СЪДБОВНИ ГОДИНИ - роман - глава шеста

Цялата тази жестока ситуация, която се стовари върху живота на Диян, особено последното, го изкара извън релси.
Вече не можеше да прецени колко време ще продължи тази история. Вместо да върви на подобряване, нещата тръгнаха по - зле.
Даде сила на волята и разума, за да не затъне в блатото на зловещите и мрачни мисли. Само силата на бистрия разум можеше да му помогне…
Бърза помощ и полицията бяха вече пред входа.
- Тука ли е…? - не се доизказаха едновременно полицейския инспектор и лекарят.
- В хола…
Инспекторът направи жест да не пристъпва никой до тежко пострадалия и нареди на хората си, да огледат навсякъде и да вземат необходимите отпечатъци. Провери лежащия дали има все още пулс.
- Дишането е много слабо. Действайте…! - нареди на представитеите на бърза помощ, които за секунди направиха необходимото.
Сетне се обърна към Диян.
- Вие ли се обадихте?
- Да.
- Елате с мен да Ви задам някои въпроса!
Разговаряха подробно. Разпита съседката и пожела да разговаря със Стела.
Малко преди това му предадоха личните документи на пострадалия.
Инспекторът погледна снимката и името му. Показа я на съседката и попита:
- Познавате ли го? Не е във ваша полза да криете, възрастна жена сте! За всяка ваша дума ще отговаряте пред съда.
Отговорът й беше отрицателен.
Баба Мария влезе при Стела, за да й обясни за случилото се, с цел да я подготви психически, но не успя напълно.
Старицата предупреди инспектора за състоянието й.
- Не може ли да изчакате ден - два, докато се успокои…? Дори в момента е по – зле. А и няма да се подобри, имайки предвид, че се опита втори път да сложи край на живота си.
- Момичето има ли живи роднини?
- Знам, че е имала брат, който е работил в Англия, но е загинал при автомобилна катастрофа. Това е, което мога да кажа.
- Благодаря Ви за информацията.
Сетне инспекторът влезе при Стела и много тактично и внимателно разговаря с нея, държейки ръката й… Преди да тръгне и каза:
- Почивайте си и се успокойте!
Диян го попита дали ще може да се почисти и сложи в ред апартамента, за да се премести момичето. След като получи одобрението, се захвана за работа.
Петър му помогна за всичко, дори и бабето се включи според силите си.

*****
Мария ги покани да вечерят, като помоли да не й отказват.
Започнаха със салатата и домашна ракия. Бяха мълчаливи.
Известно време старицата приличаше на статуя.Лицето е беше бледо, а дъха - замрял.
Диян го измъчваха разнопосочни мисли:
„ Какво ли търсеше този човек при заключен апартамент и каква е каква е причината за състоянието му.”
А според обстановката личеше, че са били двама, също и следи от сбиване. Явно този който е посегнал на живота му е имал ключ от апартамента. „Всичко е толкова странно и пълно със загадки.”
Сетне загледа въпросително бабата и я попита:
- Какво мислите за случилото се? Кой друг може да има ключ за апартамента?! На следователя не казахте нищо, но Ви моля да не криете от мен! Ще може ли Стела да бъде спокойна в къщи при тази ситуация!
Бабето го погледна спокойно, а змийските й очи не изразяваха никаква емоция. Дишаше спокойно и шумно. Преглътна, облиза устните си и прехапа долната.
- Може. Не се притеснявайте!

Пред Диян вече съществуваха доста проблеми освен работата му.
Предстояха повече задължения отколкото очакваше. Мислите непрекъснато плуваха в съзнанието му. Въздъхна дълбоко, но запази самообладание. Задаваше си въпроси, отговорите на които все още бяха загадка. Въпреки, че беше в компания, имаше усещането, че беше сам в безпорядъка на мисли, неизвестности и отговорности. Но всичко това не го притесняваше. Винаги успяваше да намери решение независимо от ситуациите. Мислеше как една младо и очарователно момиче като Стела може да остане сама в живота.
„Колко жестока е съдбата!” - помисли си той.

автор: Николай Пеняшки - Плашков

Следва продължение….