петък, 6 август 2010 г.

Литературен анализ на "Един убит" от Дебелянов

Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.

Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.

И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.

Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?

Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?

Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!

Стихотворението е открито от Георги Райчев и е публикувано за първи път в "Стихотворения", 1920 г.


Това стихотворение е открито след смъртта на Дебелянов.
В стихотворението лирическият герой не е вече никому враг. Самото заглавие подсказва, че убитият не е конкретен човек.
Разсъждава се върху възможността за предстоящата смърт - да бъде убит или да убива. В случая каквото определи съдбата.
Той не е самотен човек, а и неговите размисли са далече от помпозността и възгласите, и прави оценка на победата.
Налице са философските разсъждения:

Убитият може да бъде враг, подкрепящ прийомите и законите на войната, но и най – обикновен човек, за когото може да се скърби или да се издигне паметник в негова чест.

Контекстът засвидетелства съпротивата на лирическия срещу войната, но и подчиняването на нейните закони.
Както в това стихотворение, така и във военната поезия Дебелянов отразява своята хуманна позиция и протестта си срещу войната, като средство за унищожение на хиляди човешки същества.
Стихотворението „ Един убит” на Дебелянов напомня на очерка на Йовков „ При Одрин”.

2 коментара:

Art каза...

Чудесен анализ, Ники! Поздравявам те. Засрамена, си признавам, че не познавах това стихотворение на един от любимите ми родни поети. Твоят блог освен удоволствие от общуването с изкуството ми дава възможност да попълня пропуски в образованието (не пресилвам, така си е). Винаги ще бъда твой гост. Благодаря ти за гостприемността!

Николай Пеняшки каза...

Благодаря ти,Веси! :)
А също така и за оценката!
Много държа на твоите оценки,дори и да има критика, която според мен е много важна.
Аз също научавам много неща от твоето творчество,
което допълва знанията ми.
Всички знаем мисълта на Сократ: "Аз знам, че нищо
не знам". Той може да бъде наречен баща на философията , заедно със Платон и Аристотел.
Знанието е безгранично, т.е. колкото повече знаем, осъзнаваме, че нищо знаем.
Колко мъдър е бил?!