Тери Пратчет - Цитати

„Слънчевата светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.“

„Времето е наркотик, много от него убива.“

„Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.“

„Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.“

"Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки."

„Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета.“

„Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни.“

„Виждаш ли колко е глупаво цялото това магьосничество. Цели двайсет години учиш магията, която довежда голи девици в спалнята ти, а накрая си така упоен от живачни пари и толкова си ослепял от четене на стари магьоснически книги, че въобще не можеш да си спомниш какво следва после.“

„Двуцветко беше турист - първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше идиот.“

„Всичко си вървеше много добре около чистата логика и начина, по който вселената се управляваше от логиката и хармонията на числата, но беше очевиден простият факт, че Дискът явно прекосява пространството на гърба на гигантска костенурка, а боговете имаха навика да наобикалят къщите на атеистите и да им трошат прозорците.“

„Естествено - отговори Ринсуинд, - това, което героите обичат най-много, е самите себе си.“

„Единствената причина да влезеш в устата на Смърт е, за да откраднеш златните му зъби.“

„Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или с отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципното решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира.“

- НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? - попита Смърт.

- Не, сър - каза Морт.

- ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.

- Наистина ли е имало?

- ЩЕ ИМА - каза Смърт, - АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО.

Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща.

Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета.

Магията е, за да бъде управлявана, а не за да управлява.

Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата

„Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.“

"Стражникът го изгледа толкова цинично, че сякаш и въздуха се омърля"

[[Сержант Колън, мислеше си той, докато се препъваше из плесенясалия мрак. Ето един човек, който обичаше тъмнината. Сержант Колън дължеше трийсет години щастлив семеен живот на факта, че г-жа Колън работеше по цял ден, а Сержант Колън работеше по цяла нощ. Те си общуваха посредством бележки. Той й приготвяше чая преди да излезе нощем, а тя му оставяше закуската вкусна и топла във фурната сутрин. Имаха три големи вече деца и Ваймс предполагаше, че са се родили в резултат на изключително убедително писане.]]

„Общо взето, алхимиците в Анкх-Морпорк успяваха единствено да превръщат златото в по-малко злато.“

„— Какви студенти, бе? - изръмжа Архиканцлерът.

— Не се ли сещате, господине? Онези по-кльощавите и бледите? Нали сме в университет? Те са задължителна част от пейзажа като плъховете.“

„После обаче човек отхапваше от наденичката и научаваше за кой ли път, че Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото успява да употреби и онези части на животното, които и самото животно не подозира, че притежава. Диблър бе стигнал до прозрението, че ако сложиш в изобилие пържен лук и горчица, ще накараш хората да ядат каквото и да било.“

„Същността на прогреса е в това, че лошото се случва по-бързо“

"Гутен ден, голем брато, майне домакине! Троа бири пер нас, пор ке е мор силну зле."

„Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.“

Една от особеностите на думите е, че значенията им се изплъзват като змии.

Не е важно какво имаш, а как го имаш.

„Най-кратката единица за време в мултивселената е нюйоркската секунда. Тя се определя като периода между включването на зеления светофар и клаксона на таксито зад вас.“

„Ринсуинд умееше да крещи за милост на деветнадесет езика, а просто да крещи - на още четиридесет и четири.“

„- Късмет ми е презимето, - измънка Ринсуинд, - ама Лош ми е името.“

„Естественият подбор се грижи професионалните герои, които в решителния момент си задават въпроси като "А каква е всъщност моята цел в живота?", бързо да се прощават и с целта, и с живота.“

„Знам ги аз хората, дето подкокоросват към жертви за общото благо! Никога не са същите проклетници, които правят жертвите! Чуете ли някого да кряска: "Напред, смели другари!", тъкмо той се е сврял зад най-големия камък и носи най-здравия шлем! Разбрахте ли сега?“ (Ринсуинд държи реч за политиката)

„-Има цели, за които човек може да даде живота си - твърдо изрече Пеперудата.

-Не, няма! Животът ти е само един, а цели колкото искаш, по пет за грош!

-Ох...Как можеш да живееш с такава философия?

Ринсуинд си пое дъх и чак тогава я увери:

-До дълбоки старини.“

Някакъв човек премиташе стълбите, поне на теория. Всъщност само местеше мърсотията насам-натам, като й даваше възможност да види нови гледки и да срещне нови приятели.

Затова хората дърдорят, че шоуто трябва да продължи. Защото [i]трябва[/i]. Повечето хора в трупата дори не биха разбрали на какво всъщност се чудите.

"ХОРАТА ПРАВЯТ ЖИВОТА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА ПЪЛНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА, ТЕ УСПЯЛИ ДА ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА? УДИВИТЕЛНО!" - Смърт на Диска

„Всички ние, полицаите, имаме проблеми. Нормалните не стават полицаи“

„Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят.“

„Дай на човека огън и той ще се топли цял ден, подпали му чергата и ще те помни за цял живот.“

„Коефициентът на интелигентност на съществото, наречено тълпа, е корен квадратен от броя на хората в нея.“

„Мажете хляба от страната на маслото!“

„Никой не обича да му казват, че днес е щастливият му ден. Такива думи не вещаят нищо добро. Когато някой ти каже, че днес е щастливият ти ден, значи нещо много неприятно е на път да ти се случи.“

„Няма смисъл да водиш война, ако ще си на губещата страна.“

„Разбира се, откраднатите вещи имат глупав недостатък – никога не са на местопрестъплението.“

„Само престъпленията може да се извършват на тъмно. Наказанието трябва да е на светло!“

„Събирането на данъци, господа, в голяма степен прилича на млеконадоя. Номерът е да изстискаш максимално количество мляко при минимум мучене.“

„Хм. Косата ми се е разредила... По-малко за сресване, от една страна, но повече лице за миене...“

„Veni, vermini, vomini - дойдох, натрясках се, издрайфах се?“

„Vizi, veneri, vamoozi - посетих, прихванах срамна болест, чупих се.“

Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор.

Единствено хората,които са здраво стъпили на земята,успяват да градят въздушни кули.

Беше голяма чаша, пълна с един от онези коктейли, в които всяка лепкава силна съставка се налива майсторски, за да не се смесят слоевете.Измислят им имена като "Прокобата на небесната дъга", а където повече държат на истината - "Здравей и сбогом, сива клетчице".

Първият български сайт за сценаристи

Адски ни мързи да пишем каквото и да е било около празниците, но добре, че има сайтът kinocentar, от които да разберем, че е стартирал първият Българския сайт за сценаристи. Хвърлете едно око на http://www.scenarist-bg.com/.

Дано сайтът се разпространи и режисьори с възможности да открият свойте сценарий там.

Знаете ли, че...

Знаете ли, че най-популярната латиноамериканска писателка Исабел Алиенде започва всеки свой роман на датата 8 януари. През 90-те години на миналия век всяка нейна книга влиза в челната десетка на най-продаваните заглавия в света. Нейното най-известно произведение, “Къщата на духовете”, се ражда от писмата, които пише на своя 99-годишен дядо, който тогава е на смъртно легло. Книгата на практика отразява седемдесетгодишната история на собственото й семейство.

Знаете ли, че...

Знаете ли, че истинското име на Луис Карол е Чарлз Латуидж Доджсън. Писателят променя името си и не иска да се представя като детски автор, тъй като е преподавател по математика в Оксфорд. Разбира се той дължи своята световна популярност именно на писателската си дарба и по-точно на произведенията „Алиса в Страната на чудесата“ и „Алиса в Огледалния свят“. Прототипът на Алиса е четири годишно момиче, което се казва Алис и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава Доджсън.

АЙРИС МЪРДОК - живот и творческа дейност

Джийн Айрис Мърдок е англо-ирландска романистка, известна с романите си, в които съчетава остри сюжети са съчетани с богата обрисовка на действащите лица и често засяга етически или сексуални теми.
Мърдок е една от т.нар. сърдити млади хора в британската литература.
Тя е родена в Дъблин на 15 юли 1919 година. Майка й Ирен Алис Ричърдсън е даровита оперна певица, а баща й Уилс Джон Нюс Мърдок заема различни държавни служби като чиновник. Въпреки че семейството й се премества в Лондон, докато е още съвсем малка, Айрис държи на ирландските си корени и запазва ирландския акцент в говора си цял живот.

От 1938 до 1942 работи в Министерството на финансите, а между 1944 и 1946 в UNNRA, организация за хуманитарни помощи към ООН. След това около година живее в Лондон, където пише аспирантура и посещава лекциите на философа Лудвиг Витгенщайн. По това време е запалена по екзистенциализма. Запознава се със Сартр, чете произведенията на Камю и Симон дьо Бовуар. През 1948 година Айрис е поканена да преподава в Оксфордския колеж Сент Ан, а от 1963 до 1967 води курсове в Кралския колеж по изкуствата.

Четиридесетте години на миналия век са изпълнени с любовни приключения за Мърдок. Страстна любов я свързва с Франц Щайнер, поет с енциклопедично образование, който умира в ръцете й от сърдечен удар. Сред емоционалните увлечения на Айрис е и Елиас Канети, но през 1956 година тя се омъжва за Джон Бейли, писател и професор по английски език в Оксфорд. Двамата се установяват в Оксфордшир, в красива къща с огромен басейн. Въпреки някои забежки на Айрис, бракът им е щастлив съюз на двама учени. Бейли пише няколко рецензии от нейно име, занимава се с кореспонденцията й и по никакъв начин не се опитва да влияе на творчеството й. От своя страна Айрис се обръща към съпруга си с „котенце” и подписва чековете си като Айрис Бейли.

Намерила покой и стабилност в живота си, Мърдок се отдава на писане. Един от приятелите й я описва така: „Прилича ми на статуя на Хенри Мур, наместена между два масива хартия – един с чисти листове, а другият - изписани. Това е феноменална индустрия.”

Първата публикувана работа на Мърдок е критическото есе „Сартр – романтичния рационалист” (1953).

През 1954 година излиза първият й роман „Под мрежата”. Още ранните й романи „Пясъчният замък” (1957), „Камбаната” (1958), „Отделената глава” (1961), „Еднорогът” (1963) и „Червено и зелено” (1965) се отличават с безупречен стил.

Голяма част от романите на Мърдок са написани в „първо лице, единствено число”. Героят-разказвач обикновено е мъж, надарен с красноречието на оратор, удачно манипулиращ с еротичното си обаяние останалите персонажи. Съдбата му е с развоя на романа да се оттърси от илюзиите на досегашния си живот и да открие истината за заобикалящия го свят. Мърдок превръща главния герой в „странстващ рицар”, страдащ от чувство за пасивност, но решен на всяка цена да разбере същността на събитията.

Нейните герои са като пукнати огледала, субективно и изкривено отразяващи белетристичните светове, които населяват. На тях не им е дадено да съществуват в равно епическо време. Тяхното битие е драматично, напомнящо начупена линия, подчиняваща се на хаотичните импулси в душите им. Вероятно за това динамиката и напрежението на повествованието, заедно с напрегнатото преосмисляне на събитията от самите герои, правят необичайна структурата на книгите на Мърдок. Спокойното темпо в началото неочаквано се пришпорва с често сензационни обрати и отново се сменя с фрагменти, в които действието замира, оставяйки читателите да се замислят над случилото се.

Характерните за цялото творчество на Мърдок образи, типични за театъра - играта, ролята, маската, й позволяват свободно да жонглира с митове от различни религиозни системи, архитипни образи и философски идеи в по-късните романи:

„Черният принц” (1973)
„Дете на думите” (1975)
„Морето, морето” (1978)
„Монахини и войници” (1980)
„Ученикът на философа” (1983)
„Книгата и братството” (1987)
„Посланието на планетата” (1989)
„Зеленият рицар” (1993)
„Дилемата на Джексън” (1995).

Мърдок трансформира мита в средство за откриване на Божественото във всекидневния живот, като извежда на преден план безкористната любов към ближния, страданието като неизбежна част от духовното пречистване и огромния потенциал на Свободата на избора. Магията, илюзията, театърът, трикът, хипнозата - тези средства подчертават загадките на битието, пред които застават героите на Мърдок, показват тяхната маломерност пред всемогъщите закони на природата и мирозданието. Това активира дремещите в подсъзнанието на героите сили, благодарение на които на финала се постига душевното прераждане.

Мърдок публикува 26 романа. Има 6 номинации Букър, като за „Морето, морето” полува наградата. През 1987 година английската кралица я удостоява със званието Дама на Британската Империя, което е еквивалент на титлата Рицар. Последната си книга „Дилемата на Джексън” Айрис Мърдок пише, когато вече е засегната от болеста на Ауцхаймер.

На 8 февруари 1999 година Мърдок умира на седемдесет и деветгодишна възраст.

Щрих за нашето себеизразяване

За да изразим себе си и да отстоим разбиранията и вижданията си, трябва да приемем същите у другите за реални.
А за да изразим себе си, е необходимо да отворим цялата си същност, собственото си „его”, или казано по друг начин да отключим портата на сигурността, на самосъхранението.
Само тогава изразяването на нашите разбирания и желания може да доведе до някакъв ефект и смисъл.
Именно в такъв момент ние постигаме своето съпреживяваме с другите, за да докажем, че ги разбираме и да предизвикаме тяхното внимание към нас. Важно е да ги убедим в конкретността на нещата и идеите, които отстояваме, ако трябва и в качеството на съответен продукт, който представяме с конкретна цел.

© Николай Пеняшки – Плашков