон Милтън.
Те съвместно с Уйлям Блейк, Джон Кийтс, Пърси Биш Шели и Лорд Байрън, дават живот на Английското поетично изкуство, следвайки романтиката и съвършенството изгубени след Милтън.

Кийт, Шели и Лорд Байрън диктуват втората половина на Романтизма, следвайки същата традиция, въпреки че отличават несъществено от метафизиката.
Романтичната ера се характеризира с изместване от структурирания, интелектуален, разумен подход от 17 век, за използване на въображението, свободата на мисълта и словото, възприемане, идеализация и възхищение спрямо природата, дори и животните.
Някои теми и настроения често се преплитат, и се превръщат в проблем за почти всички и поети от 19 век. Тези теми включват либертарианството, природата, екзотиката и супернатурализма.

Вдъхновение за романтичен подход първоначално от двама големи шейпъри на мисълта; френския философ Жан Жак Русо и немския писател Йохан Волфганг фон Гьоте.

Великите Английски поети, които сформират ядрото на Английската романтична поезия от края на 18 и началото на 20 век.

*** Уйлям Блейк

*** Уйлям Уърдсуърт

*** Самюел Тайлър Колирдж

*** Лорд Джордж Гордън Байрън


*** Пърси Биш Шели

*** Джон Кийтс

Няма коментари: