петък, 24 септември 2010 г.

Почти есенно

/ по Разпилени "разкрития" на Весислава Савова /

Изпускаме лятото през пръсти, както пясък
ът изтича от тях на струи и ни провокира да чакаме до следващото.
А погледът на слънцето охладнява и чака с нетърпение да затопля други пояси на майката Земя.
А
някои птици по задължение се подготвят да отлитат в топлите страни.

лятото отлита
с последни усмивки
птици отлитат





2 коментара:

  1. Не мога да разбера ,колко гемии потънаха.Какво става?Така хубаво се смеехме , и изведнъж ти повяхваш.Тук при мен е повода , а на теб се отразява.Отговорите са 2: или се ядосваш ,и мислиш че съм разсеяна-коео не е така или си притеснен от него-няма за какво.Той не ме обича-не ме поглежда.Няма от какво -зная че е ревност, но е неоснователна.Повярвай.Би трябвало да си наясно вече -толкова време.Предложих да се дистанцирам-не даде.Сега как да ти помогна-кажи?Сигурно е трудно да гледаш-и аз трудно бих издържала.

    ОтговорИзтриване
  2. Сега пък какво става?Защо това настроение?Нали съм тук-никъде няма да ходя и само с теб стоя.Днес денят е само за теб.Малкия спи и съм единствено твоя.Кажи какво ти липсва.Кажи какво да напрвавя за да не си такъв...

    ОтговорИзтриване