четвъртък, 30 септември 2010 г.

Хайку - 60


пролет ухае
южнякът стопли земята
нивите свежи



Хайку - 59


нощта се спусна

песента на птиците
събуди утрото

Хайку - 58

любовни песни
полетяха в небето
щурци припяват

Хайку - 57

слънчеви лъчи
изгониха зимата
цветя цъфнаха

Хайку - 56

цъфнаха цветя
сред поля и градини
птиците пеят

Хайку - 55

гледам печално
през тъмния прозорец
кучето лае

сряда, 29 септември 2010 г.

Концерт японска музика и барабани тайко и Уеб дизайн

Какво свързва Уеб дизайна с японската музика, барабаните тайко и принципите на Изтока.

Така се случи, че отидох на Концерт на традиционна японска музика – барабани тайко, шамисен (цугару джамисен) и шинобуе на 03.02 2009 г. (трети Февруари) в Софийската опера. Така се случи и че нямаше време до този момент да напиша десетина реда с впечатленията си от концерта и японските барабани. Затова пиша чак сега. Определено музиката много ми хареса, но и неприятно впечатление ми направиха доста неща. Но, нека караме по ред:

Продължете тук: Концерт на японска музика, барабани тайко и Уеб дизайн


понеделник, 27 септември 2010 г.

Есенна импресия

Капят пожълтели листи -
сенки на отминаващото лято.
Сърдито слънцето блести,
за юг подготвя се птиче ято.

Почти през ден къпе се земята,
за дълга зима подготвя се гората.
Силен вятър свири в клони оголели,
горските животни от страх са онемели.

неделя, 26 септември 2010 г.

ДЖОН СТАЙНБЕК - "ЗА МИШКИТЕ И ХОРАТА"



Джон Стайнбек (1902-1968) е роден в калифорнийския град Салинас, където живеят повечето от незабравимите му герои. Той е запознат от първа ръка с тежкия труд на американските фермери и работници от началото на миналия век, защото самият е бил такъв, преди да започне да се изявява като журналист. През 1935 г. публикува първия си роман “Тортила Флет” и незабавно се обвива с литературна слава. Той е автор на повече от 25 романа, а през 1962 г. става лауреат на Нобеловата награда за литература.
“За мишките и хората” (1937) се радва на голям успех още с появата си. Това е невероятно затрогващ разказ за сложната спойка между двама мигриращи селскостопански работници - Джордж Милтън и Лени Смол. Те пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат собствена ферма. Лени е едър и тромав, умствено изостанал мъж, който по детски се радва на всичко пухкаво и меко. Джордж бащински го закриля и внимава Лени да не направи някоя беля поради извънредно голямата си физическа сила, която не умее да контролира...


За мисленето и ...

Много често пред педагози, учители, преподаватели в училища и ВУЗ – ове, дори и в детските градини стои задачата да се стимулират и научат децата, учениците и студентите да се научат на мислене, да овладяват и усъвършенстват този процес.
Накратко и съществено казано: „Да се научим на мислене”, т.е. да анализираме. Казано иначе „Да му хванем цаката”.
Да търсим решение на проблемите, въпросите които ни вълнуват, явленията които ни интересуват – също означава мислене.
Когато учителят на малкия Карл Фридрих Гаус възлага на учениците да пресметнат сбора на числата от едно до сто, за които задачата е доста
скучна и продължителна работа, докато умният Гаус намира бързо решение на задачата чрез комбиниране на числата по двойки ( 1+99, 2+98, 3+97, ,,, и т.н. ), като сборът на всяка двойка е сто.

Да се учим да мислим означава да усъвършенстваме „мисленето” като процес за решаване на конкретните случай, факти, задачи, процеси и др.

Мисленето функционира като биологичен процес в конкретното биологическо и психологическо време под влиянието на нашите желания и амбиции за решаване на нашите проблеми, задачи за постигане на крайните резултати.
Напълно съм съгласен и подкрепям статията на Ангел Попов, и мнението му, че същността на мисленето е сложен процес,без който е немислимо съществуването, развитието и усъвършенстването на
човека в която и да е насока.
Всички знаем, че менталните процеси в човека са безгранични.
Мисленето в своето биологическа и психологическо време може да бъде резултат от най – различни прояви, социални, религиозни, политически,
икономически процеси и т.н. Именно всички те предопределят начина на мислене и го надграждат, и разбира се формират индивидуализма в конкретната
личност, което го отличава от останалите.

В нашето свръхразвито технологично и информационно общество мисленето като процес е на съвсем друго ниво.
Резултатите от него се явяват отражение на духовно – интелектуалното ниво на човека.

Ние наблюдаваме нещата около нас, които дават своята информация,която трябва да обработим въз основа на нашите разбирания, виждания, които са резултат на нашата емоционално – психологическа настройка и се добиваме с определен обем знания.
Бих казал, че ролята на мисленето е двузначна; т.е. като процес то има второстепенна роля, но когато решава съществени проблеми, то придобива главна роля.

Когато се говори за интелигентност и своево рода мислене при животните ( които са били обект на научни изследвания и анализи ), нещата стоят по следния начин:

Кучето има едносигнална нервна система и реално погледнато не мисли. При него всичко е на базата на условни и безусловни процеси.
Съгласно научния труд на С. Лойд Морган „Животните и интелигентността”, а малко по късно и от Л. Хопхаус с труда му „Еволюция на ума”, в който той идва до заключението, че само маймуните се намират на стадия „практическо съждение”.

В следствие на многобройни изследвания върху интелектуалната дейност на homo sapiens Кьолер отбелязва, че мисловната дейност на животните зависи изцяло от обхвата на зрителното възприятие,
възприятие,което определя дали ще се използват съответните средства или не.
В своята научна дейност и анализи И. Павлов потвърждава фактите и убежденията на Кьолер.

Най – съществената предпоставка за съществуване и развитие на мисленето е при най – висшите животни при които съществува втора сигнална система, а когато тя е съпроводена с изключителна трудова дейност и развитие на речта, най – съществено обуславя и доказва съвършенството на мисленето.

Делфините са познати като едни от най – интелигентните същества на света. Мозъкът им притежава неврони, характерни още единственно за
човешкия, този на човекоподобните маймуни и слоновете. Имат остро зрение и много по – остър слух. Дялът на мозъчната кора, който се занимава с преработване на акустична информация в картини,е 10 пъти по развит от човешкия. Това което изумява при тях, е че притежават чувство
чувство на самосъзнание ( делфинът се разпознава в огледало),което е предшественник на абстрактното
мислене при хората.
Важно качество при делфините е алтруизма , който надхвърля грижата за собствения им вид. Наблюдават се делфини които помагат на китовете в плитки води. Друга особеност при делфините, е че мозъкът им
не може да обработва комплексно « информация»
(доказано от Пол Менжър от университета Уитуотърсрант в Йоханнесбург).
Пол Менжър твърди,че големият мозък на делфините, китовете и косатките им помага не да мислят, а за да поддържат необходимата висока температура на телата в студената вода.

При плъховете също може да се каже, че имат развита интелигентност,
по причината, че пред тях стои сериозният проблем да се борят за преодоляване на трудни и необичайни
ситуации за оцеляване и търсене на храна.

Слонът е най – интелигентното същество от всички животни. Той спада към малката елитната група на хората, човекоподобните маймуни и делфини. Те имат изключително силна памет и добре познато алтруистично поведение и огромен мозък.
Слонът се присъединява към знаещия елит сред животните.
Най – близката връзка между човека и слона е съществуването на сходни и когнитивни въэможности.
Сходната когнитивна еволюция между човека и слона е вероятно свързана с Комплексът социалност и сътрудничество.
Слонът притежава най – високата форма на съпричастност и алтруизъм в животинското царство.
Слоновете притежават обширна пространствено – времева и социална памет с висша мозъчна функция и когнитивно поведение.

автор: Николай Пеняшки - Плашков


Физиогномика

Накратко и съществено казано: „Да се научим на мислене”, т.е. да анализираме. Казано иначе „Да му хванем цаката”.
Да търсим решение на проблемите, въпросите които ни вълнуват, явленията които ни интересуват – също означава мислене.
Когато учителят на малкия Карл Фридрих Гаус възлага на учениците да пресметнат сбора на числата от едно до сто, за които задачата е доста
скучна и продължителна работа, докато умният Гаус намира бързо решение на задачата чрез комбиниране на числата по двойки ( 1+99, 2+98, 3+97, ,,, и т.н. ), като сборът на всяка двойка е сто.

Да се учим да мислим означава да усъвършенстваме „мисленето” като процес за решаване на конкретните случай, факти, задачи, процеси и др.

Мисленето функционира като биологичен процес в конкретното биологическо и психологическо време под влиянието на нашите желания и амбиции за решаване на нашите проблеми, задачи за постигане на крайните резултати.
Напълно съм съгласен и подкрепям статията на Ангел Попов, и мнението му, че същността на мисленето е сложен процес,без който е немислимо съществуването, развитието и усъвършенстването на
човека в която и да е насока.
Всички знаем, че менталните процеси в човека са безгранични.
Мисленето в своето биологическа и психологическо време може да бъде резултат от най – различни прояви, социални, религиозни, политически,
икономически процеси и т.н. Именно всички те предопределят начина на мислене и го надграждат, и разбира се формират индивидуализма в конкретната
личност, което го отличава от останалите.

В нашето свръхразвито технологично и информационно общество мисленето като процес е на съвсем друго ниво.
Резултатите от него се явяват отражение на духовно – интелектуалното ниво на човека.

Ние наблюдаваме нещата около нас, които дават своята информация,която трябва да обработим въз основа на нашите разбирания, виждания, които са резултат на нашата емоционално – психологическа настройка и се добиваме с определен обем знания.
Бих казал, че ролята на мисленето е двузначна; т.е. като процес то има второстепенна роля, но когато решава съществени проблеми, то придобива главна роля.

Когато се говори за интелигентност и своево рода мислене при животните ( които са били обект на научни изследвания и анализи ), нещата стоят по следния начин:

Много често пред педагози, учители, преподаватели в училища и ВУЗ – ове, дори и в детските градини стои задачата да се стимулират и научат децата, учениците и студентите да се научат на мислене, да овладяват и усъвършенстват този процес.

Кучето има едносигнална нервна система и реално погледнато не мисли. При него всичко е на базата на условни и безусловни процеси.
Съгласно научния труд на С. Лойд Морган „Животните и интелигентността”, а малко по късно и от Л. Хопхаус с труда му „Еволюция на ума”, в който той идва до заключението, че само маймуните се намират на стадия „практическо съждение”.

В следствие на многобройни изследвания върху интелектуалната дейност на homo sapiens Кьолер отбелязва, че мисловната дейност на животните зависи изцяло от обхвата на зрителното възприятие,
възприятие,което определя дали ще се използват съответните средства или не.
В своята научна дейност и анализи И. Павлов потвърждава фактите и убежденията на Кьолер.

Най – съществената предпоставка за съществуване и развитие на мисленето е при най – висшите животни при които съществува втора сигнална система, а когато тя е съпроводена с изключителна трудова дейност и развитие на речта, най – съществено обуславя и доказва съвършенството на мисленето.

Делфините са познати като едни от най – интелигентните същества на света. Мозъкът им притежава неврони, характерни още единственно за
човешкия, този на човекоподобните маймуни и слоновете. Имат остро зрение и много по – остър слух. Дялът на мозъчната кора, който се занимава с преработване на акустична информация в картини,е 10 пъти по развит от човешкия. Това което изумява при тях, е че притежават чувство
чувство на самосъзнание ( делфинът се разпознава в огледало),което е предшественник на абстрактното
мислене при хората.
Важно качество при делфините е алтруизма , който надхвърля грижата за собствения им вид. Наблюдават се делфини които помагат на китовете в плитки води. Друга особеност при делфините, е че мозъкът им
не може да обработва комплексно « информация»
(доказано от Пол Менжър от университета Уитуотърсрант в Йоханнесбург).
Пол Менжър твърди,че големият мозък на делфините, китовете и косатките им помага не да мислят, а за да поддържат необходимата висока температура на телата в студената вода.

При плъховете също може да се каже, че имат развита интелигентност,
по причината, че пред тях стои сериозният проблем да се борят за преодоляване на трудни и необичайни
ситуации за оцеляване и търсене на храна.

Слонът е най – интелигентното същество от всички животни. Той спада към малката елитната група на хората, човекоподобните маймуни и делфини. Те имат изключително силна памет и добре познато алтруистично поведение и огромен мозък.
Слонът се присъединява към знаещия елит сред животните.
Най – близката връзка между човека и слона е съществуването на сходни и когнитивни въэможности.
Сходната когнитивна еволюция между човека и слона е вероятно свързана с Комплексът социалност и сътрудничество.
Слонът притежава най – високата форма на съпричастност и алтруизъм в животинското царство.
Слоновете притежават обширна пространствено – времева и социална памет с висша мозъчна функция и когнитивно поведение.

автор: Николай Пеняшки - Плашков


събота, 25 септември 2010 г.

Накратко за Хайку / Сенрю – хумор в хайку

През осемдесетте и началото на деветдесетте години на ХІХ век в Япония се води дискусия под мотото „Литература ли е хайку?“. През 1892 г. в дискусията се включва и Масаока Шики - поет, теоретик и родоначалник на съвременното хайку, чието име японците поставят в един ред с имената на Башьо, Бусон и Иса. Тогава той прави знаменитото си изказване за хайку като част от литературата. Под негово влияние названието на тристишията се променя от хокку на хайку. Макар и новатор, Шики никога не се е обявявал против сезонните думи и фиксираната форма на хайку.

В теоретичното наследство на Шики особено място заема теорията за шясей (shaseisetsu) като основен творчески принцип в хайку.

Терминът shasei първоначално е бил изпол­зван в изобразителното изкуство за превод на английския термин sketch скица, пейзажна рисунка, но след Шики с него се назова творчески принцип, който условно може да бъде определен като реализъм.
Условността произтича от обстоятелството, че шясей и реализмът имат аналогични дефиниции, но шясей се отнася единствено за поетичните жанрове хайку и танка.

Съгласно гледната точка на Р. Блайт1 - най-големия европейски специалист по хайку и дзен, - в хайку се разкрива същността на природата, а в сенрю - същността на човека. Докато в хайку природата заема централно място, в сенрю тя или отсъства, или служи като фон за разкриване на вътрешното психологическо състояние на човека.

В хайку човекът се разглежда не като част от обществото, а като отделен индивид, чието присъствие озарява природата, ако отново цитираме Блайс. Любовта и изневярата, бедността и богатството, които заемат важно място в сенрю, се отнасят към периферията на хайку и по правило са представени като индивидуални преживявания на автора. Така е представен и характерният за хайку мотив за състраданието към всяко живо същество.

Известно е
, че хайку е поезия на обратите. Но нашето отношение към тях може да бъде различно. Според източната философия, всички елементи на нашия свят са свързани помежду си и се намират в състояние на Всеобща и Спонтанна Хармония. Промените са закономерна част от тази система. Затова отношението към тях в поезията хайку може да се нарече позитивно. Тази поезия преоткрива за нас някои всеобщи връзки, за които стана дума по-горе (най-вече връзката "човека - природата"). Всяко добро хайку е миг на осъзнаване, приближаване и на такова стихотворение човек, който е успял да разбере моментния проблясък на Великото Единство често реагира с малко тъжна и почти незабележима усмивка:

*****
Щом в миг видях ледената висулка:
наля я с хубост светлината лунна...
И аз не се самоубих.

Сайто Санки

Съществува и друго отношение към обратите. Може да се каже, че те подчертават абсурдността на нашия живот и представят самия живот само като хаос и пълно разочарование. Има един особен вид хайку, който е израз тъкмо на такава "негативна ирония". Тези тристишия се казват "сенрю" (на името на съставителя на първия сборник на такива стихове). Сенрю също произлиза от "играта на ренга", но не от добре премислени и дълбоки "начални строфи" (хокку), а от вътрешните тристишия на ренга, които са се пишели с известна волност. Затова сенрю често са възприемани като "второкачествено хайку" . В тях не винаги има сезонни думи, като правило самите теми не претендират за Вечност. Това са комични битови сценки, често злободневки, свързани с политиката и т.н. (къде другаде ще намериш абсурдност, ако не в ежедневния кипеж от проблеми и събития?). Но мнозина с удоволствие пишат и четат сенрю (виж примерите по-долу). Освен това не винаги сенрю може да бъде различено от "истинското" хайку - та нали света не е толкова елементарен и бинарен, за да може еднозначно да се разграничи тъжното от смешното:

*****
Прекарах ноща
В покоите на княза...
И все пак ме втресе.

Керику

*******

Ароматът на твоя парфюм...
Какво може да бъде по-силно? -
Миризмата на моите чорапи!

Алексей Андреев

*****
След земетресението
Клюнът на петлето-ветропоказател
Сочи към земята

Мишел Уелш

автор: Николай Пеняшки - Пеняшки

За смисълът и ценностите в живота

„ Да живееш значи да правиш нещо,
което да те надживее.”
Ф. Кино

Животът е непрекъснато движение с цел създаване на необходимите ценности за обществото и хората.
Човекът като част от обкръжаващата действителност намира смисъл в интензивността и ползотворността в битието си.
Животът е пълен с идеи, стига да може човек да ги открие и улови, да развие и усъвършенства в своя, и обществена пълза.
Да живееш, не е лесно. Необходимо е постоянно усъвършенстване, за да се върви напред. Човекът никога не бива да се задоволява с постигнатите резултати, в която и да е област на живота.

Той е пълноценен само тогава, когато е изпълнен с положителни резултати. Животът е тежък труд, който носи удовлетворение от постигнатото. Именно в това е смисълът. Само тогава човекът оценява напразно пропилените дни.

Целта на живота е да живеем така, че постигнато от нас да остане да живее след смъртта. Само тогава личността може да оцени постигнатото от труда си. Човек трябва винаги да бъде позитивен и прагматичен, и да знае, че не е толкова важно положението, в което се намира, а и посоката в която се движи.

Много важно е човек да избере вярната посока, за да не допуска големи грешки. Важно е да разбере, че е полезен с постигнатото и само тогава ще знае, че е постигнал ценностите от делата си за благото на обществото и живота.

Животът не винаги е красив – пълен с облаги и ценности. Той често ни сервира сериозни проблеми, горчивини – пълни с болка; които ни нараняват. Но трябва да ги превъзмогваме така, че изминатите дни да носят удовлетворение.

Няма нищо по хубаво от това да ценим живота, красотата му и да правим така, че да го заслужим.
Животът е непрекъсната борба, която ни дава вяра, смисъл и желание да постигаме целите си. За него Вапцаров пише в едно свое стихотворение, че „ би направил всичко, би летял с пробна машина в небето.”

Само когато усетиш болката и горчивините от живота, само тогава може да почувстваш неговата сладост.



Зимна импресия

Студ. Силна буря. Дърветата скърцаха под напора на вятъра, като че му припяваха.
Късна вечер. Небето бе хвърлило своето наметало с намерение да скрие звездите. Бяха скрити от страх да не ги отнесе бурята. Чакаха да отмине, за да се покажат наново и да заблестят с ярката си светлина.
В тази буреносна, мразовита нощ, повечето хора спяха, други играеха карти, а трети пиеха алкохол до насита. Съседите бяха пуснали музика и припяваха. Унесени в нея, не обръщаха внимание на природната стихия.
Стоях до прозореца и наблюдавах зимния хаос. Силният вятър разпиляваше едрите снежинки сипещи се от небето.
"Кога ли ще свърши всичко това?"- питах се. По едно време музиката на съседите се засили. Не се интересуваха дали другите около тях искат спокойствие.
Синът им, който бе музикант в градската филхармония засвири на кларинета си. Имах чувството, че бяха полудели на фона на природната стихия.
- Давай по-силно, бе! - чу се плътен мъжки глас - Дай още вино, за да си смажа гърлото! - и запя.
Съседите с цялото си поведение протестираха на зимната буря.
"Какво им стана на тези хора, само Бог знае!"
Замръзналите дървета заскърцаха все по-силно. Стихията нямаше намерение да спре скоро.
"Боже Господи, кога ли ще свърши тази какафония?"- питах се свил вежди.
Почувствах, че студ ме сковава, и кръвта ми започна да замръзва.

РАЗПИЛЯВАНЕ на размисли

/ по „Разпилени – разкрития”- 2 / на Весислава Савова

Какво ще кажеш ако се сбогуваме? Би трябвало да споделим болката загнездена в душите ни, дори и красивите моменти.
Ще помоля да не отказваш!
Ще кажеш, че това е разголване на душата. Но в това няма нищо лошо, щом сме се обичали. Предполагам, че все още са останали следи от нашата любов – прекрасна и сластна. Та тя е съвършена и чиста като голотата, но и гореща като лава.
Поради тези причини и красивите моменти, не можем да я отричаме, дори и себе си.
Погледни навън!
Земята, природата и птиците прославят в своите песни чистотата и голотата, която е непокварена…

петък, 24 септември 2010 г.

Почти есенно

/ по Разпилени "разкрития" на Весислава Савова /

Изпускаме лятото през пръсти, както пясък
ът изтича от тях на струи и ни провокира да чакаме до следващото.
А погледът на слънцето охладнява и чака с нетърпение да затопля други пояси на майката Земя.
А
някои птици по задължение се подготвят да отлитат в топлите страни.

лятото отлита
с последни усмивки
птици отлитат





понеделник, 20 септември 2010 г.

Хайку - 54



зряла ябълка
всеки ден ще отпивам
от знанието

Сок на знанието

По „Ябълка -3″ на Габриела Цанева

Зряла ябълка.
Всеки ден ще отпивам
от знанието.
Ще бъда ли Аполон…?
Стихове и музика.

Хайку - 53


аромат на рози
напомни за лятото
дъжд заваля


неделя, 19 септември 2010 г.

Смисълът в живота

Без вяра, надежда и любов
човешкият живот е немислим.
Дори с подкрепа и благослов
пътят ни ще е пак трънлив.

петък, 17 септември 2010 г.

Хайбун - 14


Страхотно Лято! Всички уикенди са изпълнени с емоции сред красивата природа на врачанския балкан. Въпреки горещото лято, в гората е приятно и усойно. Свежият въздухът е изпълнен с песните на косовете и барабанния звук на кълвачите.
Прелитат пеперуди с кичести премени и кацат от цвят на цвят.
Чува се мелодичния ромон на потока, от който жадно пие красивата кашута. Тя повдигна глава и затанцува под мелодията на птиците. Погледна ме с нежния си поглед, поклати грациозната си глава и побягна щастлива.

птиците пеят
кошута се усмихна
кълвачът чука


вторник, 14 септември 2010 г.

Хайку - 52





Вълните плачат.
Посипани миди по брега.
Жестоко!


История на Африканската литература

Африканската литература датира от древни времена, един вид като нестопанска организация. Така е отразено от древни източници.
Това е едно историческо изследване и свързаните с него концепции за това как започва африканската куртура чрез своите писания.
Африканската литература е силно повлияна от американската.
Когато човек започва да ходи на земята, разработва система за записване на нещата които го заобикалят и ги тълкуват според своите възприятия.
Подобен начин на документиране може да е началото на носител, а такъв е литературата.
Не всички писмени материали могат да се разглеждат като литература. Става дума за тези които отразяват човешките, обществено – икономически отношения и др.
Африканската литература има своите корени от праисторическия период.
Египетските йероглифи са намерени около 3200 г. преди н.е.
До около 400.” АД за пример, е система за писане, които използват за символи, са били използвани за регистриране на някои неща, за които се е споменавало в историята. Въпреки това те не се считат за литература.
Най – ранните записи които се смятат за литература е египетската Книга на мъртвите, записани на
Papyrus на Ани в 250 г. преди н.е.
Много произведения като предания, митове, легенди са предавани вербално.
В Африка поради липсата на грамотност не е имало възможност да се създава литература.
Както споменах, исторически факти, митове, легенди, включително истории, драми, гатанки, песни, пословици и други литературни произведения
са предавани вербално от поколения
на поколения за забавление, дори и за образование с цел да се помни миналото на предците, подвига на народа, род и култура.
Основни фактори които оказват влияние за Африканската литература СА най – раните записи за строителни обекти и работа, които са открити в Египет.
В Африка, където анимизмът е практика от столетия, текстове на песни, разкази и стихове; въпреки че са незаписани, са предадени от поколение на поколение на вербален принцип.
Някои от историите са за животни.
Египет като произход на цивилизацията на континента, е силно повлиян от културата, религията и литературата на Африка.
Голяма част от Африканската литература придобива смисъл на такава след колонизирането й през 19 век.
Условията на живот и политически ситуации подготвиха пътя за развитието на литературни прозведения, като например тези, които са написани като реакции от робството.
Колонизацията оказва своето значение и влияние върху развитието на литературата, изкуството и културата. Значително място заемат реакциите срещу расизма и Африканската борба за свобода и независимост.
Значително място в Африканската литература е отношението към природата, как е създадена земята и първия човек.
Съвременната Египетска л
итературата представлява основен културен елемент в живота на страната. Египетски писатели и поети са сред първите, които въвели модерния стил в Арабската литература, и стиловете и елементите, които въвеждат, са широко разпространени в Близкия Изток.Първият съвременен египетски роман “Zaynab” от Мохамед Хюсеин Хайкал е публикуван през 1913 година, написан на египетски арабски език.Египетският романист Нагуиб Махфуз е първият арабски писател, който е спечелил Нобелова Награда за Литература.
Известни са египетските писателки Науал ел Саадауи, добре позната за феминистките си дейности, и Алифа Рифаат, която също пише за жените и традициите в Египет. Народната поезия (фолклор) е може би най-популярният литературен жанр в Египет, представен в творбите на Ахмед Фоуад Негм (Фагуми), Салах Джахеен и Абдел Рахман ел Абнуди.

ИЗВЕСТНИ ЛИТЕРАТУРНИ ПРОИЗВЕДЕВИЯ

Романи

  • Mzimu WA Watu WA кале "(Храмът на предците" от Мохамед Саид Abdulla (суахили)
  • Their Eyes Were Watching God by Zora Neale Hurston http://www.zoranealehurston.com/books/their_eyes_teaching_guide.html Очите им бяха Гледайки Бог, Зора Neale http://www.zoranealehurston.com/books/their_eyes_teaching_guide.html Hurston
  • Ethiopia Unbound: Studies in Race Emancipation,(1911) by Joseph Ephraim Casely-Hayford (also known as Ekra-Agiman) Етиопия неконсолидиран: Изследвания в надпреварата еманципация, (1911) с Джоузеф Ефрем Кейсли-Hayford (известен също като EKRA-Agiman)

Play Игра

Poem Стихотворение

  • Song of Iowino (1966) by Acholi Песен на Iowino (1966 г.) от Acholi

Drama Драма

Myth Мит

  • Yoruba Йоруба

Epic Епопея

  • Epic of Sundiata Epic на Сундята

Fable Басня

  • Kalila and Dimna (Muslim) Калила и Димна (мюсюлмани)

Stories Разкази

  • Chants and Hymns Песнопения и химни
  • Book of the Dead (Egyptian) Книга на мъртвите (египетски)

Speeches Изказвания

  • Things Fall Apart (1958) by Achebe Нещата се разпада (1958) от Ачебе

Narrative Разказ

понеделник, 13 септември 2010 г.

СЪВЕТИ ЗА ПИСАНЕ НА ГОЛЕМИТЕ

Здравейте приятели!

Предлагам ви следните съвети за писане, които ще Ви бъдат от полза:

Заповядайте!
--->

http://literaturatadnes.com/wp-content/writing-tips.pdf

Желая Ви приятно пребиваване и четене!

неделя, 12 септември 2010 г.

"Съвременни артефакти" на Христо Кузманов



Живопис и колажи на живеещия в Швеция български художник Христо Кузманов под надслов „Съвременни артефакти” показва столичната галерия „Сезони” от 14 до 29 септември, предаде АСН.

В новите си творби той включва „живи” парчета от плакати и постери, откъснати от стените по улиците. После довършва „откраднатите” образи живописно, със своето въображение. Творбите му стоят точно на границата между документа и изкуството – постерите стават арт, а нереалното се превръща в документ в неговите произведения.

„При всяко мое завръщане в България, ме изненадва начинът, по който плакатите и рекламните материали са разлепени навсякъде – лица на чалга звезди съжителстват с героите от „сериозната“ сцена, изскачат от всяко свободно ъгълче, варосана стена, църква, държавна сграда. В Швеция тези неща си имат определени за целта места. Тъкмо тези цветни образи, които се появяват в най-неочаквания момент първи ме подсещат за хаоса у нас и ми казват, че съм се върнал” – разказва авторът.

Този уютен хаос е предаден в картините и колажите му, които могат да се „прочетат” по два начина – като разказ, чрез образите в тях и като техника – чрез съчетаването на несъчетаеми детайли.

Повечето от произведенията са създадени през последните няколко месеца и представят за първи път пред българска публика новия стил на Христо – смесена техника - колаж.

Христо Кузманов е роден в София, израснал е във Варна. Следвал е Архиктектура във ВИАЗ, София и Рисуване в Санкт Петербург. От 1991 живее в Швеция, където преподава Иконопис в Народния Университет в Гьотеборг, изпълнява интериорни проекти за увеселителни паркове за деца, хитови нощни заведения (за възрастни), работи като модерен дизайнер към водещата в Скандавия фирма за бански костюми (Panos Emporio), участва в организацията на Мис Швеция. През цялото време обаче Христо се завръща в ателието си в артквартала на Гьотеборг „Klippan”. Обвързан с благотворителни каузи, той щедро дава произведенията си за търговете за Карин Дом, “Happy schools” в Мозамбик и др.

Допреди няколко години Христо работи основно в сферата на чистата живопис. Но дори и там стилът му да съчетава несъчетаеми и противоположни детайли е видим. В иконата той вкарва голото тяло, изведено и стилизирано често до степен на порнография, пише за него критиката.

„Това е масовата култура и естетиката, която ни се набива от улицата – обяснява Христо. – Тя е част от нашия живот и нашата гледна точка към света – няма нужда да се преструваме.”

Това е качеството, с което изкуството на Христо бавно и сигурно покорява западния свят. Неотдавна той изпратил свои работи на галерия „Саачи” в Лондон и получил отговор лично от „Саачи”, който бил впечатлен от това, че произведенията му се различават от тези на останалите художници. В момента работи на Христо се предлагат в онлайн галерия „Саачи”.

В своята кариера той е правил изложби в САЩ, Германия, Швеция, Дания, а сега за пореден път – в България. Почитателите и колекционерите на Христо са много и навсякъде по света. Получавал е лични поздравления от посланника на Ватикана в Швеция, престолонаследничката принцеса Виктория и кралица Силвия, за която неотдавна Христо направи портрет по поръчка на нашето правителство.

Освен с живопис и дизайн Христо се занимава с кино, продуцент e на българския филм „Мечта под наем” с участието на Мишо Шамара, Фахрадин Фахрадинов, както и на самия Христо. Филмът трябва да се появи по екраните през 2011 г.

информация : Аctualno.com

събота, 11 септември 2010 г.

Хайку - 51

Поток припява.
Щурците му прегласят
с хайдушка песен.

Хайку - 50

Усамотен
под слънчевото утро
вечерта ще чакам.

Зимни емоции - хайку 46 - 49


***

Влюбени сърца
разтопиха леда.
Телата са голи.

***
Снежният човек
с червената качулка.
Радостни деца.

***
Зимните кънки.
Децата като ято.
Ледена вода.

***
Нова Година.
Семейството сплотено
пие шампанско.

Хайку - 45


Букет от рози
в готическа саксия.
Старинен замък.

петък, 10 септември 2010 г.

Размисли за Човека

Човекът е създаден на този свят, не само да извърви трънливия път, който му е отреден, но и да търси, и намери смисъла на своето съществуване - независимо какво ще бъде /в охолство или нищета/.
Винаги всеки един от нас има своите виждания, знания, привички и т.н., които оформят неговото "его", което от своя страна определя неговия характер.
Човешките характери се изразяват и проявяват в много тънка и чувствителна хармония между "категориалната модалност" и "реактивната модалност".
Човек може да осъзнае съществуването си, само когато открие възможностите си, които са резултат на натрупани знания съчетани с опита и пак не може да твърди със сигурност за смисъла на Житието си.
Причината е в стремежа към съвършенство, което е също на индивидуален принцип, базиращ се на волята.

автор: Николай Пеняшки - Плашков

вторник, 7 септември 2010 г.

СЪДБОВНИ ГОДИНИ - роман - глава шеста

Цялата тази жестока ситуация, която се стовари върху живота на Диян, особено последното, го изкара извън релси.
Вече не можеше да прецени колко време ще продължи тази история. Вместо да върви на подобряване, нещата тръгнаха по
- зле.
Даде сила на волята и разума, за да не затъне в блатото на зловещите и мрачни мисли. Само силата на бистрия разум можеше да му помогне…
Бърза помощ и полицията бяха вече пред входа.
- Тука ли е…? - не се доизказаха едновременно полицейския инспектор и лекарят.
- В хола…
Инспекторът направи жест да не пристъпва никой до тежко пострадалия и нареди на хората си, да огледат навсякъде и да вземат необходимите отпечатъци. Провери лежащия дали има все още пулс.
- Дишането е много слабо. Действайте…! - нареди на представитеите на бърза помощ, които за секунди направиха необходимото.
Сетне се обърна към Диян.
- Вие ли се обадихте?
- Да.
- Елате с мен да Ви задам някои въпроса!
Разговаряха подробно. Разпита съседката и пожела да разговаря със Стела.
Малко преди това му предадоха личните документи на пострадалия.
Инспекторът погледна снимката и името му. Показа я на съседката и попита:
- Познавате ли го? Не е във ваша полза да криете, възрастна жена сте! За всяка ваша дума ще отговаряте пред съда.
Отговорът й беше отрицателен.
Баба Мария влезе при Стела, за да й обясни за случилото се, с цел да я подготви психически, но не успя напълно.
Старицата предупреди инспектора за състоянието й.
- Не може ли да изчакате ден - два, докато се успокои…? Дори в момента е по – зле. А и няма да се подобри, имайки предвид, че се опита втори път да сложи край на живота си.
- Момичето има ли живи роднини?
- Знам, че е имала брат, който е работил в Англия, но е загинал при автомобилна катастрофа. Това е, което мога да кажа.
- Благодаря Ви за информацията.
Сетне инспекторът влезе при Стела и много тактично и внимателно разговаря с нея, държейки ръката й… Преди да тръгне и каза:
- Почивайте си и се успокойте!
Диян го попита дали ще може да се почисти и сложи в ред апартамента, за да се премести момичето. След като получи одобрението, се захвана за работа.
Петър му помогна за всичко, дори и бабето се включи според силите си.

*****
Мария ги покани да вечерят, като помоли да не й отказват.
Започнаха със салатата и домашна ракия. Бяха мълчаливи.
Известно време старицата приличаше на статуя.Лицето е беше бледо, а дъха - замрял.
Диян го измъчваха разнопосочни мисли:
„ Какво ли търсеше този човек при заключен апартамент и каква е каква е причината за състоянието му.”
А според обстановката личеше, че са били двама, също и следи от сбиване. Явно този който е посегнал на живота му е имал ключ от апартамента. „Всичко е толкова странно и пълно със загадки.”
Сетне загледа въпросително бабата и я попита:
- Какво мислите за случилото се? Кой друг може да има ключ за апартамента?! На следователя не казахте нищо, но Ви моля да не криете от мен! Ще може ли Стела да бъде спокойна в къщи при тази ситуация!
Бабето го погледна спокойно, а змийските й очи не изразяваха никаква емоция. Дишаше спокойно и шумно. Преглътна, облиза устните си и прехапа долната.
- Може. Не се притеснявайте!

Пред Диян вече съществуваха доста проблеми освен работата му.
Предстояха повече задължения отколкото очакваше. Мислите непрекъснато плуваха в съзнанието му. Въздъхна дълбоко, но запази самообладание. Задаваше си въпроси, отговорите на които все още бяха загадка. Въпреки, че беше в компания, имаше усещането, че беше сам в безпорядъка на мисли, неизвестности и отговорности. Но всичко това не го притесняваше. Винаги успяваше да намери решение независимо от ситуациите.
Мислеше как една младо и очарователно момиче като Стела може да остане сама в живота.
„Колко жестока е съдбата!” - помисли си той.

автор: Николай Пеняшки - Плашков

Следва продължение….




СЪДБОВНИ ГОДИНИ - роман - глава пета

Диян имаше приятел ключар, на когото имаше доверие, не само че щеше да свърши работа, но и да запази в тайна случая, понеже не знаеше как ще се развият нещата …
По пътя му обясни деликатната ситуация.
Пред него стоеше проблемът как да процедира по нататък със Стела, а именно да съхрани нейното спокойствие. Всичко беше неясно за него, имайки предвид, че ще бъде сама и няма кой да я наглежда, а беше обещал вниманието си към нея. А то не беше единственото. Струваше му се, че нещата около нея са забулени в някаква злокобна тайна, а това го притесняваше, дори и смущаваше.
Беше му ясно, че не я познаваше… Забърка се с нея и живота й, но сърце не му даваше да я остави, да се хвърли в морето, дори и още по лошо – самотата която й предстоеше.Пред него бяха работата и ангажиментите, най – важните неща в живота му, а и неприятната раздяла с Димитрина все още живееше в него, въпреки че си постави за цел да я забрави, което не беше проблем.
Въпреки вярата, че нещата ще се оправят, трудността около Стела беше факт.
Мислите му бяха прекъснати от ключаря Петър.
- А кой ще се грижи за нея? Струва ми се, че този проблем е доста труден и не знам как ще го решиш! Не ти ли се струва, че ситуацията около тази млада жена са загадка и най – вече, че си няма никого на този свят? За мен това е невъзможно. Не се ли замисли по този въпрос? Не мога да повярвам! Какво ще кажеш?

Диян го погледна стреснат от логичният въпрос. Присви замислените си очи, прокара ръка през темето и преглътна трудно. Изкашля се със затворена уста и въздъхна шумно.
- Да, да! Прав си, Петьо! Ситуацията е доста сложна и заплетена - Ако наистина е така, но кой ли знае? А тя твърди, че наистина е сама - замисли се, погледна приятеля си, присви наново очи и на лицето му се появи кисела усмивка – Ако е така и се страхува от някого?! Какво ще кажеш? Не е ли възможно всичко това?

- Ами ако е така, какво ще правиш? Та ти не я познаваш! Не знам какво да кажа и посъветвам – погледна го с разтворени очи и задиша учестено – Чувствам, че тръпки ме побиват, след като отворя апартамента й. Имам някакво неприятно усещане. Не знам! Но ще отворя, обещах ти, както и за мълчанието. Ако ти се наложи помощ от моя страна, имаш я!
Положи ръка на рамото му и се усмихна приятелски.
- Благодаря, приятелю! – отговори Диян и се усмихна – Каквото и да стане, знам, че мога да разчитам на теб. Искаш ли да изпием по една бира, преди да свършиш работа.
- Какво стана с твоята приятелка Димитрина? Как е тя?
Диян не очакваше този въпрос, който му подейства зле. Замълча и въздъхна, изкашля се и на лицето му се появи неприятна гримаса.
- Какво ти стана?! – попита ключарят – Да не сте се скарали?

Двамата бяха седнали в кафенето, намиращо се близо до дома на Стела.
- Разделихме се окончателно – отговори с неприязън Диян и разказа за случилото се.
Бирите им бяха сервирани.
- Наздраве, Дидо!
- Наздраве! – отговори нашият приятел и се замисли.
Отпиха и настъпи кратко мълчание.
- Разбирам, какво те притеснява – каза неочаквано Петър – Убеден съм, че става дума кой ще бъде около Стела, за да не направи някоя глупост, докато си вършиш работата. Познах ли! – и се усмихна.
- Да! – отговори кратко Диян.
- Знаеш ли? Ще уредим този проблем! – усмихна се занаятчията – Имам някого предвид, така че успокой топката.
- Ти сериозно ли говориш?! – попита учуден и изненадан Дидо – Свали огромен камък от душата ми! Ще ти бъда вечно благодарен! – и положи ръка върху рамото на приятеля си.
- Няма защо! Нали за това сме близки? – и се усмихна.
- Петьо, искам да ти платя предварително за работата.
Разбраха се и оправиха сметката.
Качиха се горе.
Докато ключарят си вършеше работата, Диян се обади на баба Мария, за да види Стела.
Тя беше легнала и очите й бяха отправени в една точка на тавана.
- Здравей! Как си? – попита той.

Неочаквано се обади баба Мария. Беше разтревожена. Ключарят го викаше спешно. Диян се извини и излезе.
Приятелят му беше изплашен.
- Какво има? Какво е станало?! – попита притеснен Диян.
- Там…, там… вътре има труп! Не знам, дали е мъртъв!
- Какво…?!
- Влез! – и посочи с трепереща ръка към апартамента.
Дидо влезе с бързи крачки. В хола на жилището лежеше млад мъж – около двадесет и пет годишен със забит нож в корема. Бабата влезе след него разтревожена.
- Боже – е - е, какво е станало…?! – подвикна уплашена и положи разтреперената си ръка на устата.
Диян я прегърна през рамо.
- Познаваш ли го? – попита я той.
- Аз, аз…, не знам какво е станало, не съм го виждала? Боже-е-е …!
- Моля, никой да не пипа нищо, докато не дойде полиция и бърза помощ!
Той се приближи до трупа и напипа пулса му.
- Жив е! – каза той и се обади на полицията и бърза помощ.

Следва продължение...

автор: Николай Пеняшки - Плашков

СЪДБОВНИ ГОДИНИ - роман - глава четвърта

На другия ден отиде при Стилян.
Познаваха се от юношеските години и беше излишно да излага фактите на неговото развитие. Уважаваше качества му като рационалност, деликатност и ред други...
Разговорът им продължи дълго.
Диян не очакваше толкова положителна развръзка на нещата около него, дори и със своите ангажименти… Излезе от офиса в отлично настроение. Почувства лекота в душата си. Като че тежък камък бе паднал от нея. Вече имаше средствата, дори и в повече за да развие бизнеса си. А и лихвата беше минимална. Двама със Стилян имаха своята уговорка.
Прибра се в къщи и зарадва родителите си. Нахрани се за обяд и реши да провери как е Стела.
Звънна на съседката й. Баба Мария го посрещна с неособено настроение.
- Добър ден! Идвам при Стела. Как е тя? – попита притеснен, имайки пред вид вида й.
- Дал бог добро, синко! – отговори бабата – Не може да се каже, че е добре. Почти не яде и от време на време на плаче.Събитията които се случиха около нея бяха доста жестоки. Заповядайте, влезте! Нека не говорим на вратата!
Тя му разказа как са загинали родителите на младата дама и за брат й - починал преди три години.
- Тежката депресия в която е изпаднала, няма да отмине скоро! Няма си никого. Опита се снощи да пререже вените си. Добре, че я видях навреме. Колкото и да искам, да я наглеждам, нямам пълната възможност. След няколко дни ще дойдат дъщерята с децата и трябва да им обърна внимание. Предполагам, че ме разбираш. Виждам ги веднъж в годината, понеже живеят в София. А ти трябва да направиш нещо за Стела! Загубила е ключа за апартамента си. Извинявай, но не желая да натрапвам мнението си. А ти имаш ли си приятелка?

Той я слушаше внимателно. Ситуацията беше доста сериозна. Присви очи и въздъхна тежко. Подпря ръце на масата, сви дланите в юмрук и подпря брадата. Нямаше време да протака нещата. Събраха се в едно предстоящата му работа и проблемите около Стела. Сърце не му даваше да я остави на произвола съдбата, без ничия подкрепа. Въпреки, че бяха чужди един за друг, съзнанието му не позволяваше да постъпи антихуманно. С чиста съвест реши, редом с работата, да даде всичко от себе си, за здравето и щастието на това момиче. Някой може би щеше да каже, че постъпва наивно или необмислено, но той не смяташе така.
Мария прекъсна мислите му, които напираха на талази.
- Да, да… - каза той и усмихна се приветливо – Имах приятелка, но се разделихме. Не се оказа много добра. Не случих. А ситуацията около Стела се оказа екстремна. Ще намеря решение на въпроса и няма да я оставя сама. Ще дам всичко възможно от себе си. А колкото до Вас, нямам моралното право да изисквам грижи от ваша страна. Това което направихте до сега, Ви прави чест. Жалко за красивото момиче, а заслужава да живее и някой ден да получи щастието… Колко жестока е съдбата понякога?! След малко ще вляза при нея. Извинявам се, но в тази торбичка съм взел продукти да наготвиш. Моля те, да не ми отказваш!
- Но защо? Не мога да приема! Колко му е, да сготвя едно ядене!
- Недей така! – усмихна се той – Приеми заради Стела и мен!

Той влезе при нея. Тя беше седнала на леглото със свити и прегърнати крака, на които беше положена главата й, и плачеше.
Диян се приближи. В него се бореха различни чувства. Задиша учестено. Чудеше се как да постъпи. Вътрешният му глас проговори: „ Боже, дай ми сили! Моля те, покажи ми как да постъпя?!”
Положи лявата си ръка на рамото й. Тя вдигна глава. Красивите й очи бяха потънали в сълзи и изразяваха неопределима тъга.
- Здравей! – каза с треперещ глас момичето – Не искам да живея! Моля те, помогни ми за това? Желая да остана някъде сама, на произвола на съдбата, докато издъхна!
Очите й бяха широко разтворени и уплашени. Дишаше тежко.
- Не говори глупости! Колкото и да е трудно, и шока в който си изпаднала, всичко ще се оправи. Никога няма да те оставя! Бъди сигурна, че ще бъде така ! Имаш нужда от внимание, грижи и обич!
Последната дума, която каза без да се усети, беше от чисто човешко чувство.
Тя не очакваше подобни слова. Погледна го със смесени чувства. Дали говори истината, или думите му бяха за успокоение, щеше да разбере по – нататък. Та той беше я спасил от смъртта и довел на сигурно място. Би трябвало да е искрен. Въздъхна бавно и тежко, и премигна няколко пъти, като че искаше да прогони тъгата. Погледът й се избистри.
- Истината ли говориш?! Никой досега не ми е говорил така. Мога ли да ти вярвам?
Диян мълчеше, а очите му излъчваха безкрайна любов. Галеше косата и лицето й. Сетне я прегърна и притисна до себе си. Тя почувства сърцебиенето му, а очите й се напълниха със сълзи и отговори на прегръдката му по същия начин.
- Няма да ме оставиш сама, нали? Ти си моят ангел пазител. Ще ти бъда благодарна, докато съм жива!
Положи ръце на лицето му и го целуна продължително. Притегли го към себе си, за да легне до нея и положи глава на рамото, прегръщайки го. Имаха усещането, че сърцата им се сливат.
- Стела, трябва да намеря ключар, да отвори апартамента ти и да сменя патрона, а после ще решим какво да правим. Не можеш да останеш дълго тук ! Бъди сигурна, че ще бъда винаги до теб !
Тя не откъсваше поглед от него и галеше лицето му. Мълчанието и дългата целувка бяха най- прекрасното …
Какво ли щеше да поднесе съдбата по нататък ?


автор: Николай Пеняшки - Плашков


100 -ТЕ НАЙ-АКТУАЛНИ КНИГИ

Здравейте приятели, прочетете и се запознайте със:

100-те най-актуални книги

Желая Ви приятно пътуване в света на литературата!
С най – добри пожелания: Николай

неделя, 5 септември 2010 г.

МЪДРОСТИ И МИСЛИ

ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС

13 фрази за живота

1. Обичам те, не за това какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.

2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този, който го заслужава никога няма да те разплаче.

3. Само защото някой не те обича както ти се иска не означава, че не те обича от сърце.

4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но знаеш, че никога няма да е твой.

6 . Никога не се разделяй с усмивката си, дори когато ти е тъжно... Откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея .

7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

8 . Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали да си до него.

9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си.

10. Не плачи когато всичко свърши... Усмихни се , че нещо ти се е случило.

11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай трябва да продължиш да вярваш в хората.

12. Стани по-добър човек и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти .

13. Не си давай много, много зор... най-хубавите неща се случват, когато най-малко ги очакваш .


НЕ ЗАБРАВЯЙ :

ЗА ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА ИМА ПРИЧИНА !

събота, 4 септември 2010 г.

Щрих за любовта и красотата

Истински стойностни хора са тези, които отдават любовта си без да искат нищо насреща, вдъхновяват и винаги ще вдъхновяват любов и уважение, и заслужават да получат нашата любов и преданост.
Именно в това е истинската красота.

04. 09. 2010 Николай Пеняшки - Плашков