събота, 9 април 2011 г.

Еужениу де Андраде

Еужениу де Андраде (1923- 2005) е един от най-добрите и най-превеждани португалски поети. Роден в Повуа д’Аталая в селско семейство. Потеклото му е испанско. Учи в Лисабон и Куимбра. По-късно живее в Порту. Работил е като чиновник. Кандидат за Нобелова награда. Член-кореспондент на чужди академии. Носител на много национални и международни награди. Автор на поетичните книги: „Ръцете и плодовете” (1948), „Безпарични любовници” (1951), „Забранени думи” (1951), „Сърце на деня” (1958), „Антология 1945-1966″, „Неясно господство” (1972), „Праг на птиците” (1976), „Слънчева материя” (1980), „Тежестта на мрака” (1982), „Бяла белота” (1984), „Поезия и проза 1940-1980″ (1990), „Със слънце във всяка сричка” (1992), „Докосване до словото” (1992) и др. Преобладаващите теми в неговата поезия са любовта и желанието, земята и нейните плодове, водата, въздуха и техните трансформации, чувствените вибрации от преживяването на света и хората, движенията на душата, съвършенството на слънцето, шепота на водата, примамливостта на плода, усмивката, която отваря врати. Стилът му се характеризира с музикална плавност, дълбоко въображение и естествена метафоричност, с която модулира невинността на пулсациите и прозрачността на нещата. Еужениу де Андраде сякаш се стреми да ни убеди, че в поезията се крие спасение от баналността на неосъзнатото механично всекидневие.


Няма коментари:

Публикуване на коментар