понеделник, 21 юни 2010 г.

Миди




Прекрасно е нашето море. Вървя по пясъка, а той като същинско злато - блести, а излъчената светлина танцува като пламъчета.
Загледан в небето пурпурно стигам до хоризонта. Сякаш е краят на света, но не е... Заблуда на окото.
Страхотно чувство, вълнуващо душата.
Вървейки по пясъка горещ, вгледан в родното небе, в което като корабчета мраморни плуваха облаци далечни.
Изведнъж усетих болка пареща и кръв обагри краката. Бях настъпил миди. А те седеф радваха окото.
Възкликнах!

Разтворих миди.
Перла привлече окото.
Морски бриз играе.





2 коментара:

Art каза...

Много красив хайбун, Ники. И не по-малко важно - жив!
Р.Р.: Никога не бих се обидила за изтрит коментар. :) :)

Николай Пеняшки каза...

Най - сърдечно ти благодаря! :)