събота, 30 октомври 2010 г.

Философски поетично – прозаичен щрих за равносметката…

Животът е не само красив и романтичен.
Изпълнен е с борба по пътеката на нашата съдба, за откриването на нашето "Аз" и утвърждаването на едноличната ни същност. Често в живота сърцето ни се бунтува и дава заповед за атака на нашите мисли, и разбира се има равнозначно отражение в чувствата ни, които пораждат нашите действия.
Всичко това дава смисъл в житейския ни път и се явява като личностно отражение със своите нюанси във времето и обществото.
Не само, че е необходимо, но е и задължително личността да прави равносметка от изминалия път, изживяните моменти, и пропуснатите възможности.
Именно в това е смисълът на човешкият живот.

***
Вървя по пътеката на съдбата,
а мислите се разпиляват като листи.
А сърцето - готово за борбата
по поля широки, даже и гористи.

Дори чувства се вълнуват
като морските талази
и бреговете атакуват.
Не, те не са джамбази!


©
автор: Николай Пеняшки – Плашков

петък, 29 октомври 2010 г.

Танка - 7



звездите светят
светулка път чертае
гората нехае
само от време на време
кукумявка се чува

сряда, 27 октомври 2010 г.

Юген / импресия


изображението е от http://e-vestnik.bg/
-------------------------------------------------

/ по Весислава Савова /

***
Днес е слънчево небето.
Тъжни облаци отплават.

***
Черни облаци настъпват
и забулиха майката Земя.
Окапаха листа от рози.

***
Небето е като запустяла къща.
Черни облаци птиците изгониха.
















вторник, 26 октомври 2010 г.

Танка - 6


/ изображението е от сайта еvgenidinev.com/
........................................................................................................

есента дойде
с тихи бягащи стъпки
концерт от щурци

птиците ще запеят
горски любовни песни



понеделник, 25 октомври 2010 г.

Танка - 5




/ по Весислава Савова /

букет от рози
нося на любимата
цигулар свири

музикална пиеса
душата ми затопля


неделя, 24 октомври 2010 г.

Анна Ахматова

ЛЮБОВ

Ту змийка, преплетена зло,
сега ми предрича сполука,
ту гълъбка с бяло крило
отвън на прозореца гука,

привиди се в скрежа ли мек,
в съня ли дълбок на шибоя.
Но с нея забравя човек
утеха и радост какво е.

Тя шепне с молитвен копнеж,
ридае в звънтеж на соната.
И страшно е, щом я съзреш
в усмивка съвсем непозната.

*****
СЕГА СЕ МОЛЯ НА ЛЪЧА

Сега се моля на лъча -
той блед и слаб снове.
И днес от сутринта мълча,
сърцето ми - на две.
На моя умивалник стар
позеленя медта.
Но там лъчът разпалва жар
и весели света.
Невинен и обикновен,
витае в глух покой,
но в този дом опустошен
той златен празник е за мен,
утеха ми е той.

1909

***
ЧЕТЕЙКИ „ХАМЛЕТ”

1.
Зад широките гробища бляскаше вир
и димяха пустинни земи...
Ти ми каза: "Какво пък, иди в манастир
или някой глупак си вземи..."
Само принцове казват такива неща,
но речта му ще помня докрай -
нека пада по моето рамо в нощта,
както мантия от горностай.

2.
Грешни мисли ме смутиха,
проговорих: "Ти..."
Озари усмивка тиха
милите черти.
Плам в очите ми безспир се
пали и гори...
Любя те, като четирсет
ласкави сестри.

1909

***
ТЪМНАТА ТЕРАСА


Тъмната тераса
и в дървото - птица...
А на мойта маса -
мъжка ръкавица.

Лампите са жълти.
Нощем шум витае.
И не си дошъл ти,
а защо - не зная.

Утре чакам ясно
слънце златокъдро.
Всичко е прекрасно
и сърцето - мъдро.

Глъхне в самотата
от боязън смътна...
Четох, че душата
уж била безсмъртна.

1911

***

ПО ПЪЛНОЛУНИЕ ПОТЕГЛИ

По новолуние потегли
другарят ми и, значи - край!
Присмя се "Циркаджийка! Негли
ще доживееш ти до май?"

И както само брат се праща,
изпратих го на дълъг път,
не зная колко нови плаща
ще могат да го заменят.

И нека в друми каменисти
пребъде болката у мен...
Пантофките ми пак са чисти,
чадърът ми е пак червен!

Гърми оркестър и не може
да има в празника тъга.
Но зная аз, че пета ложа
е вече празна отсега!

1911


©
Иван Николов, превод от руски


Анна Ахматова - живот и творческа дейност




Анна Ахматова / с псевдоним Анна Андреевна Горенко / е руска поетеса и е една от най – значителните представителки на акмеизма и на руската поезия като цяло. Тя е съпруга на поета Николай Гумильов и майка но историка Лев Гумильов.
Тя е родена през 1889 год. в Болшой фонтан край Одеса. Завършва гимназия в Киев а после завършва право в Санкт Петербург. Поезия пише от ранна възраст и публикува под псевдонима Анна Ахматова. Причината за това е нежеланието на баща й те да бъдат свързани с фамилното му име.
Тя и нейният съпруг са сред основните участници в групата на акмеистите, които се противопоставят на символизма, по сдържани и класически поетични форми.
По късно след развода с Николай Гумильов, тя се жени за Владимир Шилейко и Николай Пенин.
След екзекуцията на Николай Гумильов, нейните стихотворения се публикуват през периода 1923 – 1940.
Основно се издържа с преводи. Преведени от нея автори са Виктор Юго, Робиндранат Тагор, Джакомо Леопарди, а също и арменски и корейски поети.


След 1934 год. започва да пише автобиографичния цикъл „Реквием”, който е публикуван през 1989 г. , който е оценен като значимо произведение.
През 1940 г. някои от стихотворенията са преиздадени, а доста по-късно книгата е иззета от книжарниците и библиотеките.


В периода 1941 – 1944 г. е евакуирана в Ташкент поради войната с Германия. Поезията, която пише там е предимно с патриотично съдържание. Издадени са през 1943 год.
След завръщането й в Ленинград нейните стихотворения продължават да се печатат в местни издания.
След срещата й с британския философ Исая Берлин през 1946 год.
лично Андрей Жданов я подлага на критика и публикуването на нейните стихове е спряно наново.
Пред 1949 г. Анна Ахматова публикува няколко стиотворения с хвалебствия към Йосиф Сталин, с намерението да помогне за освобождаването му, но не постига успех. Същият е освободен едва през 1956 год.


След смъртта на Сталин мястото и творчеството на Ахматова в руската литература започва бавно и колебливо да бъде признавано.
В началото на 60 – те години започват да се публикуват книги с нейни стихове, но повечето от тях са забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период започва да пише и мемоари за Александър Блог, Амедео Модилиани / известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова / , Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин.
През 1965 год и е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Тоармина в Италия и почетен докторат в Оксфордския
Университет.


Активната творческа работа на Ахматова продължава 60 години. Тя принадлежи към групата на акмеистите. Нейната поезия изразява драматическо напрежение и с психологическа дълбочина. Тя е лаконична, чужда на самоцел, естетизъм и в същност не съвпада
с изискванията на акмеизма. Поезията на Аматова има съществена близка връзка с класическата руска поезия, най вече с тази на Пушкин. От съвременните поети най – близко до нея са И. Анненский и Александър Блок.
През тези 60 – сет години творчески труд поезията на Ахматова е оцеляла на някои промени, като се подържа на сравнително стабилни естетически принципи, които се сформират още в първото десетилетие на нейния творчески път.
Но въпреки това, по – късно в Ахматова се заражда стремежа да излезе извън границите на диапазона от теми и идеи, които са залегнали в началото на текста, който е особено ярко изразен в поетичния цикъл „Вятърът на войната” / 1941 – 1945 г. / .. и в „Поема без граници” / 1940 – 1962 /
Говорейки за своите стихотворения, Анна Ахматова твърди „ За мен те са връзката с времето, с новия живот на моя народ. Когато ги пиша, аз живея с техните ритми, които звучат с героичната история на моята страна. Аз съм щастлива, че съм живяла през тези години
и видях събития, които нямат равни.


ПРОИЗВЕДЕНИЯ:


* „ Вечер” – 1912 г.
* „ Четки” – 1914 г.

* „Белая Стая” – 1917 г.
* „Подорожник” – 1921 г.
* „ Anno Domini MCMXXI” изд. „Петрополис”
* „ Тростник” 1923 – 1940 г.
* „Седьмая книга”
* „Из шести книг” / 1940 /
* „Поэма без героя” / 1940 – 1965; публикувана през 1976 г. /
* „Реквием” / 1935 – 1940; публикувана през 1989 г. /


четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Романът "Заеко бягай"

Романът / трилър / „Заеко бягай” е на американския писател Джон Ъпдайк .Той е един разтърсващ роман, който се опълчва срещу начина на живот който е възхваляван в Америка. Романът е образен, безпощаден и е изключително оригинален въз основа на таланта на автора си.

„Американският начин” от който бяга Заека е страшен, убийствен и циничен в своя конформизъм. Но страшен е и самият Заек…, те. Хари Енгстръм Заека, който е главният герой. Чрез него авторът показва с голяма сила и достоверност процеса на разпадане на естествените човешки връзки, този ужасен процес на отчуждение, който все повече се засилва в едно общество, лишено от истинска човечност.”
След този роман следват още три продължения: „Заека се завръща”, „Заека богат” и „Заека се укроти”.

Романът "Спасителят в ръжта"


"Спасителят в ръжта" е роман от амеранския писател Джеръм Дейвид Селинджър и е една от неговите най – известни книги.
Романът отнема на автора близо 10 години обмисляне и писане за своите 200 страници.
Романът е изпълнен с философски разсъждения за живота и смъртта, и на места се възприема като песимистичен.

В него се разказва за емоционалното, психическото и най – вече душевно съзряване на един младеж, който напуска частното си училище преди да бъде изключен и заради неприязън към методите и начините на преподаване. Главният герой е Холдън и е отвратен от лицемерието на
съучениците си. Той решава да остане няколко дни в Ню Йорк, за да не
попадне под гнева на родителите си. Лута се по улиците на чуждия, студен и бездушен град. При тези скитнически условия, Холдън се връща назад в
спомените си и прави оценка на изминалите събития.
Холдън е изпълнен с разочарование и безсилие към двойствения морал на обществото и на възрастните.
Романът е култова книга и е сред 25 най – продаваеми книги в света за всички времена.
Героят Холдън Колфийлд вълнува и продължава да вълнува читателя
с бунта си срещу общоприетите норми на обществото със своята общоприета искреност, отвръщението от лицемерието и с трудностите на
човешкото съзряване.



Романът "Самотният бегач на дълги растояния"



АЛЪН СИЛИТОУ / британски писател /
който е автор на романът "Самотният бегач на дълги растояния".

Действието се развива през 60-те години на миналия век в Англия. Колин Смит е момче от бедно работническо семейство от Нотингам и е арестувано за обир на пекарна. Попада в затвор със средно тежки условия за превъзпитаване на младежи. Там директорът има стриктна програма за поправяне – много труд, много спорт, наказания и диета на хляб и вода за неподчиняващите се. Колин обаче се превръща в негов любимец, благодарение на това, че е страхотен бегач на дълги разстояния.
Двамата с директора се сближават и така той научава историята на момчето – бедния живот на семейството, бащата, починал от тежка болест, майката, намерила си втори съпруг, която не се интересува от сина си. Колин трябва да оправдае доверието на директора, като участва в маратон.
Целта му е да успее да надвие призраците от миналото и да намери смисъл за бъдещето си. Но дали ще стане?

По книгата има и филм, който е награден с BAFTA за най - добър млад актьор за Том Кортни
( Колин Смит) през 1963 - а.


сряда, 20 октомври 2010 г.

Кога ли...?

/ по Весислава Савова /

Нож сърцето ми дълбае -
бразди в кръв се пълнят.
А и мисълта се колебае,
кога ли душите ще се допълнят.

Есенна палитра / хайку 61, 62, 63, 64

***
есенни листа
са като пеперуди
пак ще отлетят

***
слънце премигна
небето е пак черно
дъждът заваля

***
есенен вятър
подгони плахи листи
зимата идва

***
пълнолуние
звезди като броеница
кучето лае

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Не са далече

Не са далече...
Тук са наблизо,
куче, рекичка и мост.
Те са ми близки.
Даже не са ми на гости.
Те са в дома си.
Бях за малко навън.
Колко неща да погледна?
Това не е поредния сън.

Порив...

Първи ден:
Отворих
вратата на живота.

Втори ден:
Бях прорив.

Трети ден:
Полетях
с крилете на вятъра.

Нов ден:
Поведох...

Следващ ден:
Следват ме.

Пореден ден:
Затворих вратата
на живота.

Останах жив.
А другите...?!

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Вечерна любов

Ще пристъпя бавно… Ще бъдем ние.
Само аз и ти… под купола на звездите.
А мълчаливата луна като сърп се вие,
усмихната от песни на щурците.

А очите ти прекрасни – сияещи звезди.
А любовта гореща оставила следи.
Така се ражда всяка нежност
породила любовта ни…

Щрих на словото

Словото е възпроизводство на човешката мисъл относно дадено виждане, отношение и намерение, емоционално настроение, което информира за желанието, възможността и даденостите на конкретната личност за използване на таланта, знанията и практическите умения на човека относно решаването и създаването на конкретен продукт и намерения, както в лична така и обществена полза.

сряда, 13 октомври 2010 г.

Музика (двуезично)

/по Весислава Славова /

Нощ, луна и звезди -

майката до детето бди.
Музиката нежна -
за сърцето неизбежна.

—————

Night, moon and stars -
mother to child watch.

Gentle music -

heart inevitable.


вторник, 12 октомври 2010 г.

Романът „Проклятието“ на Джейн Ан Кренц



Джейн Ан Кренц е водеща американска авторка в съвременната американска проза. Тя притежава таланта
и умението да създава преплитащи, и вълнуващи любовни истории с динамични сюжети. Тя става известна и обичана писателка. Доказателство за това е дебюта на нейните книги в Топ класациите за бестселъри.

Кренц е многостранна писателка. Тя е авторка и на исторически романси под псевдонима Аманда Куик. Пише и футуристични романи с друг псевдоним Джейн Касъл, но най – добрите носят истинското й име – Джейн Ан Кренц.
Те са предимно в жанра на романтичния съспенс, в който любовната интрига е умело съчетана с криминален сюжет

Кренц е майсторка на напрежението. Тя умее да прикове вниманието на читателя и да опъне нервите му така, както го правят най-добрите автори на трилъри като Патерсън и Балдачи.

Писателката е автор на 40 бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“. Общият тираж на книгите й е надхвърля 27 милиона екземпляра. Тя е носител на наградата Джейн Остин Комеморътив Медъл на списание Романтик Таймс за приноса си в жанра на романтичната литература. Джейн Кренц вярва все повече в значението и приноса на този вид четиво в живота на жените по цял свят.
Завършила е Калифорнийския университет в Санта Круз с бакалавърска степен по история и е защитила магистърска степен по хуманитарните науки, специалност библиотекарство в Сан Хосе Стейт Юнивърсити.
Джейн Ан Кренц живее в Сиатъл, Вашингтон. Над 30 години е щастливо омъжена за любовта на живота си Франк Кренц.


За книгата: 


През седемнайсети век алхимикът Никълъс Уинтърс изработва Горящата лампа, за да стимулира парапсихичните си способности и да способства развитието на нови свръхестествени дарби. Но изобретението носи смъртоносно проклятие за мъжа, наследил генетично променения талант на рода Уинтърс. За да оцелее, той трябва да намери Горящата лампа и жена, която може да разчита енергията на сънищата, излъчвана от нея.
Джак Уинтърс има таланта да изгражда безпогрешни стратегии, но усеща, че започва да развива и втора дарба. Той вярва, че Горящата лампа ще му помогне да се освободи от семейното проклятие. За да я открие, Джак се обръща към малката детективска агенция на Клоуи Харпър. Младата жена притежава рядко срещаната дарба да борави с енергията на сънищата.
Клоуи бързо успява да намери Горящата лампа и да я задейства. Силната й енергия подбужда пламенните чувства между нея и Джак. Но скоро по петите им тръгва организацията „Нощните сенки”, която иска да се добере до реликвата и да използва мощната й, но опасна енергия.

ИК Хермес

Корична цена: 11,95 лева



Откъс:



* * *

" Клоуи спря колата до тротоара и изгаси двигателя. Огледа малката къща през предното стъкло и усети как косъмчетата на тила й настръхват.
Щорите и завесите бяха спуснати и на горния, и на долния етаж. Само слабото сияние от включен телевизор се забелязваше в ъгълчето на прозореца на дневната. Всички останали лампи бяха изгасени.
- Нещо не е наред – каза тя на Хектор. – Всички лампи и телевизорът трябваше да са изгасени до полунощ. Кълна се, че ако Флечър е решил да доведе гаджето си тази вечер, се отказвам от случая. Няма отново да минавам през цялата тази история.
Хектор стоеше изправен на седалката до нея. Той завъртя глава за момент, като чу гласа й, но не прояви никакъв интерес към темата. Стигаше му, че е с нея.
Тя поседя известно време зад волана. Повечето къщи на тихата уличка в този квартал на Северен Сиатъл тънеха в мрак, освен лампите над входните врати и по някоя нощна лампа на горните етажи.
- Точно това е една от причините да прекратя връзката си с Флечър – обясни тя на Хектор. – На него не може да се разчита. Пълна липса на самоконтрол. Обещава нещо, а после не може да го изпълни.
Чантата й беше на пода пред кучето. Клоуи се заплете за момент в дръжките, после бръкна и извади телефона си. Флечър все още беше в списъка на личните й контакти.
- Трябваше да го преместя в списъка с клиентите – каза тя на Хектор.
Набра номера. След четири позвънявания се включи гласова поща. Клоуи не остави съобщение.
- Ако трябва да сме справедливи, възможно е да не прави секс с новата си приятелка – каза тя. – Малко вероятно, но възможно. Може просто да е заспал пред телевизора. Мъжете често го правят.
Хектор я погледна, невъзмутим както винаги. Обикновено Клоуи не се занимаваше с наблюдение. Благодарение на интернет това се налагаше все по-рядко. Ако й възложеха да изясни дали някой, подал иск към застрахователната си компания, наистина е със счупен врат и носи обездвижваща яка, трябваше само да провери профила му в някоя от социалните мрежи или да открие блога му. Неизменно се оказваше, че „пострадалият” е публикувал голям брой снимки от скорошната си ски ваканция или планински поход и е направил куп коментари колко добре си е прекарал и за какво ще си изхарчи парите, които очаква да получи от застрахователите. А с разводи Клоуи не се занимаваше. Точка. Това беше едно от правилата й.
Почти никога не поемаше случаи като този, с който бе ангажирана в момента. Те винаги водеха до неприятности. Но беше допуснала фаталната грешка да съжали Флечър.
- Признавам, че изпитвам някаква слабост към него – каза тя на Хектор. – Това е, защото за няколко кратки, блестящи мига бях убедена, че той е идеалният мъж. Заради него бях готова да се откажа от обета си за въздържание. Но той не е виновен. Оказа се, че съм сгрешила.
Поседя мълчаливо още няколко минути, загледана в тъмната къща. Някаква невидима енергия премина като полъх по сетивата й.
- Нещо не е наред в тази картинка, Хектор.
Кучето се прозя.
Клоуи отново набра номера на Флечър. Пак никой не отговори. Тя затвори телефона си.
- Край. Това е. Ще се наложи да го събудим – заяви. – Не ми пука, дори и да прави най-страхотния секс в живота си. Пада му се, ако прекъснем блажения му унес.
Взе каишката от таблото и я закачи на яката на Хектор. Слязоха от колата. Клоуи прехвърли миниатюрния фотоапарат и телефона си в джоба на шлифера.
Пъхна чантата си в багажника и улови каишката на кучето. Заедно пресякоха улицата и тръгнаха по алеята към вратата на къщата.
В цепнатината между завесите се виждаха отблясъците от телевизора. По някаква необяснима причина синкавото сияние й се струваше странно. Клоуи отново почувства настръхването на тила си. Инстинктивно отвори сетивата си и се огледа. На стъпалата и по дръжката на вратата имаше няколко пласта психична енергия, но никой от тях не изглеждаше скорошен или опасен. Предимно остатъци от енергията на Флечър.
- Нерви – каза на Хектор. – Май не трябваше да пия втората чаша кафе.
Натисна звънеца и се вслуша в приглушения му звук откъм къщата. Никакъв отговор. Кожата й настръхна. Тя погледна Хектор. Той не изглеждаше особено обезпокоен.
- Е, ти никога не си харесвал Флечър. Дори да беше в смъртна опасност, ти сигурно не би помръднал, освен за да вдигнеш крак да се изпишкаш отгоре му.
Посегна да отвори, макар да очакваше, че е заключено. Вратата наистина бе заключена. Напоследък Флечър беше започнал да полага някакви грижи за сигурността си.
Клоуи отново погледна към Хектор. Той душеше небрежно керамичната саксия до входа. Пред погледа й кучето маркира територията си, но очевидно не особено ентусиазирано. Нищо, свързано с Флечър, не интересуваше Хектор.
- Но сега той ми е клиент – обясни тя. – Не можем просто да го пренебрегнем.
Хектор изглеждаше отегчен.
Тя бръкна в другия джоб на шлифера си и извади инструмента, който братовчед й Ейб й беше подарил за рождения ден. Всеки уважаващ себе си частен детектив трябва да може да отвори заключена врата – беше й обяснил той. – Тази малка играчка може да отключи всяка стандартна брава. Сещай се за мен, когато я използваш.
Замисли се за Ейб. Той имаше талант да се справя с ключалки и всякакви подобни технологии. Впрочем в неговия клон на рода имаше доста криптоталанти, както ги наричаха в "Аркейн". В предишни периоди ги бяха обозначавали с по-директни наименования - като крадци на коли и касоразбивачи. Криптоталантите имаха множество разновидности и особености, но за всички беше характерно едно: те притежаваха свръхестествена способност да преминават през заключени врати, включително в киберпространството. Също както нея, Ейб си изкарваше прехраната, като живееше относително почтено: той проектираше компютърни системи за сигурност.
Клоуи бутна вратата, след като я отключи, наостри сетивата си още повече и погледна към тъмното антре. Сега ясно чуваше звука от телевизора. Отекна бързият, насечен диалог от някакъв стар филм. Флечър не си падаше по стари филми. Това означаваше, че вероятно е заспал на канапето.
- Флечър?
Никакъв отговор.
Отново я побиха тръпки, макар да не виждаше никаква причина за тях. Не само че Хектор си кротуваше, но и вътрешното й зрение не долавяше нищо обезпокоително. По плочките в антрето нямаше следи от опасна енергия.
Хектор погледна към малкото, тънещо в мрак антре. Сега прояви някакъв интерес, но колкото да отбележи новата обстановка. Разбира се, предвид силната му ненавист към Флечър, не би се развълнувал дори ако го откриеха проснат мъртъв или тежко болен на пода в дневната.
Мъртъв или болен. Стомахът й се присви от тревога.
Флечър беше малко над трийсет. Тренираше по три пъти седмично и се хранеше здравословно. Но не беше нечувано млад и здрав мъж да бъде покосен от недиагностицирано сърдечно заболяване или аневризма.
Отново я заля вълна от безпокойство. Тя пристъпи в антрето и потърси опипом ключа на лампата. Щракна го, но слабата крушка освети само антрето и малка част от дневната. Клоуи различи очертанията на крака на пода. Тялото беше скрито от канапето.
- О, боже, Флечър! ..... "




Усет




Усетих повея на вятъра,
разпилял като есенни
листи мислите ми.

Усетих прилива на вълните,
заляли с устрем
душата ми.

Усетих изгрева на слънцето,
устремило погледа си
в сърцето ми.

Не ще забравя!


неделя, 10 октомври 2010 г.

Спомени

Отмина лятото горещо
и всеки неканен спомен
в сърцето ми копнеещо,
отлита като лист бездомен.

Душата ми е водопад
а мислите са листопад.
Сърцето ми се моли
за гърдите нежни, голи.


Николай Пеняшки - Пеняшки

петък, 8 октомври 2010 г.

Морска рапсодия























Застанал на брега
с рапани във ръце
и загледан в луната
ще я приема от сърце.

Звездите по своему премигват,
а луната в люлка дете приспива,
а Посейдон спокойствието пази.
Заспали са морските талази.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Съдбовни години - роман - глава седма

Диян бе в пълно неведение относно ситуациите, свързани със Стела и случилото се в дома й.
Близките дни бяха наситени със събития, които възбуждаха в него неприятни усещания и вълнения.
Чувстваше се като участник в един нескончаем трилър, в който всеки един момент се очакваше действието да предизвика неочаквани обрати, които биха могли да разбъркат душата му и да го поставят пред нови препятствия, но за него не беше проблем да издържи на всичко това, понеже понасяше като стоик неочакваните предизвикателства.
Сутринта беше топла, усещаше се свежия въздух на морския бриз и от време на време писъка на гларусите. Нашият приятел седеше на тапицирания стол, преглеждаше сутрешния ежедневник и пиеше кафе. Обожаваше вкуса и аромата на тази напитка. Погледът му се спря на статия отразяваща случилото се в дома на Стела.
- Дияне – обади се майка му, която беше излязла от къщи. – Видя ли статията на пета страница за момичето, което си спасил?
- Да, в момента я чета.
- Нищо не отбягва от зоркия поглед и перото на папараците – отбеляза майка му.
- Това им е работата – отговори Диян и се усмихна, все едно, че нищо не е станало.
- Сине – е, не те ли вълнува всичко това, а и какво смяташ да правиш? – попита майка му – Искаш ли още кафе и безалкохолно?
- Няма да откажа – отговори той спокойно, вдигна поглед от вестника, въздъхна безшумно
– а колкото до моите намерения, решил съм какво да правя.
Вдигна поглед от вестника и погледна спокойно майка си. Дъхът му беше спокоен, сякаш нищо не беше се случило, дори и бизнес проекта. Въпреки всичко не желаеше да го поставя на втори план.
- Дияне, сестра ти се обажда и имаш поздрави от нея.
- Благодаря й за поздравите! Но не ми трябват! Желая й здраве, както и на цялото семейство! А как са племенниците ми?
- Добре. Знаеш много добре как стоят нещата там. Синът им е студент, а малката ще бъде абитуриентка.
- Радвам се за тях. Как ми се ще да ги видя. Домъчняло ми е. За какво се обажда сестра ми? Да не й трябва нещо…- усмихна се ехидно той.
- Не говори така! - прекъсна го майка му.
- Я кажи, от кога не се е обаждала? Та тя не се обади и за рождения ти ден! А минаха двайсет дни от тогава! Какво ще кажеш, а … ?! Как определяш това поведение?
- Била е командировка един месец в щатите. Извини се за това. Вчера си получих подаръка от нея.
- Сериозно ли говориш?
- Разбира се! – отговори тя и показа роклята, и тюркоазеното които беше получила – А това е за теб сине! – и му подаде доста голям красив пакет.
- Не може да бъде?! Но как така се откъснало от сърцето й!
- Не говори така! Та тя ти е сестра!
- Знам майко! Имам предвид думите, които ми отправи преди време; да не я търся за нищо и да забравя… Или в момента я гризе съвестта?! Чудна работа…!
- Отвори го! Какво чакаш? - отговори майка му - Нима се съмняваш в чувства й ?
Диян огледа големия пакет, изпратен от
Ню Йорк. Прехвърли го от ръка в ръка, остави го в дясната, като че го мереше на кантар.
- Не е много лек. Какво ли има вътре? Дали не сложила някоя бомба?! – повдигна вежди, погледна с усмивка майка си.
- Голям шегаджия си – реагира майка му. – Няма ли да го отвориш вече? Изгарям от любопитство.
- Много бързаш, мамче. По-о-о бавно! Като, че си комшийката Станка… ?!
- Не ме поднасяй с нея! В района около нас няма по – голяма клюкарка от нея. Така, че внимавай…! Да не ти се случи нещо!
Диян постави пакета на коленете си, кръстоса ръце пред гърдите и се замисли.
- Не знам майко… Все пак ми е сестра – въздъхна тихо, бавно и преглътна, но беше спокоен – Знаеш ли…? Не бих постъпил към нея, както тя към мен !
- Е, какво чакаш тогава? - отсече нетърпеливо тя, разтвори красивите си черни очи, а фините й вежди бяха като полумесец.
- Сестра ми каза ли друго? Мисля, че се досещаш защо питам?
- Не – е - е, нищо не каза.
- Дияне, почваш да ми лазиш по нервите! Ще те оставя сам и прави каквото искаш! С твоето спокойствие и мнителност можеш да побъркаш човек.
- Добре де, добре! Трай, сега ще отворя пустия пакет! Нали е за мен?
Какво от това? Сипи ми ако обичаш малко уиски! Ще ми трябва за кураж! – каза той и се усмихна.
Отвори пакета, изсипа съдържанието на масата и разтвори очи.

автор: Николай Пеняшки - Плашков


>> Следва продължение…

събота, 2 октомври 2010 г.

петък, 1 октомври 2010 г.

Есенна импресия

есенни листа
посипали гората
скамейка тясна
ще посрещне влюбени
пак под нощното небе


Празник на поезията и музиката

ДРАГИ ПРИЯТЕЛИ! :)

Днес, първи октоври като международен ден на поезията и музиката Ви поздравявам с едно прекрано любовно стихотворение на един от любимите ми български поети Дамян Дамянов:

Нека красотата и величието на словото да вълнува душите на всички негови ценители, и да дава смисъл на житейските ни дни, дори и да ни вдъхновява...!

*****
НЕ СИ ОТИВАЙ

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!