петък, 7 януари 2011 г.

Спомен за Мари А.

автор: Бертолт Брехт
***************************
През оня ден на синия септември
Под млада слива аз държах смълчан
В прегръдките си бледата любима,
Безмълвна и красива като блян.
А в лятното небе високо горе
Над нас се рея дълго облак бял.
Когато после пак глава повдигнах,
Подирих го - той беше отлетял.
От оня ден изминаха години.
Без шум отплуваха към вечността.
Изсечени са сливите навярно
И питаш ти: "Що стана с любовта?"
Повярвай ми: не мога да си спомня
И знам какво си мислиш в тоя час.
Наистина лицето ѝ забравих,
Знам само, че целунах го тогаз.
Целувката май също бих забравил,
Ако не беше онзи облак бял.
До днес го помня, ще го помня вечно -
Над нас сред синевата затрептял.
Пак сливите цъфтят. А на жената
Навярно седми син се е родил.
Но облакът цъфтя минути само,
Подирих го - той беше се стопил.


2 коментара:

  1. Много красиво.
    Не може да се опише.
    Трябва да се преживее.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря! :)
    Нъпълно съм съгласен
    с казаното от теб.
    Докато не се изживеят
    прекрасните моменти,
    не биха могли да се изразят
    под каквато и да е форма,
    за да завладеят сърцето
    на читателя,дори и на зрителя
    /когато говорим за живопис
    или графика/.

    ОтговорИзтриване