неделя, 15 август 2010 г.

Стихове в летризъм и още...

Павлина Павлова

О Т П Е Ч А Т Ъ Ц И

О Т Ч У В С Т В А

Лирика

ISBN 954-8321-14-9

ПОСОКИТЕ НА ВРЕМЕТО

Газела

Посоките на времето. Тъй често ги грешим,

когато сме на кръстопът и трябва да решим

кои сме и защо сме тук на майката Земя,

и откога, и докога във кръг ще се въртим?

Умиране и раждане, надежди, после смърт.

Неизчислими мигове... Ту плачем, ту мълчим.

Мечтатели сме, ясно е. И вярваме в неща,

които са като мираж, почти недостижим.

Как неусетно времето променя същността.

Живот сред огледален сън, живот неповторим.

И затова не чакай знак, отдай се на греха -

как сладко парят устните на твоя мъж любим.

ПРЕДИ ЗОРАТА

Надпяваха се славеите в тъмната гора -

в онези пусти часове преди зората,

когато всеки звук разтърсва тишината.

Бе време за любов, не просто за игра.

Те цялата си страст преливаха във песента

и смесваха тревоги, радост, страх, копнежи,

със зов за щастие, но също и с надежда

любимата да ги дари със малки в пролетта.

Надпяваха се славеите в старата гора,

изпълваха природата с любовна тръпка.

Отвред надигаха се шепот, тихи стъпки

и огнен хоризонт разкрехваше зора.

Дори и боговете слушат песента,

с която всеки влюбен славей всяка пролет

ни спомня как страстта от чувства ражда полет.

На влюбените ще принадлежи света.


ПРОЛЕТ

Епистрофа

Светът се събужда, огрян от лъчи.

Висок като купол на храм е простора.

И глас чучулигов камбанно звучи,

щом вятърът лудо конете пришпорва.

Светът се събужда, огрян от лъчи.

Най-нежни ухания пъплят навред -

от цъфнали вишни и джанки извират,

от нарциси тежко ухае на мед,

а хиляди други да цъфнат напират -

тъй нежни ухания пъплят навред.

А въздухът сякаш е чист наркотик -

упойва, замайва и става ти леко,

превръща те в някакъв щур романтик

под топлия, вечния слънчев прожектор,

а въздухът сякаш е чист наркотик.

И вдишваш дълбоко, щастлив, че си жив,

че слънцето грее, че птиците пеят,

че целият свят е вълшебно красив,

че детски гласчета край тебе се смеят.

И вдишваш дълбоко, щастлив, че си жив.

ЛЮБОВЕН ПОЖАР

Терцина, строфичен анжамбман

Самият бог прониква в нас,

когато любовта се ражда.

Обзема ни гореща страст

и нова, непозната жажда.

Изпълва ни докрай копнеж,

а всяка дума го подклажда

и всеки поглед по-горещ,

усмивка, дръзко-закачлива,

дори наглед случаен жест.

О, всичко е така красиво

докато слънцето блести

и радостта не си отива!

Щастлив да бъдеш искаш ти

с една любов, почти миражна.

Сред мислите ти тя трепти

и хиляди мечти поражда...


ПТИЧИ СВАТБИ

Терцет

Щом вятърът от юг разроши

едва наболата трева

и цъфнат първите овошки,

просторът се изпълва с глъчка

и волнокрилите певци

ни демонстрират ум и сръчност.

Започват птичите годежи,

ухажвания в ритуал,

започват сватби и градежи.

Все по-уютни са гнездата -

в тях малките ще порастат

сред шепота на дървесата.

От тези песни се пробуждат

най-светли чувства. Любовта

при нас се връща с вятър южен.


НЕБЕТО СЕ ОГЛЕЖДАШЕ В ОЧИТЕ ТИ

Епод

Когато те видях за първи път

и вятърът разроши в миг косите ти,

когато осъзнах, че съм от плът,

небето се оглеждаше в косите ти.

Запомних всяка дума, всеки жест,

а всичко твое бе за мен откритие.

Целувката ти помня и до днес -

небето се оглеждаше в очите ти.

Като мираж е първата любов -

медът по равно смесен е с горчилката.

Но в мен живее този апостроф:

небето се оглеждаше в очите ти...

ТИЙНЕДЖЪРКА

Александрин

Очите казват "да", устата шепнат "не".

Как да сваля звезди на твойте рамене?

С кокетство на жена очите ти горят,

но с плахост на сърна побягваш всеки път.

Очите казват "да", устата шепнат "не".

Копнеят за юзда и дивите коне.

Сега пък на шега усмихваш се на друг.

Обзема ме тъга, че правиш ми напук.

Сама не знаеш ти какво е любовта.

Дано ми бог прости, но ще ти отмъстя.

И правя комплимент на друга от класа,

дори ангажимент поемам начаса.

Очите казват "да", устата шепнат "не".

Препречваш ме с гърди, докосваш с колене.

Това е май успех и крачка към целта.

В прегръдка щом те взех, ти кратко каза "да".

ДОБРИТЕ ДУМИ

Римова акромонограма

Засявайте добрите думи като семена.

Луна, звезди и нощен вятър ще ги приласкаят.

Играят светлини и сенки. Мярва се сърна.

Петна от огън мрачни предсказания вещаят.

Ала добрите думи някой ден ще изкласят,

цвят нежен в слънчевите длани весело ще трепне.

Суетно ще потърсиш отклик в този хубав свят.

Назад е самота, напред мечтата ще ти шепне.

Добрите думи като птици водят радостта -

в света на добротата кълн надигат чудесата.

Душата непременно ще открие дързостта

и мъдростта да притежава част от свободата.

КРЪСТЕН ЗНАК

Етимологична фигура и изоколон

В търсене на нещото,

в търсене на нищото.

Нещо романтично,

нищо прозаично.

Няма занемяла съм,

тъжна натъжена съм.

В страх съм занемяла,

в грях съм натъжена.

Чудно чудо чака ме,

кръст до кръста - знак за мен -

в търсене на нещото,

в търсене на нищото...

СМЪРТТА НА ЕДНА МИШКА

Мяяуу.

Като "ау".

Или като "бау-бау".

С едно широко отворено "я"

и с едно заплашително "уу".

Наежени остри нокти.

Святкащи зеници.

Скок! Мяу!

И край!


/Обърнато стихотворение/

Анафора и епифора

Познах безвремие, наречено апатия,

когато чувствата се вкаменяват,

когато мислите се вкаменяват,

когато думите се вкаменяват...

И целият ти микрокосмос се взривява:

до тебе топлината не достига,

до тебе капка радост не достига,

до тебе нищо вече не достига.

Трепериш, сякаш си затворена в хладилник.

Замръзват първо сълзите в очите,

замръзват бавно устните, косите,

замръзват и сърцето, и мечтите.


ПУСТОТА


В ЕДНА БЕЗЛУННА НОЩ

Александрин

В сковаващия мрак в една безлунна нощ

просветна рязък вик и острие на нож

разполови на две последната звезда -

убиец или луд изчезна без следа.

Потърсих близостта на нечия ръка

/трепереща от страх, не ще го отрека/.

Човешка топлина през пръстите познах -

чия ръка държах, така и не видях.

Но с тази топлина различен бе света.

И вместо страх - любов в сърцето затрептя.

Тъй чак до сутринта, когато го разкрих -

бе гребен на петел... Едва не го убих!

Със първите лъчи той кацна сам на клон,

изкукурига с глас на виден баритон.

Светът е красота, понякога е стон,

но всичко в този свят живее във синхрон.

И затова реших да търся топлина

на светло, през деня, не в обсег на луна.

Мъжът да бъде смел и с огнено сърце -

не гребен на петел, а две добри ръце...

МАРТЕНСКИ НАСТРОЕНИЯ

Панторим

Снежен дъх от небесата,

нежен връх на тишината.

Всички зъзнат, чакат знак.

Птички мръзнат в мрака пак.

Изведнъж - снегът изчезва.

Руква дъжд, дъга извезва.

И разлистват се листа,

и разплисква се вестта:

Връщат се от юг ятата!

Същите са тук гнездата.

Песни в полет, слънчев свод -

лесен пролетен живот...


ПРОГРЕСИЯ

Летризъм

Проектирам произволна пролет,

провокирам пролетен цъфтеж

и пробуждам ветрове за полет,

прокънтява пролетен тътнеж.

Аз променям пролетно живота

и проправям път като пророк.

Просто се прокрадва бодра нота

за прослава, не за епилог.

НЕЗАБЕЛЕЖИМИТЕ

Епод

Незабележимият човек е като сянка -

носи свой печат.

Може да е слаб, но може да е дебеланко -

твърде пъстър свят.

Няма свое мнение по никакви въпроси -

бил уж дипломат.

Но приема мненията чужди като мостри -

жалък тарикат.

Незабележимият човек е просто напаст -

призрачна душа -

кух отвътре, сив отвънка, безнадежден заплес -

никак не греша.

Но внимавай! Може той да стане и опасен -

пример ще ти дам -

ще убие подло, от засада, с мисъл ясна

и в самия храм.

Мрази той онези, гордите, които слуша,

скланя им глава.

Те са пълни с чувства светли, той пък е бездушен -

просто затова.

Ако се огледаш, ще откриеш, че край тебе

призраци сноват.

Ти за тях си господарят, ти си им потребен

за живот и смърт.

АВТОИНТЕРВЮ

Диалог

- Какъв е смисълът всевечен на живота?

- Родени от любов, живот сме длъжни да родим.

- А вашият стремеж, мечтата до Потопа?

- Във орбитата на любов взаимна да кръжим.

- Богатствата, които имат страшна сила?

- Усмивки, ласки, спомени с любим до мене мъж...

- Въпросът "власт или любов" как би решила?

- Когато властваш в любовта, ти ставаш най-могъщ.

- Кажи, какво не би простила безпристрастно?

- Предателство и изневяра, подлост и лъжа.

- А помниш ли кога била си най-нещастна?

- Когато без любов в сърцето жива издържах.

- Накрая трябва нещо да си пожелаеш.

- О, да, желанията три: любов! любов! любов!

- И ако искрено решиш да помечтаеш?

- Да съхраня завинаги последната любов...

ДУШАТА МИ

Ода

Бяла е душата ми, подобно девствен сняг,

покрай нея времето забавя своя бяг.

Чиста като изворче, избликнало в гората,

светла като капките прозирни на росата.

Вярно е понякога, че хората без жал

я замерят с думи зли, подобно с топки кал.

Моята душа като хвърчило се издига,

с вятъра до слънцето и до луната стига.

Затова щастлива съм през всеки миг и час -

няма по-щастлива върху звездния атлас.

СЛЕД БУРЯ

Епод

Под облака на цъфнали дървета

нектар с пчелите пиех. И мечтаех.

От златото на цветовете светех.

Търсех рая.

Пчелите като малки самолети

с товар прашец излитаха в безкрая.

И виждах как изчезваха в небето.

Аз нехаех.

Нехаех за смъртта, защото вярвах,

че бог ще възкреси телата тленни.

Безсмъртието идеше с фанфари.

Непременно.

Но буря връхлетя със дъжд и вятър,

орони цветовете, счупи клони.

Пчели лежаха мъртви под листата.

Сълзи ронех.

Не търсех вече рая, нито ада,

а само този свят да съществува,

да е щастлив, дори когато страда,

да векува.

ФОРМУЛА

Двустишие с вътрешна и съседна рима

По лекомислени пътеки се втурва вечерта.

Щурчета с лъковете леко подхващат песента.

Луната любопитно гледа притихналия свят.

От всички звездни зодиаци пак влюбени шептят.

До утрото нощта е дълга, но в нея са сами.

Единствен вятър любопитко наоколо шуми.

И щастието ще разцъфва като вълшебен цвят.

Така светът се умножава и става по-богат.

С ПЕСЕН НА ЩУРЧЕ

Терцет

На лятото сред миглите извити

/зелени или сухи са тревите/ -

спотайва се известен цигулар.

Той дълго се е учил под земята

как да направи песента крилата.

Сега дошъл е неговият ред.

И страстна музика отвред извира,

ни денем, вечер, нито нощем спира

копнежът му за истинска любов.

Той трябва да я изживее бурно,

защото времето препуска щуро -

все някога на всичко идва край.

Събуждаме се някой ден, разбрали,

че лятото луд огън в нас запали

и песен на щурче ни подари.

Струдът протяга пипала злосторни.

Щурчетата стопяват се покорно.

Животът на криле край нас лети.

БЕЗ КРАЙ

Анациклическо стихотворение

Нощта довежда ден.

безкрайна синева

и птиците наперени

са с нас до вечерта.

Мечтите са реални.

Илюзия е всичко, да

всичко е илюзия.

Реални са мечтите.

До вечерта са с нас

наперените птици

и синева безкрайна.

Деня довежда нощ.

РАЗМИСЛИ ЗА СВОБОДАТА

По правила неписани живях,

от страсти и копнежи воден.

Накрая истина прозрях -

в смъртта човекът е свободен.

Свободен е човекът във смъртта,

прозрях аз истина накрая,

щом воден от копнежи и от страсти

живее по неписаните правила.

ПРЕРАЖДАНИЯ

От семето се ражда цвете.

Сияят багрите и как

ухае то на мед и сладост.

Лудеят златните пчели.

Отвред струи любов.
Пчелите златни щом лудеят

на сладост и на мед ухае то.

Как багрите сияят!

От цветето се ражда семе...

ПАМЕТТА НА ТРЕВАТА

Спенсерова строфа

Човешката история тя знае -

тревата помни всичко за света.

Докато ние търсим и гадаем

по градове и пластове в пръстта,

забравяме: тя пази в паметта

сражения победни и погроми,

триумф и смърт, на огъня кръвта,

човешките борби, до днес изконни,

проявите на любовта. Тревата помни...

ПОД НЕБЕТО

Спенсерова строфа

Усещане за светлинки в очите

доказва, че присъства любовта.

Така, когато разцъфтят липите

се буди светъл дъх на любовта.

Така те покорява песента,

достига неизменно до сърцето.
Така изчезва всяка самота,

където и да бъдеш под небето.

Бъди щастлив в живота, не в небитието.

ДЪЖД

Двустишие с вътрешна и съседна рима

Дъжд тих и монотонен, дъжд топъл и желан,

дъжд като нежен спомен, дъжд като стих мечтан.

Под капките безбройни дантелена вода

се стичат камертонни бълбукащи стада.

Дъжд плавен, даже царствен, щом вятър го смути.

Загадъчен и тайнствен, за нещо все шепти.

Очакван да засвятка, той руква изведнъж.

Каква ти тук загадка - това е просто дъжд.

САМОТА

Моностих

Приятелството на тишината.

ЖЕЛАНИЕ

Моностих

Да бъда продължението на ръцете ти.

БОЖЕСТВЕНОСТ

Някога,

някъде,

с някого

създадох човек...

СПОМЕН

Моностих

Нощ със дъх на мед...


ТО

Кубофутуризъм

Раз го ва ряМ е

го вар ме

Сар ар Я

зог

ряХ

а

зз

А о а я е

р з г в м

с-м-я-х

В РЕАЛНАТА ПРИКАЗНОСТ

Онегинска строфа

Събуди ме, ако спя с отворени очи.

Щастието винаги е кратко лято.

В полунощ, часовникът когато зазвучи,

всичко бързо ще си дойде по местата.
Но сега е още утро. Слънчев водопад

стареца с копнеж окриля и го прави млад.

Птица в унес пее нота подир нота.

Възхитителен и щедър е живота.

Аз и ти сме млади, влюбени, но зная

колко неусетно времето ще отлети.

Затова те моля, нека с детските мечти

на вълшебства приказни си поиграем.

Нежно целуни принцесата прекрасна.

Чуе ме, господи, не искам да порасна!

НОКТЮРНО

Анастрофа и спирално повторение

Развихрила се суета.

Суетен хлад.

Хладилен микроклимат.

Заслушан в собствения глас

говориш, спориш, смееш се дори,

макар пресилено,

макар фалшиво.

А ехото се отразява

във стъклените погледи

на хора.
Щом вее хлад

в хладилен микроклимат

е отрицание на всяка топлота.

ЛУНАТА НЕ ЗАЛЕЗЕ

Триолет

Горчива сутрин. Сякаш от каприз

луната не залезе на небето.

Напразно търсех късче синя вис.

Горчива сутрин. Сякаш от каприз

не се показа слънчевият диск,

а само облак перлено просветна.

Горчива сутрин. Сякаш от каприз

луната не залезе на небето.

ОБИЧ И ОМРАЗА

Триолет

Ще разпознаеш лесно обичта.

Омразата те дебне от засада.

По топлата вълна на радостта,

ще разпознаеш лесно обичта.

По плахи пориви на нежността,

по светлинки в очите, с изненада

ще разпознаеш лесно обичта.

Омразата те дебне от засада.

РАНО В УТРИНТА

Триолет

Събудиш ли се рано в утринта,

ще имаш дълъг ден, изпълнен с радост.
Ще преоткриваш всяка красота,

събудиш ли се рано в утринта.

На влюбените птици с песента

ще чувстваш, че си част от вечна младост.

Събудиш ли се рано в утринта

ще имаш дълъг ден, изпълнен с радост.

ПРОШЕПНАТО

Станси

Когато ми звъниш по телефона, не мълчи!

Аз също искам твоя глас да чуя.

Мълчанието крие тайна - ще ме огорчи,

вместо платна от радост да издуя.

Когато ми звъниш по телефона, прошепни,

че ме обичаш. Аз ще го повторя.

А после часовете като ласкави вълни

пред нас врати вълшебни ще разтворят.

КОГАТО ВЕТРОВЕТЕ

Онегинска строфа

Къде отдъхват ветровете волни?

Полягат ли за малко на тревата?

Или се спират сред вълни, доволни

да ги люлее друг, да ги подмята?

Те могат да са нежни и безплътни,

докато скитат - тъжни и безпътни.

Но стават лесно с твърдост на стомана,

в гласа им щом промъкне се закана.

Без ветровете ще е като в блато -

унило ще се сменят часовете.

Не ще танцуват стройните дървета,

когато ветровете спят на ято.

И кой ще върши пакости безбройни

сред дни и нощи, тръпнещо спокойни?

ОЧИТЕ НА ЦВЕТЯТА

Съседна, вътрешна рима и цезура

Очите на цветята са погледи на мъртви

и стон сред тишината в гръдта ми се откъртва.

А хиляди зеници ме гледат с доброта,

примигват със ресници - вълшебна красота.

Тях вятърът ги гали, дъждът ги къпе често.

Те всичко са видяли, но все е интересно

да гледат към небето със облачни ята

и слънцето да свети до късно вечерта.

Навярно те тъгуват и плачат в тъмнината,

до утрото будуват и шепнат си с тревата.

Не е роса, а сълзи във техните очи,

но слънцето ще бърза да ги суши с лъчи.

Очите на цветята са погледи на мъртви.

Те с нас са всяко лято и сякаш са безсмъртни.

Открила тази тайна, докосвам мъдростта,

че знайни и незнайни ни гледат от пръстта...

В ЕСЕННАТА ВЕЧЕР

Кръстосана рима и цезура

Като дръзка пеперуда покрай огъня танцува

вятър, който неуморно носи сухите листа.

А листата шепнат нервно, те навярно се страхуват

в огнения кръг да влязат и изчезнат от света.

Мракът все по-плътен става и небето се снишава

цялото покрито сякаш с неугаснали искри.

Страх витае, но когато кръглата луна изгрява

сенките се очертават, люшват старите гори.

Изсушените ми чувства като листите зашепват.

Всичко свърши. Иде зима. Леден дъх ги задуши.

Постепенно се смаляват, мога да ги скрия в шепа -

тази топлина внезапна сигурно ги съкруши.

Като дръзка пеперуда покрай огъня танцува

вятър, който води бавно тънки есенни мъгли.

Зърнах тлеещо огнище - кръглата луна изплува -

и усетих как самотно е сърцето. И боли.

ЕСЕНЕН ЕТЮД

Панторим и цезура

Натежали от мъгли есенни дървета.

Насъбрали се стрели песенни в поета.

Плаче старата гора, тъжно е сърцето.

Здрач е. Пещерна зора. Стърже кос суетно.

Песента ще се роди в порив неочакван.

Радостта ще победи, спорът изход чака.

А поетът ще върви с мислите си цветни

и ще светят, ще кървят истини-куплети.

МНОГОЕТАЖНОТО ВРЕМЕ

Анафора и епифора

Закъснявах за толкова срещи...

Упорито крадях от минутите,

упорито преследвах миражите,

упорито се срещах със утрото,

упорито бях влюбена в слънцето.

Закъснявах за толкова срещи...

Аз ги чаках, а те си отиваха -

преминаваха някаква граница,

преминаваха в друга материя,

преминаваха в нещо невидимо,

преминаваха в смъртните пасбища.

Аз ги чаках, а те си отиваха...

Днес се питам дали закъснявах?

Може би бях избързала мъничко?

Може би бях в мечтите на други?

Може би бях разместила времето?

Може би бях в съня на земята?

Днес се питам дали закъснявах?

ПОРИВИСТО

Александрин

И все на кръстопът, и все сред самота

откривам радостта от простите неща:

усмивка на дете, случаен минувач,

заспиващи цветя в припадащия здрач,

един препускащ кон със вятър за ездач,

ритмичния откос на непознат косач,

лечебна хладина от изворна вода,

на чанове звъна, прииждащи стада...

Живот край мен кипи, изпълнен с красота.

Нима сред този свят ще чезна в самота?

И втурвам се сама усмивка, страст, летеж,

защото съм жена от пламък, не от скреж.

ЕСЕН

Над мокри пътища

ще се разхожда сивата мъгла.

Като въздишка скръбна

нейде лист ще литне от оголените клони.

И златно ще полягат в коша

тежките свисла,

които селянинът в кацата ще иска да орони.

Ще се раздипля мъртва тишина

от прага към света -

това е тишината на очакването,

затаило много неизвестни.

Денят невидимо ще се прелива във нощта,

ще се ослушваме за вой на вятър,

гласове

и птичи песни.

Но само скрежът с тъничко длето

ще броди сам навън

и клоните ще светват сребърни

като в рисунка детска.

Ще чуваме как драска по стъклата

и по крехкия ни сън

и бърза да извая причудливите си фрески.

През бавния вървеж на времето,

през сивата мъгла

и през тресавището на неказаните думи

ще лъкатушат пръснатите чак до изгрева села,

измъкнали се от въртопите на есенната шума...

ХОРОСКОП НА ЕДНА ЛЮБОВ

Навярно ти последен ще откриеш

предателството на отлитащия миг.

Ще трепне думата като оголен щик -

илюзиите с нея ще изтриеш.

В препускането лудо на минути

ще чуваш тропота на дивите коне.

Ще тегне самота на твойте рамене

и ужас на подплашена кошута.

По циферблата на луната нощем

ще търсиш миналото, ще вървиш назад.

Ще станеш част от карнавален маскарад.

Напразно. Няма да получиш прошка.

А любовта ще е омраза тайна

и многогласно ехо на отлитащ миг.

Ще чуваш тази дума-шепот като вик,

като вълна подир вълна безкрайна.

Когато пак последен осъзнаеш,

че целият си вече мъртва тишина,

ще те обхване чувство за вина,

зъба на болката ще опознаеш.

Сега задръж мига, не го оставяй

да разруши илюзии, мечти безчет.

Скрий дума-меч в канията, върви напред

и предсказанието не забравяй.

ЛЮБОВНО ПРИЗНАНИЕ

Канцона

Очите ти във спомена горят

и парят устните в целувка страстна.

Но спомените като сняг ще се топят,

а пламъчните чувства ще угасват.

За да живее вечно любовта

не си отивай, остани, любими -

над нас се спуска тиха вечерта.

СТРАХ ОТ ГРЕХА

Рондо 8 реда

Не може любовта да бъде грях,

макар че Бог от рая ни изгони.

Щом хората решат да са свободни,

не може любовта да бъде грях.

Потомци на Адам и Ева бродят

все още преизпълнени със страх.

Не може любовта да бъде грях,

макар че Бог от рая ни изгони....


КРЪГОВРАТИ НА ЖИВОТА

Рондо 15 реда

Житейски кръг. Започва с раждането на дете.

Започва с глътка въздух, с плач. Светът е болка.

Минават дни и нощи в унес. Трудно се расте

до онзи миг, когато първи стъпки изплете.

Ех, колко смях и плач ще са му нужни! Колко!

Порасне ли, наред са другите проблеми.

Не е ли ясно? Щом децата са големи

любов им трябва. Къща и пари. Кола. Късмет.

Назад родителите се обръщат със тъга.

Децата вече стават татковци и майки.

И все се чудят как отлита времето, кога?

И все се питат, ужким на шега

дали във внучето чертите си ще разпознаят.

Житейски кръг.

2001 ГОДИНА

Касида

Тържествен край на век отминал.

Звънят часовници безчет.

Дванайсет удара, а после - година нова с нов късмет.

А после - век като надежда за мир и по-щастливи дни.

Небето майчински се свежда и търси нашия ответ.

То ни дарява светлината от слънце, от луна, звезди.

Стремим се ден и нощ към него - Земята ни е звездолет.

Земята ни е рай божествен, създаден с толкова любов,

и да живееш днес на нея е равностойно на късмет.

Човечеството връх бележи, науката е във подем,

но за хармонията търси напразно някакъв секрет.

И все пак, толкова е просто: достатъчно е сред гора

на двама влюбени с децата да се направи стоп-портрет...

Тържествен край на век отминал.

Звънят часовници безчет.
Започва век на оптимизъм, че ще текат реки от мед.

ПЯСЪЧЕН СВЯТ

Мезостих с вътрешна рима

Щом завали снега, полека става бяло,

небето е земя, ятата леко падат.

Вали, вали тъга., снежи. Не е ли спряло

там времето в съня и в ъгъл от засада?

Превръща се деня в чудесна изненада,

завесите от пух ефирно се наслагват.

А под снега кълни невидима обсада.

Добрият горски дух сред преспите поляга...

И в този свят сега въртят се ветровете,

без цветните бои ядосано побягват.

Над бисерна дъга тъгата тихо свети.

ПОД АНГЕЛСКО КРИЛО

Телестих

Дори ако човек е сляп,

неземно ангелско крило,

дошло от рай или пък ад,

ще го дари със суета.

Крилото крие полъх фин -

какъв дългоочакван миг -

през всички страшни векове

било е то мечта и цел.

От древност чест е чак до днес

и за светец, и за пророк

това неземно същество

да бъде с някой в досег пряк.

Дали си млад, дали си стар,

щом ангелът над теб трепти,

щом под крилото си се скрил,

ти сам се чувстваш божество.


ПРОСТО И СЛОЖНО

Сонет

Вълшебството на простите неща

живота прави да изглежда чуден,

щом шарки на безгрижни пеперуди

са миговете на деня и на нощта.

Вълненията в празничен нюанс

редуват се и в сънищата даже.

Не могат с думи да се преразкажат,

но точно те ни дават рядък шанс

да видим красотата. Радостта

да цъфва върху нашите уста

като цветче през пролетното утро.

От простите неща изважда шута

и мъдростта пред царската глава.

Какъв абсурд комичен е това!

АЗ, ЕДНА БОГИНЯ

Сонет

Сред хилядите богове на всички земни раси,

сред боговете аз богиня съм, и то каква!

Макар и с преброени дни, животът е прекрасен,

макар с Голгота в края, с гроб под свежата трева.

Като богиня мога чудеса да сътворявам.

Засявам семена и след броени мигове почти

покълват житни класове, цветя се залюляват,

а аромат на хляб и мед из въздуха трепти.

Щастлива съм да вдишвам аромати, чувства, страсти,

да бъда в полюсите на променчиви контрасти,

да преоткривам кътчета с неземна красота.

Владея и вълшебството да раждам сред миражи

деца, които са като цветя на любовта.

Така смъртта загърбвам и безкрайно се прераждам.


ЖИВОТЪТ

Римова и лексическа акромонограма

Вървим по тънки мостчета над вечна бездна

и чезнат силуети множество край нас.

Да спреш е невъзможно. Трябва да се движиш

сред грижи, радост и тъга - в безкраен плен.

Безкраен плен, от който бягството е само

в голямото и страшно царство на смъртта.

А мостчето е тънко, ще се скъса рязко

и блясъкът на слънцето за теб ще спре.

Ще спре след миг светът голям да съществува,

да плува и лети, макар с палячов грим.

И нищо няма повече да те вълнува.

Ще потъгува някой... може би... Амин!

ДА ПРЕМЕРИШ СИЛИ

Лексическа акромонограма и анафора

Птица срещу вятъра. Това се казва храброст,

храброст горда да застанеш сам срещу смъртта.

Сам срещу смъртта, но преизпълнен с дива ярост,

яростта да победиш със песен на уста.

Птица срещу вятъра. Незабравима гледка -

гледка от двубой неравностоен, но красив.

Красотата ужасяваща пред тебе трепка,

трепка и танцува сякаш в ритъм причудлив.

Птица срещу вятъра. Как искам като нея,

искам като нея да отхвърля всеки страх.

Всеки страх окови слага, а пък аз ще пея,

аз ще пея във двубой, за който си мечтах.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е:

1. Посоките на времето /газела/

2. Преди зората

3. Пролет /епистрофа/

4. Любовен пожар /терцина, строфичен анжамбман/

5. Птичи сватби /терцет/

6. Небето се оглеждаше в очите ти /епод/

7. Тийнеджърка /Александрин/

8. Добрите думи / римова акромонограма/

9. Кръстен знак /етимологична фигура и изоколон/

10. Смъртта на една мишка

11. Обърнато стихотворение /анафора и епифора/

12. В една безлунна нощ /Александрин/

13. Мартенски настроения /панторим/

14. Прогресия /летризъм/

15. Незабележимите /епод/

16. Автоинтервю /диалог/

17. Душата ми /ода/

18. След буря /епод/

19. Формула /двустишие с вътрешна и съседна рима/

20. С песен на щурче /терцет/

21. Без край /анациклическо стихотворение/

22. Размисли за свободата

23. Прераждания

24. Паметта на тревата /Спенсерова строфа/

25. Под небето /Спенсерова строфа/

26. Дъжд /двустишие с вътрешна и съседна рима/

27. Самота /моностих/

28. Желание /моностих/

29. Божественост

30. Спомен /моностих/

31. То /кубофутуризъм/

32. В реалната приказност /Онегинска строфа/

33. Ноктюрно /анастрофа и спирално повторение/

34. Луната не залезе /триолет/

35. Обич и омраза /триолет/

36. Рано в утринта /триолет/

37. Прошепнато /станси/

38. Когато ветровете /Онегинска строфа/

39. Очите на цветята /съседна, вътрешна рима и цезура/

40. В есенната вечер /кръстосана рима и цезура/

41. Есенен етюд /панторим и цезура/

42. Многоетажно време /анафора и епифора/

43. Поривисто /Александрин/

44. Есен

45. Хороскоп на една любов

46. Любовно признание /канцона/

47. Страх от греха /рондо 8 реда/

48. Кръговрати на живота /рондо 13 реда/

49. 2001 година /касида/

50. Пясъчен свят /мезостих с вътрешна рима/

51. Под ангелско крило /телестих/

52. Просто и сложно /сонет/

53. Аз, една богиня /сонет/

54. Животът /римова и лексическа акромонограма/

55. Да премериш сили /лексическа акромонограма и анафора/

поставил: Николай Пеняшки - Плашков

Няма коментари:

Публикуване на коментар