четвъртък, 13 януари 2011 г.

Ода за семейния бюджет

( по Вапцаров )

Все още дишам.
Почти не работя,
а пък все още живея.
С домашният бюджет
под вежди се гледаме строго.
Но ти не разбираш,
казват ми някои:
" И тоз ти е много!"

С него сме в разпра,
но ти не разбирай,
че дори да не стига,
аз не мразя бюджета.
Напротив, напротив! -
дори на смъртния одър,
бюджетът с малкото
нули налични,
аз пак ще обичам,
аз пак ще обичам.

Да кажем,
остана без ток,
и ме питат:
"Искаш ли в мрак да живееш?"
Веднага ще викна:
"Светлина,
светлина!
Пуснете ми
тока злодеи!"
Без него,
без тока,
дори и децата
не можем изкъпем!

Зарад този
гаден бюджет,
бих тръгнал на Запад,
зарязал Родина -
да мия чинии,
да чистя клозети,
готов да слугувам.
Прокуден в далечна чужбина,
зарязал семейство -
баща и майка,
дори и съпруга
с невръстното бебе.

Да кажем,
че вземете,
дори малко
от бюджета семеен.
До болка бих ревнал,
за мойта единствена,
последна монета!

Но знайте,
че мойта надежда,
моята вяра,
че утре денят
ще бъде по - хубав,
още по - хубав!

© автор: Николай Пеняшки - Плашков


неделя, 9 януари 2011 г.

СЕНРЮ

/по "Сенрю 1&2" на Весислава Савова/

***
Животът срещам
по стръмната пътека.
Пясъкът бодлив.

***
Пясък безкраен
по моята пътека.
Ще се разсмея.

Накратко за Хайку / Сенрю – хумор в хайку

През осемдесетте и началото на деветдесетте години на ХІХ век в Япония се води дискусия под мотото „Литература ли е хайку?“. През 1892 г. в дискусията се включва и Масаока Шики - поет, теоретик и родоначалник на съвременното хайку, чието име японците поставят в един ред с имената на Башьо, Бусон и Иса. Тогава той прави знаменитото си изказване за хайку като част от литературата. Под негово влияние названието на тристишията се променя от хокку на хайку. Макар и новатор, Шики никога не се е обявявал против сезонните думи и фиксираната форма на хайку.
В теоретичното наследство на Шики особено място заема теорията за шясей (
shaseisetsu) като основен творчески принцип в хайку.

Терминът shasei първоначално е бил изпол­зван в изобразителното изкуство за превод на английския термин sketch скица, пейзажна рисунка, но след Шики с него се назова творчески принцип, който условно може да бъде определен като реализъм.
Условността произтича от обстоятелството, че шясей и реализмът имат аналогични дефиниции, но шясей се отнася единствено за поетичните жанрове хайку и танка.

Съгласно гледната точка на Р. Блайт1 - най-големия европейски специалист по хайку и дзен, - в хайку се разкрива същността на природата, а в сенрю - същността на човека. Докато в хайку природата заема централно място, в сенрю тя или отсъства, или служи като фон за разкриване на вътрешното психологическо състояние на човека.

В хайку човекът се разглежда не като част от обществото, а като отделен индивид, чието присъствие озарява природата, ако отново цитираме Блайс. Любовта и изневярата, бедността и богатството, които заемат важно място в сенрю, се отнасят към периферията на хайку и по правило са представени като индивидуални преживявания на автора. Така е представен и характерният за хайку мотив за състраданието към всяко живо същество.

Известно е
, че хайку е поезия на обратите. Но нашето отношение към тях може да бъде различно. Според източната философия, всички елементи на нашия свят са свързани помежду си и се намират в състояние на Всеобща и Спонтанна Хармония. Промените са закономерна част от тази система. Затова отношението към тях в поезията хайку може да се нарече позитивно. Тази поезия преоткрива за нас някои всеобщи връзки, за които стана дума по-горе (най-вече връзката "човека - природата"). Всяко добро хайку е миг на осъзнаване, приближаване и на такова стихотворение човек, който е успял да разбере моментния проблясък на Великото Единство често реагира с малко тъжна и почти незабележима усмивка:

*****
Щом в миг видях ледената висулка:
наля я с хубост светлината лунна...
И аз не се самоубих.

Сайто Санки

Съществува и друго отношение към обратите. Може да се каже, че те подчертават абсурдността на нашия живот и представят самия живот само като хаос и пълно разочарование. Има един особен вид хайку, който е израз тъкмо на такава "негативна ирония". Тези тристишия се казват "сенрю" (на името на съставителя на първия сборник на такива стихове). Сенрю също произлиза от "играта на ренга", но не от добре премислени и дълбоки "начални строфи" (хокку), а от вътрешните тристишия на ренга, които са се пишели с известна волност. Затова сенрю често са възприемани като "второкачествено хайку" . В тях не винаги има сезонни думи, като правило самите теми не претендират за Вечност. Това са комични битови сценки, често злободневки, свързани с политиката и т.н. (къде другаде ще намериш абсурдност, ако не в ежедневния кипеж от проблеми и събития?). Но мнозина с удоволствие пишат и четат сенрю (виж примерите по-долу). Освен това не винаги сенрю може да бъде различено от "истинското" хайку - та нали света не е толкова елементарен и бинарен, за да може еднозначно да се разграничи тъжното от смешното:

*****
Прекарах ноща
В покоите на княза...
И все пак ме втресе.

Керику

*******

Ароматът на твоя парфюм...
Какво може да бъде по-силно? -
Миризмата на моите чорапи!

Алексей Андреев

*****
След земетресението
Клюнът на петлето-ветропоказател
Сочи към земята

Мишел Уелш

автор: Николай Пеняшки - Пеняшки

петък, 7 януари 2011 г.

Спомен за Мари А.

автор: Бертолт Брехт
***************************
През оня ден на синия септември
Под млада слива аз държах смълчан
В прегръдките си бледата любима,
Безмълвна и красива като блян.
А в лятното небе високо горе
Над нас се рея дълго облак бял.
Когато после пак глава повдигнах,
Подирих го - той беше отлетял.
От оня ден изминаха години.
Без шум отплуваха към вечността.
Изсечени са сливите навярно
И питаш ти: "Що стана с любовта?"
Повярвай ми: не мога да си спомня
И знам какво си мислиш в тоя час.
Наистина лицето ѝ забравих,
Знам само, че целунах го тогаз.
Целувката май също бих забравил,
Ако не беше онзи облак бял.
До днес го помня, ще го помня вечно -
Над нас сред синевата затрептял.
Пак сливите цъфтят. А на жената
Навярно седми син се е родил.
Но облакът цъфтя минути само,
Подирих го - той беше се стопил.


БЕРТОЛТ БРЕХТ

нем. Bertolt Brecht),(1898-1956)
немски поет, белетрист, драматург, режисьор и теоретик на изкуството

Гладът е лош готвач.

Лекомисленият човек, не знаещ истината, се изяснява абстрактно, високопарни и неточно.

Боя се не от смъртта, а от празният живот.

Литературата се явява акция против несъвършенствата на човек.

Хумор - това е чувство за дистанция.

Словата имат своя собствена душа.

Живей не толкова, за да изпитваш емоции, а живей изпитвайки емоции.

Най-главното - да се научи човек да мисли.

Ако правителството е недоволно от своя народ, то е длъжно да го разпусне и да избере за себе си нов.

Слабата памет ни прибавя сили.


ЗА СЪЗДАВАНЕТО И МЪЖА

Една стара легенда разказва:
******************************

В началото на света, когато Господ решил да създаде жената той открил, че е изчерпал всички солидни материали за Мъжа и че не разполага повече с нищо...
И след дълбоко размишление: взел закръглеността на Луната, пленителните извивки на вълните, нежната нагласа на фунийката, трепетливото движение на листата, стройността и гъвкавостта на палмата, деликатния колорит на цветята, влюбения поглед на елена, радостта на слънчевия лъч и боязливостта на гургулицата, суетата на пауна, нежността на лебедовото перо както и твърдостта на диаманта, нежността на гълъба, жестокостта на тигъра, горещината на огъня и студенината на снега.
И създал Жената.
След една седмица дошъл мъжът и казал:
- Господи, създанието, което ми даде, ме прави нещастен! То изисква цялото ми внимание, никога не ме оставя сам. Бъбри усилно, плаче без причина, забавлява се като ме кара да страдам. И идвам да ти я върна, защото не искам повече да живея с нея...
-Добре, отговорил Господ и взел жената.
След една седмица, мъжът се върнал и му казал:
- Господи, чуствам се много самотен, откакто ти върнах създанието, което бе сътворил за мен! - Тя пееше, и играеше до мен, тя ме гледаше с нежност и нейният поглед беше ласка, тя се смееше и смехът й беше музика, тя беше хубава за гледане и нежна за пипане. -Върни ми я, Господи, защото не мога да живея без нея!...

На всички мъже, за да не се съмняват никога в жените, които ги заобикалят!
Ех, тези мъже !


четвъртък, 6 януари 2011 г.

Жажда за живот

Родих се в този свят
сред любов и ласки,
страдания и болка.
И в този път човешки -
неравен, пълен с трепети
и бури безметежни,
живота ще обичам.

А утрешният ден е извор нов.
Но зная,
че днес с тебе животе мой
ще разделя коричка хляб
и чаша домашно вино.
А утре,
ще го доживеем!


понеделник, 3 януари 2011 г.

Романът "СПАСИТЕЛЯТ В РЪЖТА"



Романът "Спасителят в ръжта" отнема на Селинджър  близо 10 години за обмисляне и написване.
При четенето на книгата, асоциацията на читателя, е че образът, който автора създава е действителен.


Ще Ви предложа кратко резюме на книгата:

Действието се развива през 50-те години. През периода в
който главният герой Холдън се възстановява физически
и психически, описва събитията, които го довеждат до състоянието му. Те са смесени със спомени и размишления  за минали събития и хора през изживяните години.
Той е изключен от поредното училище заради начина на преподаване и е отвратен от лицемерието на съучениците си.
По тази причина в него се поражда незаинтересованост към учебните предмети и решава да напусне училището 3 дни преди официалното му изключване.
Решава да престои няколко дни в евтин хотел в Ню Йорк, преди да се прибере в къщи, където го очаква гнева на родителите му. Това негово решение се превръща в едно странно пътуване.
Избирайки несъзнателно пътя на отчуждението и саморазрухата, той не може да открие място и щастие в този свят, който е отражение на човешката злоба, ненавист, алчност, аморалност и унищожение.
Холдън непрекъснато се лута из нощния, замръзнал и бездушен Ню Йорк.
Бих нарекъл романа една тирада - посветена на духовното израстване на героя, изпълнен с разочарование и безсилие към двойствения морал на обществото и на възрастните.

Романът е изпълнен с философски размисли, нежност и цинизъм.
Когато говорим за монолога на героя, усещаме, че на моменти е забавен, но се случва да бъде и трогващ до сълзи. Въпреки това, всичко е подредено и описано внимателно.
От романът се усеща декемврийски студ и аромат на цигари.
В мислите на Холдън, единственото красиво нещо са децата - интелигентни и умни. При тях липсват маските в бездушния и студен свят.

автор: Николай Пеняшки - Плашков