събота, 25 септември 2010 г.

Зимна импресия

Студ. Силна буря. Дърветата скърцаха под напора на вятъра, като че му припяваха.
Късна вечер. Небето бе хвърлило своето наметало с намерение да скрие звездите. Бяха скрити от страх да не ги отнесе бурята. Чакаха да отмине, за да се покажат наново и да заблестят с ярката си светлина.
В тази буреносна, мразовита нощ, повечето хора спяха, други играеха карти, а трети пиеха алкохол до насита. Съседите бяха пуснали музика и припяваха. Унесени в нея, не обръщаха внимание на природната стихия.
Стоях до прозореца и наблюдавах зимния хаос. Силният вятър разпиляваше едрите снежинки сипещи се от небето.
"Кога ли ще свърши всичко това?"- питах се. По едно време музиката на съседите се засили. Не се интересуваха дали другите около тях искат спокойствие.
Синът им, който бе музикант в градската филхармония засвири на кларинета си. Имах чувството, че бяха полудели на фона на природната стихия.
- Давай по-силно, бе! - чу се плътен мъжки глас - Дай още вино, за да си смажа гърлото! - и запя.
Съседите с цялото си поведение протестираха на зимната буря.
"Какво им стана на тези хора, само Бог знае!"
Замръзналите дървета заскърцаха все по-силно. Стихията нямаше намерение да спре скоро.
"Боже Господи, кога ли ще свърши тази какафония?"- питах се свил вежди.
Почувствах, че студ ме сковава, и кръвта ми започна да замръзва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар