Много често пред педагози, учители, преподаватели в училища и ВУЗ – ове, дори и в детските градини стои задачата да се стимулират и научат децата, учениците и студентите да се научат на мислене, да овладяват и усъвършенстват този процес.
Накратко и съществено казано: „Да се научим на мислене”, т.е. да анализираме. Казано иначе „Да му хванем цаката”.
Да търсим решение на проблемите, въпросите които ни вълнуват, явленията които ни интересуват – също означава мислене.
Когато учителят на малкия Карл Фридрих Гаус възлага на учениците да пресметнат сбора на числата от едно до сто, за които задачата е доста
скучна и продължителна работа, докато умният Гаус намира бързо решение на задачата чрез комбиниране на числата по двойки ( 1+99, 2+98, 3+97, ,,, и т.н. ), като сборът на всяка двойка е сто.
Да се учим да мислим означава да усъвършенстваме „мисленето” като процес за решаване на конкретните случай, факти, задачи, процеси и др.
Мисленето функционира като биологичен процес в конкретното биологическо и психологическо време под влиянието на нашите желания и амбиции за решаване на нашите проблеми, задачи за постигане на крайните резултати.
Напълно съм съгласен и подкрепям статията на Ангел Попов, и мнението му, че същността на мисленето е сложен процес,без който е немислимо съществуването, развитието и усъвършенстването на
човека в която и да е насока.
Всички знаем, че менталните процеси в човека са безгранични.
Мисленето в своето биологическа и психологическо време може да бъде резултат от най – различни прояви, социални, религиозни, политически,
икономически процеси и т.н. Именно всички те предопределят начина на мислене и го надграждат, и разбира се формират индивидуализма в конкретната
личност, което го отличава от останалите.
В нашето свръхразвито технологично и информационно общество мисленето като процес е на съвсем друго ниво.
Резултатите от него се явяват отражение на духовно – интелектуалното ниво на човека.
Ние наблюдаваме нещата около нас, които дават своята информация,която трябва да обработим въз основа на нашите разбирания, виждания, които са резултат на нашата емоционално – психологическа настройка и се добиваме с определен обем знания.
Бих казал, че ролята на мисленето е двузначна; т.е. като процес то има второстепенна роля, но когато решава съществени проблеми, то придобива главна роля.
Когато се говори за интелигентност и своево рода мислене при животните ( които са били обект на научни изследвания и анализи ), нещата стоят по следния начин:
Кучето има едносигнална нервна система и реално погледнато не мисли. При него всичко е на базата на условни и безусловни процеси.
Съгласно научния труд на С. Лойд Морган „Животните и интелигентността”, а малко по късно и от Л. Хопхаус с труда му „Еволюция на ума”, в който той идва до заключението, че само маймуните се намират на стадия „практическо съждение”.
В следствие на многобройни изследвания върху интелектуалната дейност на homo sapiens Кьолер отбелязва, че мисловната дейност на животните зависи изцяло от обхвата на зрителното възприятие,
възприятие,което определя дали ще се използват съответните средства или не.
В своята научна дейност и анализи И. Павлов потвърждава фактите и убежденията на Кьолер.
Най – съществената предпоставка за съществуване и развитие на мисленето е при най – висшите животни при които съществува втора сигнална система, а когато тя е съпроводена с изключителна трудова дейност и развитие на речта, най – съществено обуславя и доказва съвършенството на мисленето.
Делфините са познати като едни от най – интелигентните същества на света. Мозъкът им притежава неврони, характерни още единственно за
човешкия, този на човекоподобните маймуни и слоновете. Имат остро зрение и много по – остър слух. Дялът на мозъчната кора, който се занимава с преработване на акустична информация в картини,е 10 пъти по развит от човешкия. Това което изумява при тях, е че притежават чувство
чувство на самосъзнание ( делфинът се разпознава в огледало),което е предшественник на абстрактното
мислене при хората.
Важно качество при делфините е алтруизма , който надхвърля грижата за собствения им вид. Наблюдават се делфини които помагат на китовете в плитки води. Друга особеност при делфините, е че мозъкът им
не може да обработва комплексно « информация»
(доказано от Пол Менжър от университета Уитуотърсрант в Йоханнесбург).
Пол Менжър твърди,че големият мозък на делфините, китовете и косатките им помага не да мислят, а за да поддържат необходимата висока температура на телата в студената вода.
При плъховете също може да се каже, че имат развита интелигентност,
по причината, че пред тях стои сериозният проблем да се борят за преодоляване на трудни и необичайни
ситуации за оцеляване и търсене на храна.
Слонът е най – интелигентното същество от всички животни. Той спада към малката елитната група на хората, човекоподобните маймуни и делфини. Те имат изключително силна памет и добре познато алтруистично поведение и огромен мозък.
Слонът се присъединява към знаещия елит сред животните.
Най – близката връзка между човека и слона е съществуването на сходни и когнитивни въэможности.
Сходната когнитивна еволюция между човека и слона е вероятно свързана с Комплексът социалност и сътрудничество.
Слонът притежава най – високата форма на съпричастност и алтруизъм в животинското царство.
Слоновете притежават обширна пространствено – времева и социална памет с висша мозъчна функция и когнитивно поведение.
автор: Николай Пеняшки - Плашков
Няма коментари:
Публикуване на коментар