сряда, 22 декември 2010 г.

АЙРИС МЪРДОК - живот и творческа дейност


Джийн Айрис Мърдок е англо-ирландска романистка, известна с романите си, в които съчетава остри сюжети са съчетани с богата обрисовка на действащите лица и често засяга етически или сексуални теми.
Мърдок е една от т.нар. сърдити млади хора в британската литература.
Тя е родена в Дъблин на 15 юли 1919 година. Майка й Ирен Алис Ричърдсън е даровита оперна певица, а баща й Уилс Джон Нюс Мърдок заема различни държавни служби като чиновник. Въпреки че семейството й се премества в Лондон, докато е още съвсем малка, Айрис държи на ирландските си корени и запазва ирландския акцент в говора си цял живот.

От 1938 до 1942 работи в Министерството на финансите, а между 1944 и 1946 в UNNRA, организация за хуманитарни помощи към ООН. След това около година живее в Лондон, където пише аспирантура и посещава лекциите на философа Лудвиг Витгенщайн. По това време е запалена по екзистенциализма. Запознава се със Сартр, чете произведенията на Камю и Симон дьо Бовуар. През 1948 година Айрис е поканена да преподава в Оксфордския колеж Сент Ан, а от 1963 до 1967 води курсове в Кралския колеж по изкуствата.

Четиридесетте години на миналия век са изпълнени с любовни приключения за Мърдок. Страстна любов я свързва с Франц Щайнер, поет с енциклопедично образование, който умира в ръцете й от сърдечен удар. Сред емоционалните увлечения на Айрис е и Елиас Канети, но през 1956 година тя се омъжва за Джон Бейли, писател и професор по английски език в Оксфорд. Двамата се установяват в Оксфордшир, в красива къща с огромен басейн. Въпреки някои забежки на Айрис, бракът им е щастлив съюз на двама учени. Бейли пише няколко рецензии от нейно име, занимава се с кореспонденцията й и по никакъв начин не се опитва да влияе на творчеството й. От своя страна Айрис се обръща към съпруга си с „котенце” и подписва чековете си като Айрис Бейли.

Намерила покой и стабилност в живота си, Мърдок се отдава на писане. Един от приятелите й я описва така: „Прилича ми на статуя на Хенри Мур, наместена между два масива хартия – един с чисти листове, а другият - изписани. Това е феноменална индустрия.”

Първата публикувана работа на Мърдок е критическото есе „Сартр – романтичния рационалист” (1953).

През 1954 година излиза първият й роман „Под мрежата”. Още ранните й романи „Пясъчният замък” (1957), „Камбаната” (1958), „Отделената глава” (1961), „Еднорогът” (1963) и „Червено и зелено” (1965) се отличават с безупречен стил.

Голяма част от романите на Мърдок са написани в „първо лице, единствено число”. Героят-разказвач обикновено е мъж, надарен с красноречието на оратор, удачно манипулиращ с еротичното си обаяние останалите персонажи. Съдбата му е с развоя на романа да се оттърси от илюзиите на досегашния си живот и да открие истината за заобикалящия го свят. Мърдок превръща главния герой в „странстващ рицар”, страдащ от чувство за пасивност, но решен на всяка цена да разбере същността на събитията.

Нейните герои са като пукнати огледала, субективно и изкривено отразяващи белетристичните светове, които населяват. На тях не им е дадено да съществуват в равно епическо време. Тяхното битие е драматично, напомнящо начупена линия, подчиняваща се на хаотичните импулси в душите им. Вероятно за това динамиката и напрежението на повествованието, заедно с напрегнатото преосмисляне на събитията от самите герои, правят необичайна структурата на книгите на Мърдок. Спокойното темпо в началото неочаквано се пришпорва с често сензационни обрати и отново се сменя с фрагменти, в които действието замира, оставяйки читателите да се замислят над случилото се.

Характерните за цялото творчество на Мърдок образи, типични за театъра - играта, ролята, маската, й позволяват свободно да жонглира с митове от различни религиозни системи, архитипни образи и философски идеи в по-късните романи:

„Черният принц” (1973)
„Дете на думите” (1975)
„Морето, морето” (1978)
„Монахини и войници” (1980)
„Ученикът на философа” (1983)
„Книгата и братството” (1987)
„Посланието на планетата” (1989)
„Зеленият рицар” (1993)
„Дилемата на Джексън” (1995).

Мърдок трансформира мита в средство за откриване на Божественото във всекидневния живот, като извежда на преден план безкористната любов към ближния, страданието като неизбежна част от духовното пречистване и огромния потенциал на Свободата на избора. Магията, илюзията, театърът, трикът, хипнозата - тези средства подчертават загадките на битието, пред които застават героите на Мърдок, показват тяхната маломерност пред всемогъщите закони на природата и мирозданието. Това активира дремещите в подсъзнанието на героите сили, благодарение на които на финала се постига душевното прераждане.

Мърдок публикува 26 романа. Има 6 номинации Букър, като за „Морето, морето” полува наградата. През 1987 година английската кралица я удостоява със званието Дама на Британската Империя, което е еквивалент на титлата Рицар. Последната си книга „Дилемата на Джексън” Айрис Мърдок пише, когато вече е засегната от болеста на Ауцхаймер.

На 8 февруари 1999 година Мърдок умира на седемдесет и деветгодишна възраст.

Няма коментари:

Публикуване на коментар