неделя, 6 март 2011 г.

ИСТОРИЯ И РАЗВИТИЕ НА ХАЙКУ

През XV-ти век в Япония процъфтява поетична форма, наречена "ренга". Ренга е поема, която няколко поети създават съвместно. Те последователно прибавят стихове от 17 срички (5, 7 и 5 срички) и от 14 срички (7 и 7 срички), докато се получи стихотворение, състоящо се обикновено от 100 стиха. Ренга е поема от елитарен и академичен характер.


ПРЕДИ БАШО


По традиция, от създателите й се е изисквало да представят стиховете си по правилата на средновековната естетика, цитирайки класиците. Вместо ренга, през XVI-ти век става популярна хайкай - поема от хумористичен характер. Както ренга, така и хайкай (или хайкай-ренга) е стихотворение, съставено от стихове от 17 и 14 срички, но то пародира ренга като внася съвременен смехотворен елемент. Поетите, създаващи хайкай използват игри на думи и предпочитат да описват събития от ежедневния живот, които не представляват интерес за ренга. Първият стих на ренПървият стих на ренга и хайкай се нарича "хокку". Пишещите хайкай поети понякога представят своите "хокку" като независими стихотворения. Това е и произхода на хайку. По традиция, първият стих на ренга и хайкай е трябвало да съдържа "киго" (дума, отнасяща се към сезона). Това изискване за включване на "киго" е валидно също за хокку и за хайку.


Глава първа


Преди Башо


През XV-ти век в Япония процъфтява поетична форма, наречена "ренга". Ренга е поема, която няколко поети създават съвместно. Те последователно прибавят стихове от 17 срички (5, 7 и 5 срички) и от 14 срички (7 и 7 срички), докато се получи стихотворение, състоящо се обикновено от 100 стиха. Ренга е поема от елитарен и академичен характер. По традиция, от създателите й се е изисквало да представят стиховете си по правилата на средновековната естетика, цитирайки класиците. Вместо ренга, през XVI-ти век става популярна хайкай - поема от хумористичен характер. Както ренга, така и хайкай (или хайкай-ренга) е стихотворение, съставено от стихове от 17 и 14 срички, но то пародира ренга като внася съвременен смехотворен елемент. Поетите, създаващи хайкай използват игри на думи и предпочитат да описват събития от ежедневния живот, които не представляват интерес за ренга. Първият стих на ренга и хайкай се нарича "хокку". Пишещите хайкай поети понякога представят своите "хокку" като независими стихотворения. Това е и произхода на хайку. По традиция, първият стих на ренга и хайкай е трябвало да съдържа "киго" (дума, отнасяща се към сезона). Това изискване за включване на "киго" е валидно също за хокку и за хайку.


Глава втора

Мацуо Башо ( 1644 - 1694 )


Башо Матсуо е известен като първият голям поет в историята на хайкай и хайку. Следвайки тогавашния литературен вкус, в своя ранен етап той също пише стихове, съдържащи смехотворен елемент и игри на думи; но от около 1680-та година нататък, той започва да отдава значение на ролята, която има мисълта в хайкай (особено в хокку). Учението на Чуанг-тсеу, философ от IV-ти век преди Христа, силно повлиява на Башо. В своите хокку той често цитира откъси от "Книга на учителя Чуанг". Чуанг-тсеу отричал изкуствеността и утилитаризма и намирал, че ролята на човешкия интелект е незначителна. Твърдял, че истинското качество се съдържа в наглед непотребните неща и че един правилен житейски път не бива да противоречи на естествения закон.

Да принадиш към крака на чаплата
дълъг
фазански крак.
Башо

Този стих пародира следния текст от "Книгата на учителя Чуанг": "Когато видиш дълъг предмет, не трябва да смяташ, че той е прекалено дълъг, щом като дължината е качество, дадено му от природата. Това се доказва от факта, че едно пате ще изкряка от болка, ако се опиташ да издърпаш късите му крака, за да ги направищ по-дълги, а жеравът ще се възпротиви със сълзи в очите, ако се опиташ да подкъсиш дългите му крака с нож. Играейки си преднамерено в своето хайку с идеята за насилствено снаждане на птичи крака - нещо, което Чуанг отрича - Башо показва безмислието на такова действие и шеговито изтъква безпомощността на човешкия интелект. Хайку на Башо са драматични: те преувеличават хумора и мъката, екстаза и объркването. В основата си, неговите драматични експресиии са парадоксални. Хуморът и отчаянието му не изразяват вяра в човешките възможности и не възвеличават човека. Колкото повече описва човешките дела в творчеството си, толкова повече, изпъква човешката нищожност. И толкова повече ни кара да осъзнаем величието на природните сили.


Давам на ветрилото
вятъра от Фуджи.
Ето, сувенир от Едо.

* Eдо - старото име на Токио.


Яздейки, сънувам,
далечната луна в неспирен сън -
пара от приготвен чай.


Отминава пролетта -
плачат птиците,
очите на рибите са пълни със сълзи.


Лятно зашики -
Люшват се и влизат
планината и градината.

* зашики:
стая в японски стил, покрита с татами и отворена към градината.


Какво щастие!
Долината лятна
кара снега да ухае.


Есенният вятър -
по е бял
от скалите в планината.


От вси страни
довяват ветровете
черешови венчелистчета
в езерото на гмурците*.

* зоол.гмурец: сем. Colymbidae


Дори глиганът
ведно с всичките създания
рева във тази буря.


Полумесец осветява
мъгливата земя.
Елдата цъфти.


Полюшва се разцъфнал детелинов храст -
не разсипва
капчица роса дори.


Йоса Бусон ( 1716 - 1783 )



През 18-ти век хайкай-ренга губи популярност и хайку-поетите насочват усилията си към създаване на хокку. Бусон, блестящ художник и поет, постига в своите хокку чисти, изпълнени със светлина образи. Бусоновите хокку се различават от тези на Башо; нито имат философски характер, нито съдържат драматични жестове. Изразните му средства са толкова изчистени, че в техническо отношение той няма равен на себе си. Гениален творец, чрез пейзажа, чрез описанието на една тиха природна картина, той може да накара читателя да усети вечността. Поемите му са описателни, но пейзажът не е реалистичен, а идеализиран. С други думи, той търси да изрази същността на нещата, а не намиращото се на повърхността. В Бусоновите хокку действената красота на езика е доведена до съвършенство. Очаровали безброй поети, те оказват голямо влияние върху хайку в наше време. За съжаление, неговите хайку силно зависят от структурата на японския език и това ги прави труднопреводими.


Въздухът блести.
Белезникав полет
на неизвестно насекомо.


Оран в полето.
Изчезна
неподвижен облак.


Лети хвърчило -
там
където летя вчера.


Пролетна вечер.
Прибавям я
към полузагасналия тамян.


Къса лятна нощ.
Капчица роса
по косматия гръб на гъсеницата.


Жужва комар.
Всеки път
щом падне цвят от орлови нокти.


Четирима - пет мъже танцуват в кръг.
А над тях луната
аха да тупне на земята.


Луната свети в зенита си.
Аз съм в най-мрачната си четвътинка.


Буден е
а казва, че вече спи.
Мразовита есенна нощ.


Водни птици.
От крепостта излиза фенер.


Масаока Шики ( 1867 - 1902 )


Масаока Шики се появява в жанра хайку като критик на Башо. Той критикува известните хайку на Башо в полемичната си творба "Башо Затусдан" (Разни мисли върху Башо). Той не отхвърля всички произведения на поета, но намира, че на неговите хокку липсва поетическа чистота и че носят прозаично-обяснителни елементи. От друга страна, той се възхищава от непознатия по това време Йоса Бусон. Намира неговите хайку за технически изтънчени успяващи да предадат чистите си образи на читателя. След като открива западната философия, Шики се убеждава, че лаконичните описания на обектите са подходящо средство за литературно и образно изразяване. Той подчертава значението на "шасей" ( скициране ). Тази идея придава на неговите хайку краткост и визуална описателност. Новаторския подход на Шики предизвиква сензация из цяла Япония и вдъхва нов живот на западащия по онова време жанр. Според Шики, хайкай-ренга няма художествена стойност и той винаги използва понятието "хайку" вместо "хайкай" или "хокку". Днес името на хайкай-ренга е "ренку", но са малко изследователите, интересуващи се от тази поетична форма.


Хладен дъжд вали
върху голия трън.


Стопи се ледът във водоема.
Шмугва се скарида
в стари водорасли.


Оръдието нарежда своя тътен.
Листови гранки по дървото.


Колко е студено!
Малко раче под дъжда
покачва се на бора.


Из езерцето препускат
лотусови листи.
Юнски дъжд.


Димът се завихря
след отминалия влак.
Млади листи.


Половин ден
бурята вилня.
Счупи стръкчето на слеза.


Дори луната не можем види
а вдигаме големи вълни.


Над хралупата в скалата
виси бръшлян -
малък храм.


Цъфна луфата*.
Аз съм душа
удавена във храчки.

(Луфа - растение от рода на кратуните, със удължени плодове, които след изсъхването им, се използват като гъба в домакинството - бел. прев.)

(Бележка на Риу Йотсуа: В това хайку, цвета на луфата и поетичното " аз " контрастират по няколко начина:

1. Шики е бил туберкулозно болен и горното е едно от трите последни негови хайку. Храчките, свързани с болестта винаги са го мъчили. Изразът " аз съм душа " означава, че вече е почти мъртъв, че е останал само душа.
2. Цветът на луфата символизира силата на живота в момент, когато " аз"- ът вече е изгубил своята.
3. В Япония, от стъблата на луфата се приготвя сироп срещу храчките, наречен " луфова вода ". Хайку-то намеква, че болестта на поета е неизлечима - сиропът вече не може да му помогне.
4. Това хайку е трагично, но същевременно съдържа малко хумор. Дори намирайки се в най-тежко положение, поетът възкликва " Ехе, аз вече съм почти мъртвец! Вече съм бог! (Японците вярват, че всички мъртви се превръщат в богове.)


Такахама Киоши (1874 - 1959)



През 1898-та година, Такахама Киоши става редактор на списанието за хайку "Хототогису" ("Кукувицата"), основано година преди това от Йанагихара Киокудо (1867-1957) и Масаока Шики. Между 1907-ма и 1912-та година, Киоши пише предимно новели, но от 1913-та година нататък се посвещава изключително на писане на хайку и търсене на последователи. Много поети на хайку подкрепят неговите възгледи за жанра и "Хототогису" се превръща в значимо списание, включващо произведенията на многобройни поети. Хайку на Киоши не принадлежат на определен стил. Някои от тях са ефектни и импозантни, други са изискани и нежни. В някои той дава свобода на въображението си, а други просто отразяват факти от ежедневието. Светът на Киоши е един истински хаос - разнообразен като поле, покрито с диви цветя и треви. Ако трябва накратко да дефинирам идеите на Киоши, бих казал, че той отрича съществуването на един изкуствено създаден от човешкия интелект микрокосмос. В поемите си той оставя тъмни, непотдаващи се на интелектуален анализ нюанси. Киоши признава големите постижения на Башо, но отхвърля театралните му жестове. Предпочита Нодзава Бончо (? - 1714) - ученик на Башо, завладяващ с лаконичните си описания. Киоши изтъква символичното значение на киго (думата, отнасяща се до сезона) и се бори за премахването на онези хайку, които не се отнасят до определен сезон.

Бележка:
"Хототогису" е птица от рода на кукувиците. Според легендата, тя пее с всички сили, докато от устата й започне да излиза кръв. Масаока Шики е страдал от туберкулоза и се е сравнявал с нея. "Шики" е друго название на птицата.


Змия се плъзна и изчезна.
Само стрелналите ме очи
останаха в тревата.


Наричат този цвят бял божур.
Да,
но е малко червен.


Девойки берат оризов кълн.
Трепкат водни отражения
по гърба на шапките им от острица*.

* Острица - вид блатна трева.


И по плуващите водорасли
са гъсти вечерните сенки


На пролетния плаж
е нарисуван голям гръг.


Куче спи
свряло глава между лапите си.
Къща от хризантеми.


Гледам реката.
Бананова кора
пада от ръката ми.



Поставиш нещо -
появява се
есенна сянка.


Корените на голямо лятно дърво
простират се по скалата
във всички посоки.


Стиснах в ръка отронено черешово венчелистче.
Отворих я -
нямаше нищо.


Долита първата за таз година пеперуда.
"Каква на цвят?"
"Жълта".


Глава трета

Повече от 5 века японското хайку се развива затворено в рамките на азиатското поетично пространство.
През ХХ в. то става достояние на цялото човечество. Голяма роля за неговото разпространение по света имат дипломатите от много страни, които работят в Япония и тяхното запознаване с японския език често започва от хайку. В тези среди се заражда интерес не само да се чете, но и да се пише хайку. Европейците се запознават с хайку благодарение на френския посланик в Япония Пол Клодел, брат на скулпторката Камий Клодел. Той внася черти от японското изкуство в своята поезия и драматургия. Бившият шведски посланик в Япония Кай Фалкман днес е един от най-големите познавачи на световното хайку и съветник на Световната хайку асоциация. Сегашният японски посланик в Нигерия г-н Танеда, след като дълго време подкрепяше хайку обществото в Германия, в момента съдейства за популяризирането на хайку поезията в Нигерия.
Първият сборник с преводи на хайку поезия се появява през 1937 г., но ще измине още почти половин век, преди да се появи следващият такъв сборник. С каквото и да се обяснява този огромен разрив във времето, прекъсването на културната традиция си остава факт. Тъй като английските преводи са били труднодостъпни, българските читатели получават сравнително широк достъп до хайку едва в началото на седемдесетте години на ХХ век, когато излизат в по-голям тираж преводите на руската японистка Вера Маркова.


Глава четвърта

През първата половина на ХІХ век японското общество преживява дълбока криза, довела в крайна сметка до всеобхватни революционни промени, останали в историята под названието Реставрацията Мейджи. В резултат на тези промени страната уверено тръгва по пътя на модернизацията и индустриализацията. Не закъсняват и обичайните в подобни случаи опити за преоценка на традиционните ценности. През осемдесетте и началото на деветдесетте години на ХІХ век в Япония се води дискусия под мотото "Литература ли е хайку?". През 1892 г. в дискусията се включва и Масаока Шики - поет, теоретик и родоначалник на съвременното хайку, чието име японците поставят в един ред с имената на Башьо, Бусон и Иса. Тогава той прави знаменитото си изказване за хайку като част от литературата. Под негово влияние названието на тристишията се променя от хокку на хайку. Макар и новатор, Шики никога не се е обявявал против сезонните думи и фиксираната форма на хайку. В теоретичното наследство на Шики особено място заема теорията за шясей (shaseisetsu) като основен творчески принцип в хайку. През последните години тази теория се превърна в обект на оживени дискусии на страниците на специализираните японски издания. Терминът shasei първоначално е бил използван в изобразителното изкуство за превод на английския термин sketch скица, пейзажна рисунка, но след Шики с него се назова творчески принцип, който условно може да бъде определен като реализъм. Условността произтича от обстоятелството, че шясей и реализмът имат аналогични дефиниции, но шясей се отнася единствено за поетичните жанрове хайку и танка. За да разберем причините за това разграничаване, трябва да анализираме мястото на човека в хайку, от една страна, и в останалите поетични жанрове, от друга. Този анализ ще ни даде и ключа към различията между хайку и сенрю, които от гледна точка на стихо-сложението са идентични. Ако приемем гледната точка на Р. Блайт - най-големия европейски специалист по хайку и дзен, - в хайку се разкрива същността на природата, а в сенрю - същността на човека. Докато в хайку природата заема централно място, в сенрю тя или отсъства, или служи като фон за разкриване на вътрешното психологическо състояние на човека. В хайку човекът се разглежда не като част от обществото, а като отделен индивид, чието присъствие озарява природата, ако отново цитираме Блайс. Любовта и изневярата, бедността и богатството, които заемат важно място в сенрю, се отнасят към периферията на хайку и по правило са представени като индивидуални преживявания на автора. Така е представен и характерният за хайку мотив за състраданието към всяко живо същество. Събитията в хайку не са ориентирани спрямо линейното време, но пък чрез сезонните думи те са привързани към точно определени моменти от цикличните промени на природата. В редките случаи, когато бихме могли да говорим за развитие във времето, това развитие протича тук и сега. Историческите и цивилизационните процеси, държавата и обществото, социалните и промишлените революции - това са теми отвъд територията на хайку. Хайку се характеризира с ярко изразена моносценичност (термин на Александър Фол) - с няколко думи авторът визуализира една-единствена сцена (с това е свързана и разпространената аналогия на хайку със сумие монохромна рисунка с туш), в която читателят се озовава синоптично и това му дава възможност да проникне във вътрешната същност на нещата. Именно в реалистичното изобразяване на тази моносцена японците виждат определящата характеристика на принципа шясей. След смъртта на Шики през 1902 г. Хекигото, един от неговите ученици, обединява група реформатори под мотото Нови тенденции в хайку (Shinkeiko haiku). През 1912 г. от тази група се отделя Сейсенсуй, който създава списанието Соун и на неговите страници се обявява против сезонните думи и фиксираната форма 5-7-5. Постепенно от класическото или фиксирано (teikei) хайку се обособява т. нар. свободно (jiyuritsu) хайку, което обикновено е двустишие или четиристишие.


1 коментар:

  1. Много сериозен и отнемащ време труд. А за тези, които искат да пишат хайку, бих препоръчала статиите на Мая Любенова (Google ще ви покаже къде са те).
    Поздравления, Ники!

    ОтговорИзтриване