вторник, 12 октомври 2010 г.

Усет




Усетих повея на вятъра,
разпилял като есенни
листи мислите ми.

Усетих прилива на вълните,
заляли с устрем
душата ми.

Усетих изгрева на слънцето,
устремило погледа си
в сърцето ми.

Не ще забравя!


1 коментар:

  1. Много вълнуващи мисли, вдъхновени от природата. Нужни са повече от очи, за да се види. Аз също няма да забравя нарисуваната с думи картина, Ники!

    ОтговорИзтриване