събота, 30 октомври 2010 г.

Философски поетично – прозаичен щрих за равносметката…

Животът е не само красив и романтичен.
Изпълнен е с борба по пътеката на нашата съдба, за откриването на нашето "Аз" и утвърждаването на едноличната ни същност. Често в живота сърцето ни се бунтува и дава заповед за атака на нашите мисли, и разбира се има равнозначно отражение в чувствата ни, които пораждат нашите действия.
Всичко това дава смисъл в житейския ни път и се явява като личностно отражение със своите нюанси във времето и обществото.
Не само, че е необходимо, но е и задължително личността да прави равносметка от изминалия път, изживяните моменти, и пропуснатите възможности.
Именно в това е смисълът на човешкият живот.

***
Вървя по пътеката на съдбата,
а мислите се разпиляват като листи.
А сърцето - готово за борбата
по поля широки, даже и гористи.

Дори чувства се вълнуват
като морските талази
и бреговете атакуват.
Не, те не са джамбази!


©
автор: Николай Пеняшки – Плашков

2 коментара:

  1. Причина и следствие в едно - нашето собствено Аз. Бешеми интересно да прочета, Ники!

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей, Веси!
    Всички знаем за съществуването на причинно-следствените връзки.
    Най-сърдечно благодаря за твоите приятеллски посещения и отзиви! :)
    Ще ми бъде приятно да допълваш и с твои мнения
    темите които разглеждам! Дори и ако трябва в критичен материал.

    ОтговорИзтриване